Македонците са огорчени от властта

Адриана Спасова-Раденкова е родена на 14 декември 1986 г. в Босилеград, Сърбия. Завършила е Софийския университет "Св. Климент Охридски", специалност  балканистика. В момента живее в Куманово, Македония, където я отвежда любовта. Омъжена е, има син. Работи в като преводач в частна фирма.

- Адриана, спокойно ли е днес Куманово? Какво бе усещането по време на антитерористичната акция неотдавна?
- Събитията се развиха на 3-4 километра от нашия апартамент. Естествено, бяхме много уплашени. Кой иска да чува пукане и детонации през целия ден и цялата нощ. Но за мен не това беше толкова стресиращо, колкото обстановката сега. Миналия петък центърът отново беше блокиран, а детето ми беше на детска градина. Когато разбрах за блокадата, на един дъх стигнах до градината, за да си го прибера. Тичах натам, защото не знаех какво се случва и какво може да се случи. До днес никой не даде обяснение за това, което се е случвало.
Всичко мина и сега ситуацията се нормализира. Но тук постоянно се говори за събитията. Остана страхът у хората.
- Албански терористи поеха отговорност за акцията. Чувства ли се етническо напрежение в Куманово?
- Колкото и да отричаме, междуетническите отношения се влошават. А може би никога не са били искрени и приятелски?
- Защо?
-Мисля, че нетърпимостта е още от 2001 г., тогава сериозно бяха нарушени междуетническите отношения и вероятно това никога няма да се поправи. Хората се разделят във всички сфери на живота. Но не казвам, че не съществува никакво приятелство - има, но то е много рядко.
- Според някои информации акцията в Куманово е дело на управляващите за отвличане на вниманието от политическата криза. Протести срещу правителството, контрапротести - какво искат македонските граждани?
- Едно е сигурно - всички искат по-добър живот, искат работа, хората са огорчени от властта, от политическите партии. Тези протести и контрапротести не се организират, за да се повдигнат партиите на по-високо ниво, а за да се изрази именно това разочарование. На хората не им е важно дали ВМРО ще падне, а дали ще се подобри начинът на живот и дали ще има размирици, дали ще има война, може би? Макар че са в капана, макар че са заложници на обществено-политическия живот, хората тук все пак имат надежда и не бягат. Остават си патриотично настроени.
- Казваш война?
- Да, тази ситуация буди много асоциации с война. А това е нещо, от което всички се страхуваме след събитията отпреди 14 години. Вярвам, че в хората се крие страхът от нещо повече, от по-драматични събития.
- Къде виждаш изхода от политическата криза?
- Правителството и опозицията трябва да поемат своята отговорност, партиите да се откажат от твърдите си и непреклонни позиции. Всички обвинения между правителството и опозицията да бъдат решени със законови средства.