Магнетичните котки, или защо хората (не) харесват мъркащите същества

Дали някога сте се замисляли защо хората толкова много обичат котките? Според някои статистически данни почти всеки човек поне веднъж в живота си е имал мъркащ домашен любимец. Мнозина обаче са се сблъсквали с егоистичния и независим характер на котките. На някои се е налагало да търпят и щети, нанесени от пухкавите същества с остри нокти на тапетите и пердетата. И независимо от честите изчезвания от масата на парченца салам и деликатеси от риба, повечето хора продължават да се кефят на котките...

Сред почитателите на тези представители на фауната може да се срещнат както съвсем невръстни деца, така и много по-възрастни - и мъже, и жени. В сравнение с кучетата, от котките понякога няма никаква прагматична полза - преобладаващата част от тях, разглезена с рибка и специални храни, не иска дори мишки да лови. Често и капризничат, въпреки че са обгрижени и нахранени. Или изведнъж решават, че искат да се разходят, без да се съобразяват с часа на денонощието и времето навън. Пухкавелките оставят козинката си навсякъде, предизвиквайки алергия у някои по-чувствителни натури. Но независимо от всичко хората продължават да ги харесват.
Когато попитах съседско дете защо толкова обича да си играе с котката, без да се бави, отговори: "Защото винаги мога да я гушкам". И ако се замислите, ще откриете в откровението на малчугана цялата истина за отношенията на хората и мъркащите създания.
Обичаме ги, защото те винаги са готови да приемат любовта ни! Искаме да ги погалим - няма проблем! Понечваме да ги поглезим с нещо вкусно - с удоволствие си хапват. Посягаме да ги почешем по коремчето - винаги готови!

Ако взаимоотношенията между котките и хората се наблюдават по-продължително време, може да се забележи, че животинките получават всичката любов, която човек понякога по най-различни причини не може да сподели с близките си. Трогателна е гледката, когато двуметров мъж със сериозна професия и външност проявява нежни чувства към пухкавия домашен любимец. И се създава впечатлението, че към хората той не си позволява подобно меко отношение или го прави относително рядко. Но към котката винаги е готов да се покаже като най-гальовния и грижовен човек.
Според специалистите не бива да се страхуваме да бъдем отхвърлени от мъркащите ни приятели. Защото, каквото и да се случи, котката винаги, когато пожелаете, с охота ще се остави да бъде погалена. Я опитайте да направите нещо подобно с непознат или дори с ваш близък... Нищо чудно някой да си помисли, че нещо не е наред, щом изведнъж решавате да проявите малко нежност и гальовност. А котките винаги ще ги приемат априори, без да си помислят, че има нещо користно или нередно в спонтанната проява на чувствата. Е, понякога и пухкавите домашни любимци не са в настроение за ласки, но бързо им минава. И те сами търсят вниманието на хората, като без да питат дори, се настаняват направо в леглото на стопанина си.
Тези, а и много други прояви от страна на котките свидетелстват, че животинките са способни да разкрият най-доброто у човека. Става дума за вечната потребност на всеки да обича някого и това да е вазимно. И именно котките подаряват тази възможност, особено когато хората са прекалено заети, горди или взискателни. Понякога сме наистина твърде пресметливи и недоверчиви. Имаме и изопачени представи какво означава любов или обич, затова и не умеем понякога непринудено да я даряваме или да я получаваме от другите.

Котките в повечето случаи са като децата, които безрезервно приемат ласките и грижите. Нещо повече: домашните любимци са надарени с определени предимства в сравнение с малчуганите: те са самостоятелни и винаги знаят какво правят. И когато се уморите да се занимавате с мъркащото същество край вас, то няма да има нищо против определено време да не му обръщате внимание и да се посветите на собствените удоволствия или работата.
Хората могат да научат доста неща от котките, като основното е да сме си самодостатъчни и да придобием умението всеотдайно да даряваме и приемаме обич. А и освен всичко останало, човечеството винаги ще харесва тези пухкави домашни любимци просто за това, че са приятно изглеждащи и забавни животинки.
За любителите на научните доводи пък няма нищо по-категорично от изводите, направени от експертни изследвания. Етолозите, занимаващи се с проучвания, посветени на поведението на социалните животни, изяснили, че хората смятат за най-красиви представители на фауната именно котките във всичките им разновидности. Оказва се, че това е свързано с инстинкта ни за самосъхранение. Едрите хищници от семейството на котките са били смъртоносни за предците ни. Затова у хората постепенно се е развило специално внимание - бдителност към реакцията на животните, позволяваща да ги забележат отдалеч и да отложат съдбоносната среща.
От древни времена хомо сапиенс наблюдавал големите котки от безопасно разстояние, изучавал техните навици. Както сочат опитите на етолозите, картинките на смъртта имат върху човека мистично-хипнотизиращо, привличащо въздействие. Котката обаче се е превърнала в своеобразен тотем за нас, призован да ни защити от по-опасните й и по-едри роднини.
Факт е обаче, че населението на Земята може да се раздели на две части - обичащите котките и онези, които не се чувстват комфортно в тяхно присъствие. Но отношението и на едните, и на другите към пухкавите, мъркащи у дома същества създава усещането, че човекът е успял или поне се опитва да опитоми самата смърт...


Маршът на щастието

Любопитни факти, понякога непонятни за хората, бележат живота на котките. Знаете ли, например, че когато пухкавият ви домашен любимец от време на време все едно марширува на едно място върху тялото ви, подобно поведение е свързано с детството на мъркащото животинче. Същите движения са присъщи на всички малки котенца, сучещи от майка си. Затова, когато видите подобно отношение от страна на сладура с мекичка козинка, бъдете сигурни, че цялото щастие е събрано в четирите лапи, с които ви мачка...
Ако имате котарак, но искате да се сдобиете с още един, най-добре е да си вземете котенце от женски пол. По-голямото животно надали ще обърне особено внимание на малкото и така ще можете да осигурите относително спокойствие в къщата. Защото появата на нов домашен любимец винаги е свързана със стрес за всички останали.
При съжителството на две или повече котки възникват най-малко два проблема - единият е свързан с мястото за тоалетна, а другият касае честите прояви на агресия. Тези особености на взаимоотношенията при животните са свързани със социалното противопоставяне между тях. И затова, ако искате да си спестите главоболията, специалистите съветват в една къща да няма повече от една котка.

Самодоволните и уверени представители на този животински вид обикновено спят на няколко ключови места: на пода в средата на стаята, на перваза, на огрян от слънцето кът и върху мека мебел. Несигурните в себе си котки най-често се крият, предпочитат уединението, заравят се в одеялата и винаги са нащрек.
За разлика от кучетата и хората, мъркащите същества не страдат толкова силно от самотата. Голяма грешка е да се прехвърлят собствените ни чувства, възприятия и отношения върху способностите на котките да реагират на живота и случващото се в него по същия начин, както е при хората. Пухкавите животни наистина са сред най-социалните, но те са подчинени на териториалния инстинкт много повече, отколкото можем да си представим.
Освен собствените територии, които зорко пазят от намесата на останалите представители на фауната, котараците и котките си имат обществена площадка за срещи. Именно там се събират, за да общуват помежду си, всички животни, живеещи наблизо.
Селските котки пък спазват неписан закон: изключително рядко посягат на кокошките в двора. Вместо пернатите да се превръщат в жертва на мъркащите домашни любимци, те по-скоро се приемат от тях като жив инвентар.

Котките, които живеят при нас, не се смятат за малки хора. Всъщност ние за тях сме котки - при това от големите. Именно това оставя отпечатък на поведението им спрямо хомо сапиенс.