Мароко наказва Испания с мигрантски наплив

Рекорден брой от над 8000 нелегални имигранти пристигнаха между понеделник и вторник миналата седмица в испанския анклав Сеута от съседно Мароко. Испанските територии Сеута и Мелия, разположени географски в Мароко, както и Канарските острови в Атлантическия океан, са традиционни огнища на миграционното напрежение от Африка.

Мелия и Сеута са два испански града, разположени в Северна Африка и граничещи с Мароко и Средиземно море. Към тях се стичат хиляди мигранти всяка година, много от които са мотивирани от икономически причини, а други бягат от въоръжени конфликти, преследвания и копнеят да получат статут на бежанец.

Двата пристанищни града са испански територии датиращи от 15 век и се развиват като военни и търговски центрове, свързващи Африка с Европа. Мароко обаче винаги е имал апетити към двата анклава и те са били източник на дипломатическо напрежение с Испания. Мадрид им предоставя същия статут на полуавтономните региони и от 1995 г. те се ползват с ограничена степен на самоуправление като автономните общности.

Сегашната мигрантска криза породи подозрение сред анализатори и медии в Испания, че кризата е предизвикана от бездействието на мароканските сили за сигурност.

Мадрид обвини Рабат, че умишлено е разрешил на мигрантите да влязат на испанска територия, тъй като лидерът на сепаратисткия фронт Полисарио Брахим Гали е на лечение в Испания. На 23 април се разбра, че 73-годишният лидер на фронта "Полисарио" и президент на Сахарската арабска демократична република (САДР) Брахим Гали е бил хоспитализиран в Испания "по строго хуманитарни причини". Гали пое лидерството на "Полисарио" през юли 2016 г., наследявайки Мохамед Абделазиз, който почина от рак след 40 години на поста. Разузнаването на Мароко откри, че Гали е приет с фалшива самоличност в испанска болница с диагноза за КОВИД-19. 

Времето на приема в болница на Гали бе особено деликатно, след като миналия ноември "Полисарио" наруши прекратяването на огъня с Мароко заради спора за територията на Западна Сахара. Оттогава се повтарят въоръжени инциденти между двете страни. Само примирие между фронта "Полисарио" и кралство на Мохамед VI датираше от 1991 г и бе в сила 30 години.

САДР публикува изявление, че след 29 години чакане за провеждане на референдум за самоопределение, хората в страната са загубили доверието в способността на ООН да го осигури. Така бе реактивиран спорът за Западна Сахара, един от големите забравени конфликти.

Тази територия от почти 270 000 кв км главно от пясък и слабо населена е обект на териториален спор, датиращ от 70-те години на миналия век. Традиционно населена от берберски племена, Западна Сахара е колонизирана от Испания през 1884 г. и 50 години по-късно, през 1934 г., е превърната в испанска провинция, наречена Испанска Сахара. Но през 1965 г. ООН поиска деколонизацията на територията. По това време исканията на кралство Мароко тежат върху Западна Сахара, то от векове претендира за територията като своя.

Но движението за независимост започва в самата Западна Сахара, със създаването през 1973 г. на фронта "Полисарио". През 1974 г. Испания обявява плановете си да предостави по-голяма автономия на САДР и предлага да организира референдум за независимост година по-късно. Испания обаче се оттегля през 1975 г., без да проведе такъв референдум, и Мароко анексира Западна Сахара, насърчавайки хиляди мароканци да се заселят там. През ноември 1975 г. 350 000 мароканци преминават границата в така наречения Зелен марш, за да настояват за искането на кралството. От своя страна, Фронтът "Полисарио" провъзгласява Арабската демократична република Сахара (САДР) през февруари 1976 г. и в продължение на 16 години провежда въоръжени сблъсъци с Мароко за суверенитет над района. Това продължава до 1991 г., когато е постигнато примирие, договорено с ООН и с обещание за референдум.

Относителното спокойствие се запазва до ноември 2020 г., когато марокански войски нахлуват в демилитаризирана зона, която разделя Мавритания от контролираните от Мароко области. Впоследствие "Полисарио" обяви, че споразумение за прекратяване на огъня е нарушено.

ООН разглежда Западна Сахара като несамоуправляема територия, но признава правото й да проведе референдум за самоопределение. /По чуждите медии