Мария Калас - Неповторимата, Несравнимата, Божествената

Мария Ана Сесилия София Калогеропулос (това е пълното й име) се ражда в Ню Йорк на 2 декември 1923 г. под знака на "благородния и огнен" Стрелец, в семейство на гръцки емигранти. Родителите й (бащата Георгиос, фармацевт без собствена аптека, и майката Евангелия, дребна буржоазка без професия), твърде различни по темперамент и характер, с голяма разлика и във възрастта, не се разбират. Наскоро са преживели драма: починал е единственият им син, Василиос, тяхната надежда. А малката Мария (имат още една дъщеря - по-голяма от нея, Синтия) е почти нежелана. Честите скандали скоро ще ги доведат до окончателна раздяла. Освен това Евангелия има фикс-идея: двете момичета непременно трябва да станат прочути артистки, дори звезди!
За това е виновна може би и епохата. В края на двайсетте на миналия век в Щатите е особено популярен девизът: "Достатъчно е да поискаш и ще успееш!" Амбициозната майка започва да мъкне дъщерите си по частни учители, различни прослушвания и конкурси за вундеркинди. За Калас (американски вариант на гръцката й фамилия) днес има доста книги и статии с истини и полуистини, включително и за детството й. Но със сигурност се знае, че като съвсем малка е вземала четири урока по пиано седмично и непрекъснато е слушала плочите на две велики певици от епохата: Клаудия Муцио и Роза Понсел, заедно с тях е пяла ариите от "Травиата" и "Лучия". Мечтаела е да стане прочута артистка. Още когато е била на пет години!...
Тя има ценен като къс самородно злато сопранов глас. Всъщност дарбата й е уникална - може да се каже, че гласовете при Калас са три: от този на високото колоратурно сопрано, през лирико-драматичното до драматичното, към мецосопраното. После тази изумителна природна даденост и невероятната й музикалност и интелигентност ще позволят на Мария Калас да изпълнява на първите световни сцени един наистина голям и разнороден репертоар: от виртуозната Лучия до тежките и драматични Сантуца, Турандот, Далила.
Но да се върнем в предвоенна Гърция. Младата, едра и доста пълна, късогледа и непохватна девица трябва да замести спешно, още същата вечер, внезапно заболялата примадона - титулярка в "Тоска" на сцената на Атинската държавна опера. Изстрелват я без нито една репетиция, разширяват твърде тесния за нея костюм и очакват слаб или посредствен резултат - тя просто трябва да спаси спектакъла от отлагане. Обаче кръщението се оказва безспорен успех. Веднага е оценена необикновената й певческа дарба и въпреки несценичната фигура е назначена за щатна солистка.
Но Атинската опера в провинциална Гърция съвсем не е място за една амбициозна млада певица. Явява се на прослушване в Метрополитън опера, Ню Йорк. Одобряват я, но за неподходящ в момента според нея репертоар. Калас категорично отказва. В родината на операта, на фестивала "Флорентински музикален май", по-късно тя дебютира в представления на "Джоконда" като партньорка на нашата велика сънародничка Елена Николай. Оттук започва триумфалната й кариера: Венеция, Рим, Болоня, Парма, Торино, Неапол, Миланската Скала, а след нея и почти цяла Европа, Латинска Америка, Щатите, Канада, Япония.
След дебюта си в Италия среща един дребен, плешив и доста по-възрастен от нея мъж. Той е милионер, бивш депутат, страстно влюбен в операта. Казва се Джовани Батиста Менегини. Решава да й се посвети, да изгради кариерата й, защото повечето певци (и великата Калас не прави изключение) са като децата - не могат да се справят лесно с живота. За Мария започва спокоен и комфортен живот, с малко светски изяви и с много творчески труд. Бих казал: египетски, къртовски труд за шлифоване на гласа, за разучаване на репертоар, за оформяне на фигурата и лицето.
Покрита с кожи и скъпи бижута, притежаваща над 300 чифта обувки, което довежда вестникарите до екстаз!, Мария Калас триумфира не само на сцената, но и извън нея. Нейните почитатели, чийто брой постоянно расте, започват да я наричат Неповторимата, Несравнимата, дори Божествената. Единственият проблем е, че все още е пълна. Затова Мария решава да отслабне бързо, за броени месеци. В швейцарска клиника изведнъж става стройна, красива, изискана. Същинска гръцка статуя. Защото каква Норма, Лучия, Медея или Травиата би могла да бъде с тези излишни килограми?
По това време Калас става и безспорната любимка на първите режисьори в света: Висконти, Ронкони, Дзефирели, Валман, Пазолини, и на първите диригенти: Серафин, Бърнстейн, Гавадзени, Претр...
А с ролите на Тоска, Лучия, Медея, Розина, Сантуца, Лейди Макбет, Аида, Дездемона, Мария Стюарт, Лукреция Борджия, Ана Болейн, Мими, Чо Чо Сан, Елизабет, Леонора, Весталката, Изолда, Калас вече е символ на операта през ХХ век.
Голямата заслуга на Мария Калас в историята на операта е, че в средата на миналия век тя възроди това изкуство, събуди огромния обществен интерес към него, дори и в среди, които бяха по-резервирани. Тя постигна това с изключителните си интерпретации както на познатите, христоматийни, репертоарни образци, така и с преоткриването на редица забравени през ХХ век шедьоври. Именно на Калас дължим завръщането на прекрасните опери на Белини, Доницети, Росини, Глук, Спонтини, Керубини, на шедьоври като: "Норма", "Пиратът","Медея", "Мария Стюарт", "Весталката", "Ана Болейн", "Италианката в Алжир" и др., на които тя вдъхна нов живот.
При Калас синтезът пеене-игра достигна до висшия си предел. Тя пееше като великите певици от славната епоха на Италианското Белканто, а сценичната й игра въздействаше върху публиката така, както е въздействало присъствието на Сара Бернар и Елеонора Дузе в драматичния театър. Новаторски са и музикалните й интерпретации, невероятната й певческа изразителност и фразировка, музикалността й - ненадминати и до днес. Самата Калас се превърна в легенда...
Но да се върнем за малко и към житейската й съдба. В началото на 60-те години, когато Божествената и Несравнимата е на върха на своята популярност и слава и всички лудеят по нея, я среща Онасис. Грък, корабопритежател, авантюрист, спекулант, забогатял само за няколко години след войната. Може би най-богатият мъж в света тогава. И най-грозният.
Парите и жените са го разглезили, има определена слабост към красивите, известните, изисканите - може би заради комплексите си. По-късно той ще изостави Калас заради Жаклин, вдовицата на Кенеди. Но това е друга история. Интересно е, че отначало съвсем не понася операта, но след като я опознава, я обиква и дори започва да учи нотите.
Лудо влюбена в Ари или Аристотел, Мария скъсва с предания и скучен Менегини.
- Какви шансове може да има един милионер пред един милиардер! - ще възкликне по този повод италианецът.
А Калас, като повечето влюбени жени, забравя себе си, посвещава се изцяло на Ари. И това е фаталната й грешка! Постепенно занемарява пеенето и кариерата си. Мечтае да стане обикновена жена, харесвана и обожавана, обичана, предана. А може би е и преуморена от работата, от интензивното пеене, от разнопосочния репертоар, от непрекъснатите пътувания из Европа и двете Америки. Дори се премества от парижкия си апартамент в яхтата на Ари, по-точно в кухнята, и започва да му готви любимите гръцки ястия. Прави му и сцени на ревност. Отначало на шега, но сетне те зачестяват. Настоява да сключи брак с него, мечтае да влезе във висшето общество (сякаш Онасис е там!), търси дори помощта на пресата.
По онова време гъркът е все още женен за друга жена, Тина, майката на неговите деца, и съвсем няма намерение да се развежда. Освен това е забелязал и по-младата Джаки Кенеди. Вдовицата на убития американски президент е в центъра на жълтия печат, докато знаменитата певица постепенно губи позиции, бавно и мъчително слиза от сцената. Гласът й е явно уморен, нуждае се от лечение и продължителна почивка, а и нервите й са опънати докрай.
Един летен ден на позлатената яхта в Средиземно море се качва Джаки, а Мария гордо и театрално слиза. Започва краят й. Последните спектакли и концерти са направо неуспешни. Верните й почитатели меломани дори я следват в турнетата й, но не могат да я спасят от провала. Поддържат я старата й слава и преданият й дългогодишен партньор и приятел - тенорът Джузепе ди Стефано. С него прави последното си турне до далечна Япония, което се оказва истинско фиаско за великата прима.
Когато Ари Онасис агонизира в парижка клиника, изоставен от алчната и неблагодарна Джаки Кенеди, нахални репортери нападат Мария и искат интервю. Тя е свалила контактните лещи, носи груби очила и проста найлонова забрадка. Изглежда състарена, погрозняла. Отказва да говори. На 16 септември 1977 г. умира от сърдечен удар, изоставена от всички...


Мария Калас и Аристотел Онасис

Мария Калас с първия си съпруг Менегини

В ролята на Виолета Валери във Вердиевата "Травиата"

С любимия си партньор на сцената, тенора Джузепе ди Стефано