Македония проплака заради българското "Не"

Скопие нададе неистов вой срещу категоричната българска позиция по повод членството на бившата югорепублика в Европейския съюз, изразена по време на посещението на еврокомисар Щефан Фюле в София, предадоха агенциите. България още веднъж гарантира, че подкрепя европейското членство на Македония, но не на всяка цена.
По време на срещите на еврокомисаря Фюле в София и президентът Плевнелиев, и министърът на външните работи Младенов заявиха, че Македония все още не е готова за членство в ЕС и затова пречат както национализмът в отношенията със съседите, така и преследването на хора с българско самосъзнание, провокациите и поставянето на бариери пред деловите и нормалните отношения. Ясно и категорично на Скопие бе обяснено, че е време да прекрати антибългарската кампания, подмяната и манипулирането на историческите факти.
Междувременно македонският държавен глава Георге Иванов отговори на писмото на българския му колега Росен Плевнелиев от 8 септември тази година, с което България официално честити Деня на независимостта, предаде македонското електронно издание Плюс инфо. Иванов е изтъкнал, че приема двете страни да честват съвместно исторически дати, а това може да бъдат: Денят на Европа, денят, в който България призна Македония, и денят, в който двете страни установиха дипломатически отношения.
"Само по делата, а не по писмата, ще съдим", заяви пред журналисти президентът Росен Плевнелиев по повод писмото на македонския президент. "Нека да е категорично ясно за всички, че писмата и идеите за работни групи, които вече валят от Македония, са едно. Това, което е важно за мен, са резултати, реформи, действия. Резултати в интерес на добросъседството. И зависи от властите в Скопие. Ние сме отворени за сътрудничество, декларирахме го много пъти", подчерта Росен Плевнелиев.
По повод острите атаки от страна на македонските власти интересен коментар направи проф. Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей (виж в карето).

Освен всеизвестните кражби на история македонските власти извършват и други по-малко известни и на нашата общественост престъпления спрямо международните практики в областта на културно-историческото наследство.
Първо - при реставрация на старинни фрески и икони в древни храмове и манастири те старателно изтриват етнонима "български",  заменяйки го в най-добрия случай с термина "славянски". Така е постъпено в църквата "Св.Неделя" в Битоля, "Св. Пантелеймон" във Велес, "Св. Йоаким Осоговски" в Крива Паланка на иконите на "Св. Кирил и Методий", наречени в оригиналния си вид "български просветители".
В манастира "Св. Богородица" в Кичево надписът на ктитора "Св. Борис цар български" е изтрит, а аналогичен надпис в Дебърския манастир е заменен с надпис "Св. цар Стефан Дечански" (т.е. с името на един от сръбските крале). От църквата "Св. Димитър" в Скопие е свален и захвърлен ктиторският надпис "Построена от българите в Скопие през
1864 г." (сега надписът е в НИМ). Аналогични надписи са строшени и изхвърлени от църкви в Прилеп, Битоля. Тук е необходимо да споменем, че ЮНЕСКО забранява реставрационни намеси в паметници, които променят етническият им характер. В този смисъл осъдителна е и практиката да се подменят старобългарските надписи по фреските с надписи на съвременния македонски език, създаден през 1944 г. Целта очевидно е да се внуши, че този език съществува от ХIII-ХIV век. Така е постъпено при реставрацията на фреските в църквата "Св. Георги" в Ресен.
И всичко това е станало в последните десетина години, а не в далечното минало. Разполагам със снимки на всички цитирани случаи от началото на 90-те години на ХХ век, когато тези надписи все още съществуваха в оригиналния си вид.
Продължава унищожаването на и без това полуразрушените български военни гробища, което е жестоко престъпление на Женевската конвенция за водене на война, подписана през 1996 г. и от Македония. Освен, че не позволяват възстановяването им, македонските власти разпространяват слухове, че българските войници са погребани с много злато и така стимулират иманярите да разкопават и унищожават и без това малкото останали гробове и паметници.
Между условията, които трябва да постави нашата страна, несъмнено трябва да стоят и възстановяването на надписите, указващи етническия характер на църквите и манастирите и българските военни гробища и паметници.