Махало между мъката и скуката

Таня Йовева

С нея се запознахме съвсем случайно на едно парти. Говорихме дълго за живота, за доброто, което тя е правила на хората. Повече от 40 години е адвокат. Позната е на много хора и те всички я помнят с добро. Тя иска да помага на хората, а сумите, които взима, са минимални, особено за бедните и страдащи хора. Според нея парите могат да бъдат всичко, когато ги нямаш, и нищо, когато ги имаш. Според нея щастието е като махалото - то стои между мъката и скуката. Задоволеният човек няма амбиции - за него е дошъл краят. Много важно е човек да има посока в живота. Когато върви към поставената цел, той успява и се чувства добре. Сега повечето млади хора, смята тя, тръгват уверено в чужбина, ръководени от първичните си инстинкти - парите, луксозни коли, апартаменти. Обикновено на такива хора им липсва духовната потребност. Те все още не са свикнали с мисълта да правят добро, да общуват.
Пенка завършва гимназия и кандидатства българска филология. Балът тогава е бил много висок и не й достигнали няколко точки и я приели право в Софийския университет. След това посещава и лекциите по литература. Разбира, че в правото има много житейски неща, логика, мислене и остава в този факултет. Завършва и се опитва да бъде свободна и независима. Силно се притеснява от факта, че често при нея идват хора, осъдени и грабени несправедливо. Тогава у нея се поражда желанието да им покаже, че има справедливост на този свят. Тези хора според нея не са в състояние сами да търсят тази справедливост. Дори не са в състояние да осмислят това, което им се е случило. Тогава адвокат Тотева влага всичките си умения и знания и в повечето случаи постига това, което си е поставила за цел. За съжаление не винаги е успявала, защото зависи от съда. Мафията има големи възможности, а съдиите не са безгрешни. Мнението й за тях е, че някои са много умни и коректни, а други гледат буквичката на закона и не притежават чувство за справедливост. Те обикновено формално представят нещата и фактите, изхождайки от закона, и не са в състояние да видят хората и техните човешки съдби. Виждат параграфа, члена, а някои от тях се поддават на изкушението да решат делото в полза на по-силния...При воденето на процеса тя се старае да притисне отсрещната страна и успява обикновено на първия етап. Трудно е да се издържи, когато се касае за много големи интереси и скъпи имоти и пари. Тогава срещу нея излиза цялата машина - прокурори, вещи лица, свидетели. Пенка не обещава, не дава неизпълнима заявки. Тя се е научила да приема всеки казус като свой. Разказва, че има дела, които се точат по 15 години. Много важно, според Пенка, е на кого помагаш. Този, на когото си решил да помогнеш, трябва да те разбира. Заедно с него се обединявате и търсите справедливостта. Понякога попадаш на хора, които имат друга ориентация и разбираш, че не заслужават помощ. Тя често е получавала заплахи. Разказа ми за един интересен случай: през зимата кооперация, която се занимава с кредити с лихви към тях, които са петдесет процента, измамва хора. Те никога не могат да погасят лихвите и затова тази фирма най-безцеремонно им взима имотите. Едни от клиентите й, мъж и жена с две деца, от притеснение починали един след друг. Имали голяма триетажна къща - единствена. Измамата разбират, когато тръгват да им описват дома. Влизат в разправии и адвокат Тотева твърдо решава да спаси положението на децата. Тя завежда дело и спират извеждането им от къщата.
Парите са станали господар на живота на някои хора. Според нея те не са най-важното нещо. Това е някаква болест, някаква страст. В училище децата гледат кой какъв телефон има, с какво е облечен, какво си купува. А важното е какво носи в себе си този човек. Повечето от децата, смята тя, са егоисти, защото родителите им правят всичко вместо тях и не ги ангажират с нищо. Те се отчуждават и не могат да бъдат съпричастни към болките на другите. Възпитанието идва от родителите. Училището дава само знанието. Пенка все так вярва в младите. Според нея следващото поколение млади хора ще бъде друго. Ще разберат, че като отидат в чужбина, губят земята, почвата, природата, приятелите. Трябва всички да се погрижим да преобразим своята държава според нея.
Минала през много премеждия Пенка сега е доволна, че Господ й е дал здраве. Много от нейните връстници, за съжаление, вече ги няма. Тя е на 75 години. Има още няколко души адвокати в София на подобна възраст, които също работят активно. "Познавам хора, които, след като влязоха във властта, се промениха. На властта трудно се отстоява", споделя тя. Според нея този, който устои на властта, заслужава уважение. Всеки, който отиде във властта, трябва да има съзнанието, че ще служи на хората, не на себе си и своето забогатяване.
Казах си, че ако има повече хора като Пенка Тотева, всички ще станем по-добри и духовно по-богати.