"Магията на пазара" създава икономически неравенства

Кольо Тенев

Един от вродените недостатъци на пазара е да създава, и то невероятно големи, икономически неравенства, по-големи от интелектуалните различия между хората. Капиталистическата ефективност се свежда до успехи на икономически най-пригодните, чиито дълг е да изхвърлят икономически непригодните от бизнеса, за да бъдат те икономически унищожени, т.е. всичко е бизнес, а бизнесът е война. Печалбата подсигурява богатство, влияние, почести и власт, охолен живот.
Общоприето е, че неравенствата са обективно обусловени. Тази тема е стара колкото и самото общество. Човечеството е постигнало три равенства: всички са равни пред Бога, пред закона и равен старт. Но тези равенства не пречат на пазара да създава огромни неравенства. Литературата гъмжи от данни, които илюстрират драстичните неравенства, без да се посочват причините за ежегодното нарастване на бедността.
Нарастват островите на мизерията в големите градове. Налице е тенденцията към ерозиране на средната класа и оформяне на държавен и глобален суперелит. Това създава социално напрежение и нестабилност. Нарастващото социално неравенство е една от причините за престъпността, а и за други пороци на съвременното общество. Ако приемем, че най-обобщаващ критерий за развитието на една страна е БВП на глава от населението, диапазонът за 2000 г. се движи от 100 долара за Етиопия до 38 140 долара за Швейцария. Това прави 380 пъти разлика между най-бедната и най-богатата държава, а през 60-те години на миналия век тази разлика е била около 60 пъти.
Повечето, да не кажем всички автори, квалифицират големите неравенства като морално зло, като фактор, който поражда напрежение и нестабилност, но въпреки констатациите положението се влошава. Защото съвременното общество е капитализъм на джунглата и олигарсите решават кой има право да живее и кой е осъден да умре. Има основание за размисъл. Вечната борба между икономика и политика, между пазар и държава, между пари и власт продължава. Може да се каже, че до 1981 г. доминираше държавата, а след това доминацията е на икономиката, на пазара, на парите. Държавата не е равностоен партньор на глобалните корпорации, а друг такъв засега няма. Демокрацията даже може да се окаже в плен на парите. Бих искал да припомня, че реформите в бившите социалистически страни и в България се извършиха в името на пазарната икономика и плуралистичната демокрация, което следваше да доведе до благоденствието на всички, но вече 26 г. нещо не се получава. Подобри се благосъстоянието на максимум 10% от българите.
Крайният либерализъм се стреми да постави почти всички обществени отношения на търговска основа, което засилва култа към парите, но в същото време ерозира и обезценява духовното и неговите ценности. Индивидуализмът и егоизмът са основа на либералната пазарна икономика. За основните социални структури - семейството и държавата, се предрича тяхното отмиране. Това са едни от най-сериозните признаци на кризата на съвременната цивилизация.