Мала Азия - люлката на човешката цивилизация

Ева КОСТОВА
Веселка ВЕНКОВА

Според справочниците Мала Азия, известна още като Анадол или Анатолия (Анадолу я наричаше нашият гид Ерхан от Хасково, който през 1992 г. се преселил в Измир), е географска и историческа област в Югозападна Азия, съответстваща приблизително на днешната азиатска част на Турция. Това е мястото, където са възникнали няколко праисторически цивилизации, а по-късно е заселвана или завладявана от колхидци, хати, лувийци, хети, фриги, кимерийци, лидийци, перси, келти, гърци, пеласги, арменци, римляни, готи, кюрди, византийци, селджуки и османци. Жителите на Мала Азия днес говорят основно турски език, но тази огромна област е мултиетническа, населена със значителни малцинства от кюрди, гърци, арменци, някога имало и български общности на територията й?
Представите на нашенеца за голямата ни южна съседка са доста превратни, макар все повече българи да я посещават като туристи или по бизнес. Чистотата е основната й отличителна черта, която няма как да не ви впечатли, а пътните артерии, за каквито толкова се говори у нас, там са поразяващи. Магистрали да ви види окото, но преди да ги видите, ще ги усетите, ако прекосите нощем границата с Турция. Пътуването из Егейската част на Турция е приказка, за която една вестникарска страница не е достатъчна.
120 км само покрай Измир, древната Смирна, родното място на Омир, се движи автобусът ни, чиято крайна спирка е курортът Кушадасъ - в превод "птичи остров". При всяка задължителна почивка през 2-3 часа ни посрещат приветливи хора и чисти тоалетни с вода, сапун и фина хартия в изобилие. Не се обиждайте, че ви натрапваме чистотата в южната ни съседка, а правете изводи, защото сравненията се убийствени и нито едно не е в наша полза. За турската любезност може би сте чували - вярно е, знаят как да те посрещнат, да ти направят кефа и да ти вземат парите хората. И всичко това с открити очи и с усмивка. Шалвари и фесове ли? Чели сте доста приказки, види се.
Част от българите са тръгнали да си починат в четири- и 5-звездни спа хотели по Нова година, други - да "видим свят". При допълнителните екскурзии веднага си личи кой е "подготвен" и поназнайва нещо от античната история и кой е тръгнал, за да се снима и по Мраморната улица на Ефес или да остави съкровено желание на "парцалената" стена край дома на Дева Мария.
За четири дни не може да се види кой знае колко, но поне опитахме. В Кушадасъ на 31 декември се работеше докъм осем вечерта, а сутринта в 9 ч. крайбрежната улица беше основно почистена и само тук-там из цветните лехи личеше, че предишната вечер с руска рокгрупа младите жители и гости на града са "куфели". Но да започнем беглия разказ за най-екзотичната част от пътешествието.
Памуккале е чудо на природата, а някои го определят като Осмото чудо на света, защитено от ЮНЕСКО през 1988 г. и включено в Списъка на световното културно и природно наследство. Отдалече тази белоснежна маса създава илюзията за огромна памукова плантация или за замръзнал водопад. Тази турска територия без еквивалент е известна като Национален парк "Хиераполис-Памуккале" - National Park "Hierapolis-Pamukkale". Това са блестящо бели скали с удивителни образувания по тях.
Стометровата бяла скала на Памуккале се вижда отдалеч. Водата от горещите извори на вулканичното плато извира, клокочейки с температура 35-37 градуса по Целзий и се стича надолу. Калциевият карбонат се отлага и се превръща в бял травертин, формиращ чудновати тераси и езерца. Хилядолетия броят на терасите по скалата на Памуккале се е увеличавал, за да заприлича на огромно стълбище с каскаден водопад. Шумът от стичащите се води не престава за миг, а в някогашния свещен извор и образувалите се басейнчета можете да походите боси. Горещите извори на Памуккале извират от недрата на планината Кал Даъ в Западен Анадол. Повечето топли водни басейни са ослепително бели, но някои са жълтеникави или кафяви - замърсяването на околната среда си е казало думата и в това хилядолетно природно творение.
Близо до Памуккале се намират развалините на Хиераполис, основан през 190 пр.н.е. от династията на Аталидите - владетелите на Пергамон. Градът бил популярен сред римляните, страдащите от кожни болести и ревматизъм. Хиераполис е известен като древния град на лечебните води. Но за да се стигне до Памуккале, трябва да се премине по каменни улици и руини на древния град и май започнахме разходката наопаки.
В превод от древногръцки Хиераполис означава "свещен град", наречен на името на Хиера, жена на Телефос, син на Херкулес. През 133 г. пр.н.е. градът вече е в границите на Римската империя. Две силни земетресения - през 17 и през 60 г. след Христа разрушават голяма част от древното гръцко селище, а вторият земен трус се оказва фатален за съдбата му. По заповед на император Нерон градът е построен отново на същото място, като след това е много по-голям и по-великолепен.
Изградени са широки улици, театър, обществени къпални и къщи, снабдени с топла вода, която минавала по специална канализация. Големият амфитеатър в Хиераполис е изграден през 129 г. в чест на посещението на император Адриан. По това време селището вече е прочут балнеолечебен център - хиляди хора ходели да се лекуват там. Изградени били терми, гимназиум, няколко храма, главна улица с колонади, фонтани с минерална вода.
Главната улица на града е дълга 1500 м и широка 13,5 м. Тя е ориентирана в посока север-юг, започвала и завършвала с колонада от арки. Най-внушителната постройка в Хиераполис е амфитеатърът, който имал 15 000 седящи места, разположени на 45 реда. Днес са запазени около 30 от тях. През 352 г. амфитеатърът бил преустроен с възможност за водни представления и вероятно е първият подобен в човешката история. Интересни са и римските къпални, част от които днес са археологически музей. Забележителните паметници сега са отчасти запазените Римски театър, Християнска базилика, Храмът на Аполон, Арката на Домициан, басейнът на Клеопатра, Римският курорт с минералните извори и огромен Некропол. Те са открити след археологически разкопки, започнали през 1957 г. И до днес старият град не е разкрит изцяло.
Второто най-ценно светилище за християните след Ерусалим е къщата на Дева Мария край Ефес. Тя е свято място и за мюсюлманите и се намира на около 25 км северно от Кушадасъ. А това е вторият маршрут, по който тръгнаха любопитните българи в навечерието на 2012 г. По време на цялата половиндневна екскурзия валя като из ведро, а някои видяха в това знамение. Казаха ни, че след като посетиш дома на Дева Мария, можеш да се смяташ на половин хаджия. Две посещения обаче не те правят "цял хаджия" и трябва да се прескочи и до Ерусалим. 
А ето какво разказва историята за това място. След като Христос е разпънат, Дева Мария бяга от Ерусалим с Йоан Богослов. Преди да напусне земния си път, Исус поверява грижите за майка си на Йоан. Според преданието те бягат в Ефес, защото там било най-безопасно да се разпространява християнството, пък и били скрити далеч от очите на невярващите.
През 1950 г. католическата църква официално обявява мястото за свято. Привържениците на теорията, че точно това е къщата на божията майка, я подкрепят с факта, че в Ефес се намират гробът и базиликата на св. Йоан. След обявяването за свято място на къщата на Дева Мария, всеки нов папа на католическа църква я посещава и оставя дар за светата майка. Подаръкът от настоящия глава на римокатолическата църква Бенедикт ХVI е перлена огърлица. 
До изхода на дома има места за палене на свещи и статуя на светицата. Широко стълбище отвежда до изворите със светена вода. Някога те били три - Вяра, Надежда и Любов, но заради стълпотворението от богомолци, които поискали да налеят от свещената течност, днес има 5 чучура и навалица, разбира се. Който си беше приготвил написано желание, увито в парцалче от дрехата си или в хартийка, го окачи на стената на желанията, а екскурзоводът ни разказа интересна случка, свързана с къщата на Дева Мария.
В подножието на планината, осеяна с безброй маслинови горички, през 2002 г. избухва пожар. Разраствал се много бързо и въпреки усилията на властите да изгасят пожара, включително и с хеликоптери, огънят се разпространявал заради силния вятър. Горският пожар бил с такива мащаби, че в Кушадасъ валяла пепел. Но когато огънят достигнал до къщата на света Богородица, я заобиколил, а вятърът спрял и пожарникарите успели да угасят пожара. Стана ясно още, че специалните просеки в елховите гори по склоновете на Егейска Турция не са ски писти, както разправят някои шегобийци, та там сняг не пада, а предпазна мярка при пожар.
Вали напористо, но ни чака античният Ефес - един от най-важните и древни гръцки градове в Мала Азия. Разположен е на около 50 км южно от Измир, недалеч от турския бряг на Егейско море. В античността бил на самия бряг и най-голямото пристанище по онова време. От храма на Артемида, едно от седемте чудеса на древния свят, е останала запазена само една колона, базиликата на Йоан Богослов, амфитеатърът, агората, храмът на Адриан, библиотеката на Целзий и неповторимата Мраморна улица. Археологическите изследвания в Ефес започват през ХIХ в. с търсенето на останките на храма на Артемида. Тогава се откриват първите части на древния град. Главно австрийски археолози от Австрийския археологически институт провеждат планомерни разкопки и разкриват обширни части на града, предимно обществени здания, но и големи частни домове, между които т.нар. къщи на склона, в които се намират ценни мозайки.
Австрийски археолози провеждат реставрационните работи по съвременна методология. Монументалната библиотека на Целзий от II в. била реставрирана чрез използване на оригинални фрагменти. След голямото земетресение се налага някои ценни сгради, като храма на Адриан и двата театъра да бъдат частично реконструирани. На фасадата на библиотеката на Целзий за пръв път върху римска постройка е забелязана лека извивка, която прави вида на зданието по-изящен. Подобно нещо е известно дотогава само при старогръцките храмове. Важни археологически находки отпреди сто години се намират във Виенския дворец "Хофбург". Находките, както е международно прието сега, се съхраняват в музеи, близко до разкопките, но в миналото изследователите са отнасяли "трофеите" със себе си.
Заради земетресенията Ефес е вдиган от руините няколко пъти и се налага да го разглеждаме на части. "Петият Ефес" наричат днес град Селчук с население от 28 хил. жители и турска баня от ХIII век. Покрай него минахме и за Иса бей джамия - бляскав пример за архитектура от ислямската eра. Наблизо е базиликата на Йоан Богослов. Намира се на мястото, където се смята, че е погребан евангелистът. Когато починал, той бил погребан в раннохристиянския храм, който се намирал на същото място. В мрамора на олтара над гроба бил издълбан надпис с текста на 14-я стих от 131 Псалм: "Това е моето място за почивка, тук ще живея завинаги." Два пъти на това свято място е идвал папа Йоан-Павел II за тържествена служба, а миналата година Бенедикт XVI участвал в богослужение край гроба на Йоан Богослов.
Първата турска джамия, издигната от селджуците - Иса бей джамия и базиликата на Йоан Богослов, са строени с "материал" от античния Ефес, обясняват екскурзоводите, но и с просто око се виждат съхранените капители в различни стилове, поддържащи сводовете на джамията.
Ако не сте се отегчили вече, взели решение сами да отидете отново или за първи път в родината на праисторическите цивилизации, искаме да ви разкажем и за Ширидже - "родопското селце" в Анадола. Ако ви предложат екскурзия до това чудодейно място, не отказвайте. Машината на времето ще ви върне столетия назад, ще се срещнете с невероятно сърдечни хора, ще си купите вино от каквото се сетите - със или без захар, ще опитате от гюзлемите на баба си, приготвени пред вас от усмихната майсторка и ще поискате някога да се върнете отново там. Шириндже сега се посещава основно от западни туристи - знаят хората къде да търсят изконни ценности и да им се наслаждават.
Селото било гръцко до 1924 г. и когато при голямото преселение на турскоговорящите ортодоксални гърци от района на Айвалък и Измир, след Войната за независимост (1919-1923), Шириндже се обезлюдило, там се заселили етнически турски гърци от района на Солун. Нарекли селото Чиркиндже - "грозно, отвратително" и му дали това име, за да не споделят красотата му с други. При едно свое посещение в този край обаче валията разпоредил името на този райски кът да се промени и го "преименували" на Шириндже - "красиво, прекрасно", разказва екскурзоводката - наше момиче от Казанлък, инженер-химик по образование, с официален лиценз на гид в Турция.
Най-напред посетихме "винарната", бившото гръцко училище, преустроено в импозантен ресторант и зала за дегустации. Насядахме по миндерлъците, застлани с везани бели покривки, сложиха ни по една малка чашка в ръката и започна "опитването" - вино от нар, от пъпеш, от боровинка, от праскова, от кайсия, от къпина, от вишна, от каквото се сетите. Цените - като за българи: 8 евро литър за вино със захар и 13 за бутилка без захар. Преди отпътуването от Кушадасъ, в супермаркета току до хотела в центъра, ековиното беше по 23 турски лири (1 евро се разменяше на 2,50 лири), но бяхме видели и това чудо - Шириндже.