Мародери до края на света

Мародери нападали изоставени къщи и вили след потопа в Бургаско. Последният им набег, станал публично известен, е в дома на семейство, откъдето отмъкнали вещи, докато собствениците - англичани, били настанени за два дни в дом за стари хора. Съобщения в медиите и в полицейските бюлетини за подобни "акции" има след всяко бедствие. Отворете информациите за което и да е наводнение, случило се напоследък - в Цар Калоян (2007 г.), с. Бисер (2012 г.), Варна - кв. Аспарухово, Северозападна България - Мизия, Бяла Слатина, с. Малорад, тази година. Навсякъде едно и също.
След бедствието идват мародерите. И нищо не ги спира. Нито опасността постройките да рухнат върху тях, докато вилнеят вътре. Нито тинята, нито водата, в която могат и да се удавят. Нито полицията и жандармерията, която е мобилизирана да охранява засегнатите селища. Нито самоорганизиралите се потърпевши от бедствието граждани по места. Нито законът. Нито заплахата от наказание и санкции. Нито гневът на Господ.
Няма страх. Няма и милост. Какво трябва да се е случило в душата на човек, който, гледайки мъката и страданието на други човешки същества, ей така, без да се замисли, ги прегазва. Не стига това, а с лекота се втурва между отломките на цял човешки живот с едничката мисъл - да отмъкне каквото може. Независимо какво е - печка, хладилник, телевизор, мебел някаква. Все е плячка.
По време на война за мародерите наказанието е било винаги едно - смърт. В мирно време разчитаме на прокуратурата, съда и закона. Един бил хванат. Осъдени обаче не се чува да има. Дори и да се стигне до процес, провинилите се винаги могат да се споразумеят с обвинението и да се отърват я с условна присъда, я с пробация. Което само им дава смелост да продължават. И така си отглеждаме мародери до края на света...