19 Август 2022петък19:53 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес ще бъде предимно слънчево. Около и след обяд ще се развива купеста и купесто-дъждовна облачност и на места ще има краткотрайни валежи и гръмотевици. Ще духа слаб вятър от северозапад. Максималните температури ще бъдат между 29° и 34°, в София - около 29°. Днес ще бъде предимно слънчево. Около и след обяд ще се развива купеста и купесто-дъждовна облачност и на места ще има краткотрайни валежи и гръмотевици. Ще духа слаб вятър от северозапад. Максималните температури ще бъдат между 29° и 34°, в София - около 29°.

Колонката на Боян Бойчев

Македония - дълг към България

/ брой: 127

автор:Боян Бойчев

visibility 19

"Син ти се, майко, ожени за една Македония поробена..." Така започва българската песен "Кога зашумят шумите", разказваща за офицер от българската армия, който загива в битка с поробителя. 

Темата за Македония вълнува живо българската общественост не от вчера. Още през Възраждането съдбата на тази област, населена предимно с българи, предизвиква интереса на нашите интелектуалци и кара много от тях да се включат в борбата на сънародниците ни. Едни от най-активните застъпници на българската кауза в Македония винаги са били родните писатели и поети. "Аз съм гледал и си гледам работата в Македония като дълг към България", казва гениалният Яворов, който съзнателно се посвещава на борбата на македонските българи. "Всичко за Македония! Може би ще пропаднем, но връщане няма. Не малко съдействах и аз, за да ни стане тя тъй скъпа!", заявява Иван Вазов.

В същото време вече десетилетия наред цели екипи от филолози, лингвисти, литературни историци, естети в Северна Македония чрез откровени фалшификации "доказват", че българските писатели с "потекло" от географската област Македония принадлежат на македонската литература, като се започне от IX в. и се стигне до ден днешен. За "македонски автори" са представени редица български писатели и поети, сред които Христо Смирненски, Никола Вапцаров и Димитър Талев. Техните творби са преведени на днешния така наречен "македонски книжовен език", който в Скопие отказват да признаят, че е югозападен диалект на българския. Както и че цар Самуил е българин и български цар. 

Процесът на изкуствено създаване на "македонски" език, нация и история започва след 1945 година. Поколения наред "македонци" са възпитавани в език на омразата към всичко българско. Най-големият грях в Северна Македония е да си българин. 

 А историята ни е обща - българска, както и езикът ни, каквото е становището на БАН по този въпрос. 

Затова се чудя как така родните ни политици решиха да направят де факто компромис с всичко това и да отхвърлят ветото? И как така бързо промениха мнението си? Интеграцията на Западните Балкани била от стратегически интерес за Европейския съюз. Ясно е накъде бие тази стратегия - срещу Русия и нейните исторически връзки със славянските народи тук.

Само че далеч не всичко, което представлява интерес за ЕС е от интерес за България. Това май не могат, не искат или не им дават да разберат. И първата стъпка от компромиси до какви още компромисни стъпки ще доведе? 

Затова нека да завършим пак с Вазов, неслучайно наречен Патриарха. В трудни исторически моменти към него, а не към политиците се е обръщал народът: 

Не даваме я, не - земята мила, 

земята на светите ни отци. 

Не даваме праха на Самуила, 

ни славата на двамата светци!

Само тук на Балканите една българска майка може да има четирима сина и всеки да е от различна националност, според територията на която е останал - я българин, я грък, сърбин или македонец! Знаем как беше разпокъсана България.

Шефът на ДКК: Правителството върши беззакония

автор:Дума

visibility 157

/ брой: 161

Златни заварки на газовата връзка

автор:Дума

visibility 164

/ брой: 161

Ексшеф на Патентното ведомство ще обжалва уволнението си

автор:Дума

visibility 143

/ брой: 161

Очакват с 50% повече туристи това лято

автор:Дума

visibility 139

/ брой: 161

Газът в нашия дом

автор:Боян Бойчев

visibility 162

/ брой: 161

Накъде?

автор:Деси Велева

visibility 127

/ брой: 161

Наглост

автор:Юри Михалков

visibility 120

/ брой: 161

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ