Мълчание в мрака

Нора СТОИЧКОВА

Не ни върви на политически проекти и това е. Ни с Бойковите калинки, ни с Радевите политически бръмбари уцелихме десетката. Всеки новоизлюпен бройлер и проект е нова греда в челото на неслучилата се демокрация.

За професионалистите е ясно, че нашите служби извадиха на бял свят скандалните записи.  Радостин Василев просто ги огласи. Ясно е също, че Радев е бил информиран пръв за това. Ясно е, че целта на оперативното мероприятие е да няма редовен кабинет, парламентът да се разпусне и да се отвори сериозната приказка за смяна на политическата система и месията, който ще ни избави от "тия маскари".  

Мустафа Карадайъ нарече България "анимационна държава, която трябва да се преучреди", като призова за Велико Народно събрание. Защо ли? Коментари нямаше. Само патерицата на ДПС - ИТН, доволно често се запремята от говорещите глави за евентуален мандатоносител, след очаквания провал на втория мандат. 

От поне три десетилетия България е колониална държава с назначено от метрополията управление. Рядко български политик се опълчваше срещу този глобален натиск. Ако не се пречупваше, го вадеха от играта. А народът бе подхвърлен във вихъра на политически цирк, който навремето Тодор Живков сполучливо нарече "митингова демокрация".

Е, днес сме свидетели на нейното фиаско. А отзад е надвиснала мълчаливата сянка на президента Радев, който само брои дните до финала. Защото за него това ще бъде ново начало.