Малка Словакия, но със самочувствие

Някой някъде беше казал за Словакия, че е символ на спокойствието и идилията в сърцето на Европа. За идилията не е сигурно, но дори в дъжда и мъглата в предколедното време на 2014 година словаците изглеждат толкова ведри и приятелски настроени, че всеки нашенец би завидял от сърце. Ако сутрин се видят влаковете и автобусите, които от Братислава потеглят за Виена, намираща се на ръка разстояние, има-няма 60 км, няма как да не се появи кощунствена мисъл в стила на позабравеното "ех, ако вместо османлиите тука бяха дошли шведите..." Всеки ден хиляди жители на Словакия отиват на работа в Австрия и за 17 евро отиване и връщане, включително целодневни билети за градския транспорт при съседите, няма как да не се запиташ това ли е причината да очакват през 2015 г. да получат среден доход в размер на 18 190 евро на глава от населението. За първи път прогнозите са, че ще изпреварят чехите по този показател. За нашите 7630 евро годишно не си и заслужава да говорим. Разбира се, че не това е основната причина за вида на тази обновена държава, независимо от факта, че и тук често срещана фраза е "това е Словакия, тук е така", което издава и известно примирение или придобито безразличие към продължили с години нелицеприятни явления. Но днес Братислава е толкова чистичка, приветлива, щедро украсена за Коледа и с толкова много групи туристи из "Старе место", че човек се чуди кога работят тези японци и германци, които обикалят с фотоапаратите си всяко място по света, което привлича вниманието. Е, словашката столица определено заслужава присъствието им. По скътаните площади на стария град, сред коледни дръвчета и ледени пързалки, се кипрят онези дървени къщички, които за наша изненада предлагат само словашки специалитети като медовина, кнедли, наденички, разни местни сладкиши, дори гулаш, а бирата е изключително собствено производство. Надписите и рекламите са само на роден език, но не е проблем за чужденците. Всичко се вижда и мирише изкушаващо. Те не бяха ли членки на ЕС и НАТО?
 Едва ли е било лесно и безпроблемно да се стигне до положението да се казва, че Словакия произвежда повече автомобили от "столицата на колела на Америка", Детройт, защото наистина 70% от БВП на страната идва от производството на автомобили. На територията на тази малка страна, малко по-малка от половин България, с малко над 5 млн. население, има 6 автомобилни завода, в т.ч. VW и Кiа (в Жилина), които са произвели 980 хил нови коли. При т.нар. цивилизационен развод с Чехия през 1992 г. положението не е изглеждало розово, защото чехите са взели и знамето, и заводите за стъкло, и наличните кадри са били от ниския ешелон, а е трябвало да се гради държава, защото Словакия никога не е била самостоятелна, винаги е била част от нещо друго, с унгарци, с чехи, в Австро-Унгарската империя. Върналите се в страната американски словаци са били убедени, че само за няколко години страната ще се вдигне на крака, но промените са продължили доста повече, нови млади кадри са заели ключови места, постепенно са отпаднали традиционните обвинения към чехите, че те са виновни за всички беди на младата държава, не са се разминали с разделението сред обществото по повечето проблемни въпроси, но всеки днес може да се убеди с очите си, че Словакия е стъпила здраво на собствени нозе и се развива. Преглъща дори факта, че произвежда прословутия кристал, който предоставя на Прага и там се продава като чешки. Получава си парите, не са малко, и мечтае да стане световен шампион по хокей. От големите очаквания и надежди в началото, през големи разочарования и лутания, но винаги с вяра в собствени сили и интереси, Братислава тези дни доказва, че и малките държави могат да избягват сателитни позиции, могат да отстояват интереси, ако има воля и кураж за това. Сигурно добре преценен национален интерес е причината Словакия заедно с Чехия да не приема априори санкциите срещу Русия, а външният й министър Мирослав Лайчак тази година да посети Москва за среща с включения в западния наказателен списък руски вицепремиер Рогозин. Това е същият онзи Лайчак, който като международен пратеник на ООН заяви в Сараево не особено дипломатично, но точно, че "не искам да яздя умрял кон", визирайки Босна. А премиерът-социалист Роберт Фицо на свой ред си позволява да заяви, че търговските връзки и руският газ имат приоритет и са преди санкциите към Кремъл, защото това е икономика и национални интереси. Вече е факт дългосрочен договор за доставки до края на 2029 г. на руски нефт в Словакия, а също и за транзит на горива за Европа. Става въпрос за 6 млн. тона петрол и още толкова горива по тръбопровода "Дружба". В същото време картофите по същите като у нас чужди вериги в Братислава са по 10 до 15 цента, ябълките са до 40 цента, а словашките стоки заемат почетните места по лавиците. Не се налага да се навеждаш, за да търсиш по долните редове родно производство в "нашите" супери. Просто санкциите, независимо от всичко, намаляват цените на селскостопанските продукти, а страната е традиционен производител на такава продукция. Даже казват, че това е било едва ли не единственото производство по времето на Чехословакия. Днес и с просто око се вижда, че има средна класа, провинция с изключително привлекателни малки хотелчета и спа-центрове, вкусна и красиво подредена храна, граждани, които не си позволяват и грам алкохол, дори бира, ако им предстои пътуване с автомобил, а да не говорим, че като шофьори са толкова търпеливи и дисциплинирани, че ние се чувстваме като аборигени с нервните си изблици при често случващите се задръствания в столицата. Глобите в градския транспорт за пътуване без билет са в размер на 70 евро, но и никой не си помисля да е пътник без перфориран билет. Всъщност билетите не се перфорират, а като във Виена само на апарати се отбелязват датата и часът на ползване. Продажбите им са само чрез автомати и със съответните намаления за пенсионери, ученици и др. Между другото, от 17 ноември всички деца, ученици, студенти и пенсионери в Словакия пътуват безплатно с влак. Това е било предизборно обещание на премиера Фицо, и то за най-уязвимите групи от населението. Независимо от недоволството на частните автобусни превозвачи, държавата е решила да пренасочи пътникопотока към жп превозите и да намали дела на автомобилните превози. Има връзка и с чистия въздух. Средствата за целта са обяснени с по-добрата събираемост на ДДС и по-добрия мениджмънт на държавните пари. Става въпрос за 13 млн. евро. Това е политиката на малките стъпки, които постепенно стават все повече и повече и правят живота на хората по-добър. На онези хора, които в Братислава на 15-16 ноември проведоха протестна акция срещу политиката на Порошенко, който бе в Словакия на официално посещение. Със знамето на Новорусия и скандирания "фашист" редица граждани изразиха отношение към случващото се в Украйна и полицията не ги разпръсна, а медиите не ги обявиха за "руски агенти". Както се казва, всеки има право на мнение, и не само сенатор Маккейн може да нарече в американския Сенат Виктор Орбан "неофашистки диктатор", защото като унгарски премиер не е подкрепил безрезервно западните санкции към Русия. Впрочем и Унгария, и Словакия са членки на Вишеградската четворка и сътрудничеството там също може да е повод за наша завист. ЕС дори напоследък възлага надежди на Вишеградската четворка да заеме позицията на положителния пример за Западните Балкани, а турските посланици в съответните столици са предложили да поемат разноските по тези процеси, защото Турция не бива да остава изолирана от Западните Балкани. Познато като политика на Анкара, и то последователна. Преди време президентът Ердоган предложи на ЕС солидна сума в млрд. евро, за да се справи с кризата, но срещу определени условия, разбира се. Визите са едно от условията на нашите съседи. Словакия отдавна няма подобни проблеми, но там и начините на реакции са различни. Когато работещите в дадена редакция не са доволни, че вестникът им се продава на финансова групировка, уличена в корупция, те колективно напускат работата си. Страх за хляба някак не личи, а това говори за друго ниво на живот. Говори за общество и държава, която не само разпределя, но и създава. Така осигурява и бъдеще.
Малка страна, но Словакия не се страхува да защитава национални интереси и дори се противопоставя на големите, ако прецени, че трябва. Независимо че е членка на ЕС. Защитава своите граждани, живеещи в други страни, особено при конфликта в Украйна, и напук на миналото дава основание на словаците да мислят, че са уникални. Не са, но са особено симпатични и са направили от Братислава един малък оазис на спокойствие и красота. Под сянката на своя Храд и рекламата на своята словашка бира.