МАЛКИ ТЕАТРАЛНИ РАЗМИСЛИ

Навремето имах голям мерак да се изуча за театрален режисьор. Не се получи. В НАТФИЗ (тогава все още се казваше ВИТИЗ) не ме приеха. Даже не ми позволиха да кандидатствам под предлог, че съм нямал бил средно образование. Бюрократи! 

Та не ме приеха в театралната академия, специалност режисура, но въпреки това продължих да се интересувам от театралното изкуство, ходех да гледам репетиции и постановки, попивах знания оттук-оттам и понаучих някои неща за театъра. Най-важното, което научих за европейския театър (класическия японски и класическия китайски театър са съвсем друга работа), е, че има две основни театрални школи - школата на Станиславски и школата на Брехт.

Каква е основната разлика между тях?

Сега не претендирам, че говоря истини от последна инстанция, самоук съм все пак, но, доколкото съм запомнил, според Станиславски актьорът се въплъщава в героя, влиза в неговата кожа, престава да бъде АЗ и се превръща в ТОЙ. И до такава степен се вживява в ролята, че има случаи, когато актьорът вдига температура по време на спектакъла, понеже героят му е болен от грип. Абе, вживяване, ви казвам!

При Брехт е друго. При Брехт АЗ не се превръща в ТОЙ. При него АЗ  и з о б р а з я в а  какъв е ТОЙ. 

И ако по "Станиславски" актьорът играе ролята на убиец, излизайки на сцената, с цялото си държание той ви казва "Аз съм убиец!", то по "Брехт" излиза на сцената и с цялото си държание ви казва "Ей сега ще ви покажа как изглежда един убиец!" Това е.

По онова време, когато моя милост така самостоятелничко изучаваше режисурата, в България се работеше предимно по Станиславски, та затова много пъти ми се е случвало, като присъствам на някоя репетиция, да видя как режисьорът беснее и да чуя как крещи на актьора: "Не ти вярвам! Не ти вярвам! Бъди идиот, а недей да ми играеш идиот!" 

По системата "Станиславски" е много важно публиката да вярва на актьора.  

Такааа… Защо ви разправям всичките тези работи? Защото в последните години (след като вече съм се отказал от театъра) наблюдавам внимателно политическия театър - това - министри, това - депутати, това - партийни лидери. Абе всички играят по системата "Брехт", бе! Качва се на политическата сцена и с всичките си действия ти внушава, че ей сега ще ти изиграе ролята на финансов министър, примерно. Или на партиен водач, загрижен за съдбините на народа и родината. Или на депутат, или на какъвто и да е там… 

Изобразява, изобразява, изобразява!

И хич не се вживява, неговата верица! Пердаши според Брехт, напълно загърбил Станиславски!

А аз седя в публиката и подобно на истеризирал режисьор, последовател на другата, на реалистичната школа, ми иде да крещя: "Не ти вярвам! Не ти вярвам! Не-ти-вяр-вам!"

Ама и да изкрещя, кой ли ще ме чуе?!...

Димитър Бежански