Мария Калас - Любовта е по-важна от всеки артистичен триумф

Музей на прочутата гръцка оперна певица Мария Калас ще отвори врати в Атина през 2015 г. Той ще се помещава в къща в неокласически стил от 30-те години на миналия век в туристическия квартал "Плака" в центъра на гръцката столица. "Водеща нишка в цялата изложба ще бъде гласът на Мария Калас, отбелязва отговорничката по проекта Андромахи Гази. Още от асансьора посетителят ще може да чуе Мария Калас да говори на родния си език - гръцки, чрез неиздаван аудиозапис."
Първите зали на музея ще бъдат посветени на света на операта. Втората част ще представя декори, на фона на които Мария Калас е изпълнявала знаменитите си роли в "Норма" от Белини, "Тоска" от Пучини, "Травиата" от Верди. В последните зали ще бъде разказан животът й чрез неиздавани документи, писма, интервюта, записи, снимки, костюми, аксесоари. Медиатека, пространство за концерти и ресторант "La Divina", в който ще се приготвя храна по рецепти на певицата, ще допълват музея.
Кметството на Атина е предоставило 1 милион евро за осъществяването на проекта, част от тях са от европейски фондове. "Това е най-малкото, което може да направи Атина, за да почете една много голяма певица с международна кариера", заявява кметът Георгиос Каминис.


Анна Мария София Кекилия Калогеропулу се ражда в Ню Йорк на 2 декември 1923 г. Впоследствие името й е съкратено до Мария Калас в знак на уважение към новата й родина Америка. По-голямата й сестра Якинти (Джеки) се ражда в Гърция през 1917 г., а три години по-късно на бял свят се появява момче на име Василиу. Той е голямата слабост на майката, но на тригодишна възраст заболява от тиф и скоропостижно умира. Тази трагедия разтърсва цялото семейство, особено майката Евангелия. Бащата Георгиос неочаквано решава да продаде своята добре разработена гръцка аптека и да замине надалеч. Калас е зачената в Атина, но се ражда в Ню Йорк 4 месеца след пристигането на семейството там. Евангелия страстно желае да има друг син и в продължение на 4 дни отказва дори да погледне новородената си дъщеря. Сестрата на Мария, по-голяма с шест години, е абсолютна фаворитка на майката, което дълбоко огорчава Мария. На шестгодишна възраст тя почти е прегазена от автомобил в Манхатън и 22 дни остава в кома. Тази травма сякаш вдъхва у Мария страстната решимост да преодолява всички бъдещи препятствия в живота и способност да се стреми към свръхпостижения във всичко, с което се захване.
През 1936 г., след раздялата със съпруга си, Евангелия се връща с двете си дъщери в Атина, за да продължи Мария музикалното си образование. На 14 години тя постъпва в Атинската консерватория под ръководството на испанската бивша певица Елвира де Идалго. През юли 1941 г. младото сопрано дебютира в Атинската опера в ролята на Тоска. През 1945 г. се връща в Ню Йорк. Две години по-късно дебютира на сцената на "Арена ди Верона" в "Джоконда" на Понкиели под ръководството на Тулио Серафин. По думите на Калас, срещата й със Серафин е истинското начало на нейната кариера и най-големият късмет в живота й. Той я въвежда в света на голямата опера. За първи път пее в "Аида" на Верди и "Норма" на Белини в края на 1948 г. Изпълнява и лирически, и драматически, и колоратурни партии, което критиката определя като творческо чудо - четири гласа в едно гърло. През 1949 г. заминава на гастроли в Южна Америка, а през 1950-а за първи път пее в "Ла Скала" и става кралица на италианските примадони.
Междувременно във Верона се запознава с местния бизнесмен Джовани Батиста Менегини, два пъти по-възрастен от нея, страстен любител на операта. Не след дълго той й признава любовта си, разпродава бизнеса си и се посвещава на Калас. През 1949 г. двамата вече са семейство, а той става за Мария всичко - верен съпруг, любящ баща, предан мениджър, щедър продуцент.
"ЕМИ" за първи път пуска пълни записи на опери с Мария Калас през 1953 г. Следващата година тя драстично отслабва с цели 30 килограма. Преобразената Калас покорява публиката на оперните сцени на Европа и Америка в "Лучия ди Ламермур" на Доницети, "Норма" на Белини, "Медея" на Керубини, "Трубадур" и "Макбет" на Верди, "Тоска" на Пучини.
През септември 1957 г. във Венеция, на бал в чест на рождения ден на журналистката Елза Максуел, Мария Калас за първи път вижда Аристотел Онасис. През пролетта на 1959 г. двамата отново се срещат на бал във Венеция. Онасис посещава изява на Калас в Лондон, а след концерта кани певицата и Менегини на яхтата си. В края на 1959 г. съпругата на Онасис - Тина, подава документи за развод. Калас и Онасис открито започват да се появяват заедно в обществото.
Настъпва прелом в успешната й кариера. За това допринасят загубата на гласа, редица скандали, разводът й с Менегини, разривът с Метрополитън опера, принудителното излизане от "Ла Скала", отчаяната й любов към Аристотел Онасис. Калас и Онасис са в почти постоянни разправии. През 1966 г. Мария забременява, но Онасис категорично настоява за аборт. Тя изпълнява неговата заповед с огромно нежелание. Боях се, че ще изгубя Аристо, признава години по-късно. През 1968 г. научава от вестниците, че Аристотел Онасис ще се жени за вдовицата на убития президент на САЩ Джон Кенеди - Жаклин.
Опитът на Мария Калас да се върне на сцената през 1964 г. завършва с поредния неуспех. През 1969 г. италианският режисьор Пиер Паоло Пазолини я кани да изпълни ролята на Медея в едноименния филм. Това е единствената роля на Мария извън операта.
През 1970 г. Калас признава пред "Обзървър", че най-важното нещо в живота й е била не музиката, а общуването. То прави житейските трудности поносими. И изкуството е най-дълбокият път на общуване между двама души. А любовта е по-важна от всеки артистичен триумф.
Калас умира внезапно и тайнствено в своя парижки апартамент на 16 септември 1977 г., на 54 години. Гласът на столетието замлъкна завинаги - съобщават средствата за масова информация. Тъй като не е намерено завещание, наследството й е поделено между бившия й съпруг Джовани Батиста Менегини и майка й Евангелия, и двамата над 80-годишни по това време.
Според изследване на университета в Болоня Мария Калас е страдала от много рядко заболяване на гласните струни, а не от всеизвестните капризи на оперните диви. Професорите Франко Фуси и Нико Паолило са изследвали записи на известната певица и промените в гласа й през последните 18 години от нейния живот с помощта на най-съвременна технология и са стигнали до извода, че Мария Калас е страдала от много рядко заболяване - дерматомиозит, което засяга мускулите и тъканите, включително и тези на ларинкса. Заболяването се лекува с кортизон и имуносупресивни медикаменти, които обаче могат да причинят сърдечна недостатъчност. Според официалната медицинска експертиза певицата е починала от спиране на сърдечната дейност.
Мария Калас е кремирана и погребана в Пер Лашез. След кражбата на урната с пепелта и връщането й, прахът на певицата е разпръснат над Егейско море. А празната урна остава в парижкото гробище.


Със съпруга си Джовани Батиста Менегини

С Аристотел Онасис