20 Октомври 2019неделя22:20 ч.

Марин Върбанов - вълшебникът, очаровал три континента

Европа, Азия и Австралия пленени от таланта и фантазията на българин

/ брой: 177

автор:Светла Василева

visibility 2843

През 80-те години на миналия век талантът на един творец тъче ефирни мостове, свързали България с Китай, Франция и Австралия. Завинаги. Името му е Марин Върбанов - художник, преподавател, експериментатор в областта на  меката скулптура, създател на школа в арт-текстила.
Роден през 1932 г. в Оряхово, още като дете остава сирак. Осиновява го семейството на ковача Иван Върбанов. Умението му да рисува е оценено, когато през 1951 г. е приет в Националната художествена академия в София, специалност скулптура. Само след две години печели стипендия и заминава за Китай, съгласно спогодба за обмен на студенти между двете страни. Докато изучава живопис, история на изкуството и обработка на текстила в Пекин, се запознава със Сун Хуай Куей. Връзката им обаче изглежда обречена. Браковете с чужденци в онези години са забранени и немислими.


Отчаяни и решени да останат заедно, Марин и Сун пишат на Чжоу Енлай, председател на Държавния съвет на Китай, който изненадващо им дава съгласие да се оженят. Това е първият смесен брак в новата история на Китай. В края на 1958 г. Марин Върбанов, наречен от преподавателите си Ман Ван, се завръща в България заедно със съпругата си и дъщеря им Боряна, чието китайско име е Сун Цяо Хун (в превод "Малка дъга"). Тук  в София се ражда второто им дете - Феникс.


Върбанов е първият български художник, получил специално образование в областта на декоративния текстил. Още със завръщането си през 1959 г. той инициира създаването на специалност текстил към приложния факултет на  Националната художествена академия и от 1960 г. поема ръководството й. Енергията му не познава граници. Преподаването на студентите върви паралелно с ръководството на Ателие за тъкани и гоблени към Творческия фонд на Съюза на българските художници (1967-1970 г.) и с творчески търсения, положили основите на така наречения триизмерен гоблен. Експериментира, изливайки в калъп форми от сезал, споени със смола, изгражда обемни и стоящи в пространството текстилни пластики. Авангардните му хрумвания нямат аналог у нас  в онези години. Възпитаник на китайската художествена школа, в България той се обръща към старата родопска пластика - халищата и тепаната вълна, съчетавайки древните традиции с нова визия. 
Наричан "магьосникът в текстила", проф. Върбанов поставя началото на цяла школа български текстилци, която възражда основата на килимарството. Събира в едно балкански, родопски и странджански багри, съчетава вълна, памук, коноп, достигайки съвършени форми от привидно примитивен материал. Творбите му - стенни килими, скулптури от вълна и памук, фрески от гайтани, макар и с много български дух, са космополитни и мерят ръст със световни образци. Той е и първият български творец и преподавател, акцентирал вниманието върху взаимодействието между архитектурна среда и гоблен.
През 1974 г. Марин Върбанов заедно със Сун Куей заминава за Франция, търсейки нови хоризонти за изкуството си. През 1979 г. излага гоблените си в галерия "Одермат" в Париж. Уникалността и красотата на творбите му са забелязани от френския дизайнер Пиер Карден и получават подкрепата на известната изкуствоведка от български произход Дора Валие. Между 1967 г. и 1982 г. той ще се превърне в дете на света, пътувайки непрекъснато между София, където ръководи ателието за тъкани и гоблени, Париж, където работи в Международния център по изкуствата и притежава ателие зад Нотр Дам дьо Пари, и Сидней (Австралия), където преподава в университета и основава Център за гоблени. Изключително активната му творческа дейност е свързана и с многобройни участия в изложби в Париж, Москва, Прага, Берлин, Варшава, Сан Франциско, Вашингтон, Лозана.
В творческата си зрялост през 1985 г. "магьосникът в текстила" се връща  в Китай, за да стане първият чужденец, преподавал дизайн и да въведе системата на меката скулптура в изкуството. И тук, също като в София, основава катедра "Текстил" в Художествената академия на Ханджоу  и ателие, което днес е Институт за съвременна текстилна пластика "Върбанов". С опита на човек, изучавал разнообразни текстилни техники в различни точки на света, той насочва  учениците си не да следват това, което се прави в Европа и в Америка, а да се върнат към китайските изобразителни традиции - изкуството на печата, калиграфията, живописта, бронзовите релефи, гравирането на камък и оттам да черпят вдъхновение.
Съживената древност - това е водещата нишка в по-голямата част от творчеството на Марин Върбанов. По тази пътека вървят първите му китайски възпитаници и неслучайно правят пробив на биеналето в Лозана, смятано за най-престижния световен форум по художествен текстил, с модерно изкуство, преосмислено през китайската древност. Двама от тях - Сю Дзян и Шъ Хуей, в знак на признателност, пишат "Ода за Марин Върбанов". В Ханджоу има негова показна работа, която се пази като икона. В нея той демонстрира различни техники на тъкане, на връзване. Тя е сложена в рамка в ателието по текстил. 
Успоредно с обучението на млади художници Ван Ман (с това име е известен в Китай) непрекъснато експериментира с начини за създаване на обеми от тъкан, използва еластични ленти, които разполага свободно в архитектурната среда, включва камък и метал, дори използва лазер, за да подсили ефекта от композицията. В основата на своите абстрактни построения започва да поставя гигантски вериги и други натоварени със символика елементи. Така задълбочава търсенията си по посока на инсталацията, изпреварвайки  отново своето време.
Умира през 1989 г., на 56 години, в Китай. Прахът му е погребан в София, Париж и  Пекин. Времето не стига, да реализира всичките си проекти и мечти като тези за изложба в Парижкия "Бобур", за съчетаване на китайски йероглифи с български фолклорни мотиви, за разстилане на гигантски текстилни форми над езерото в Ханджоу.
Много от творбите му греят на стените на официални сгради по света - "Кукери" (1969 г.), правена за Palazzo del Quirinale в Рим, "Родопска песен" (1969 г.), намираща се в Министерски съвет във Варшава, "Стари икони" (текстил и метал, 1981 г.) в Национален дворец на културата в София, серия от шест гоблена в резиденция Бояна. Един от последните му гоблени - "Импулси", е правен по поръчка на Пиер Карден за легендарния френски ресторант "Максим" в Пекин.  
Извел изкуството на текстила от стандартните две измерения и превърнал го в триизмерно, преподавал на три континента - Европа, Азия и Австралия, основал катедра "Текстил" в Художествените академии на София и Ханджоу, професор Марин Върбанов оставя красива следа в света на прекрасното, школа в художествения текстил и дизайна и мостове, по които България само трябва да мине.     
 

Синове на кметове се облажили с евтина земя

автор:Дума

visibility 55

/ брой: 201

Глоба до 15 хил. лв. грози Борисов за незаконна агитация

автор:Дума

visibility 43

/ брой: 201

Детският дом във Видин става комплексен център

автор:Аида Паникян

visibility 32

/ брой: 201

Гурбетчиите пращат по 3,4 млн. евро на ден

автор:Дума

visibility 34

/ брой: 201

Половин тон заразена риба стигна до потребителите

автор:Дума

visibility 39

/ брой: 201

Светът прахосва храна за 400 млрд. долара

автор:Дума

visibility 30

/ брой: 201

Нарушава се примирието между Анкара и кюрдите

автор:Дума

visibility 45

/ брой: 201

Джонсън поиска отлагане на Брекзит, но с уловка

автор:Дума

visibility 36

/ брой: 201

Северна Македония върви към избори

автор:Дума

visibility 35

/ брой: 201

В Хонконг прилагат Майдана от Киев

автор:Дума

visibility 33

/ брой: 201

"Зиги-Заги, Ой-Ой-Ой, Адолф Хитлер наш герой!"

автор:Велислава Дърева

visibility 52

/ брой: 201

И ядно тупаме с краче

автор:Константин Иванов

visibility 36

/ брой: 201

Николай Радев: "Златният дъжд" от пари към Пловдив е мит

автор:Павлета Давидова

visibility 35

/ брой: 201

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ