Магията на Байкал

Преди 370 години било открито езерото Байкал. Първи го описал и го нанесъл на картата руският казак Курбат Иванов. В неговата биография и досега има бели петна. За издирването на сведения за пътешественика в Сибир замина експедиция от изследователи от няколко града на Русия, съобщи "Гласът на Русия".
Байкал бил открит не толкова отдавна - през юли 1643 година. Тогава на московския трон бил Алексей Михайлович - вторият цар от династията Романови, баща на бъдещия император Петър Първи. Тогава руските казаци, придвижвайки се на изток, усвоявали безкрайните простори на Сибир. Отрядът на Курбат Иванов, състоящ се от 74 казаци, достигнал до горното течение на река Лена, след това по нейните притоци излязъл на брега на Байкал. На езерото казаците построяват малки корабчета, с които по заповед на Иванов отряд от 36 човека начело със Семьон Скороход достига до северното крайбрежие на езерото, открива устието на река Горна Ангара и построява в устието й зимовище. В края на годината Курбат Иванов с останалата половина от отряда по замръзналото вече езеро достига до устието на река Баргузин, но там са нападнати от бурятите и се налага бързо отстъпление. По този начин казаците на Иванов откриват над 600 км от крайбрежието на Байкал и Баргузинския хребет. Казаците, оставени в устието на Горна Ангара, прекарват в обсада почти половин година, но съумяват да се измъкнат и се добират до Братск през лятото на 1644-та.

През 1996 г. езерото е включено в списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство

Разбира се, местните племена знаели това езеро, казва водещият научен сътрудник от Института по руска история Николай Никитин:
- В Русия обаче се смята за откритие онова, което е станало достояние не само на местните жители, но и на целия цивилизован свят. Сведения за това езеро скоро се появили на руските, а след това и на западноевропейските карти.
За самия Курбат Иванов е известно много малко. Освен карта на Байкал, той съставил още няколко географски описания на райони на Сибир. След това оглавил морска експедиция към бреговете на Чукотка. За заслугите бил произведен в дворянски чин. За неговото място на раждане и за много други детайли от биографията му засега няма достоверни сведения.

Байкал, водното величие на Русия, е задължителна дестинация за всички любители на природата. Многото забележителности, които могат да се видят в и около езерото, правят това място невероятно и запомнящо се за дълго време

За да се научи повече за това, как станало откриването на Байкал, от Владивосток и Сиктивкар към Байкал ще заминат групи от изследователи, разказва организаторът на експедицията, московският журналист Александър Орлов:
- Ние ще посетим онези места, по които са се движели сибирските пътешественици, откриватели на Байкал. Заедно с хората, които се интересуват от този край, изучават неговата история, ще изясняваме как е преминало пътешествието. Ще посетим всички музеи. Искаме да научим колкото се може повече за откриването на Байкал.

Прекрасно място, с необятна водна площ и може би най-впечатляващите води в Русия, езерото Байкал е също така животински и растителен рай. В него живее специфичната риба golomianka, която ражда живи поколенията, вместо яйца, както и нерпата - единственият вид сладководен тюлен

Експедицията е основана на принципа на историческото моделиране. Изминавайки маршрутите на Иванов, изследователите се надяват да възстановят точната карта на неговия поход и да изяснят нови факти от биографията на пътешественика, открил Байкал. В края на юли всички групи ще се срещнат на байкалския остров Олхон. Сред участниците в експедицията има телевизионен оператор. Така че всички интересни епизоди на пътешествието ще бъдат представени в документален филм, посветен на Курбат Иванов.
Освен всичко друго, Байкал е 20% от световния запас на чиста питейна вода. Езерото е разположено в южната част на Източен Сибир. С формата на зараждащ се полумесец Байкал се врязва от югозапад на североизток. Езерото е 636 километра. Максималната ширина в централната част е 81 км, минималната ширина е в предната част на делтата на р. Селенга - 27 километра.
Байкал се намира в самия център на Азиатския континент на територията на Русия, между републиките Бурятия (източното крайбрежие) и Иркутстка област (западното крайбрежие).
На водната повърхност на Байкал биха се поместили европейски страни като Белгия, Норвегия, Дания. Площта му е 31,5 хиляди кв. километра.
Байкал е разположен на 455 м над морското равнище. Бреговата линия е около 1850 км (с изключение на крайбрежието на север от о. Ярки). Повече от половината брегова ивица е защитена от природозащитни организации. Максималната дълбочина на езерото е 1637 метра, средната - 730 метра. Понякога в литературата се срещат твърдения, че максималната дълбочина е 1642 м. Кое твърдение е правилно? Отговорът на този въпрос е малко парадоксален - и двете са правилни. Работата е там, че грешката при измерването на такива дълбочини е около 2%, т.е. - 30 метра. Затова е правилно да се твърди, че най-голямата дълбочина е 1640 м, но да не забравяме за възможната грешка от няколко десетки метра.
В Байкал се вливат 336 постоянни реки и потоци, като при това половината от водния обем, постъпващ в езерото, носи Селенга. От Байкал изтича само една река - Ангара. Въпросът за броя на реките, вливащи се в Байкал, обаче е достатъчно спорен, вероятно са по-малко от 336.
Без съмнение Байкал е най-дълбокото езеро в света, като най-близкият претендент за това звание е африканското езеро Танганайка, отстъпващо с цели 200 метра.
В Байкал има 30 острова, но и по този въпрос няма единодушие. Най-големият е о. Олхон.
Произходът на Байкал дълги години предизвиква научни спорове. Обикновено в литературата се посочва възраст на езерото от 20-25 милиона години. Всъщност този въпрос трябва да се смята за открит, дотолкова, доколкото приетите методи за определяне на възрастта имат значение до няколко десетки хиляди години. Така или иначе, Байкал всъщност е много древно езеро.Този факт също прави Байкал уникален природен обект, тъй като повечето езера, особено с ледников произход, имат продължителност на живот средно 10-15 хил. години, а после се запълват с тинести утайки.
Съществува и друга, по-нова версия за възрастта на Байкал, повдигната от Александър Татаринов през 2009 г., която получава косвени подтвърждения по време на втория етап на експедицията с апарата "Мир" в Байкал - дейността на калните вулкани на дъното на езерото позволява на учените да предположат, че възрастта на съвременната брегова линия на Байкал е не повече от 8 хил. години, а на по-дълбоките части - 150 хил. години.
Смята се, че Байкал е възникнал в резултат на тектонични сили. Тектонични процеси стават и в настоящия момент, израз на които е високата сеизмична активност на Прибайкалието.
На произхода на думата "Байкал" са посветени многобройни научни изследвания, които показват липса на яснота по този въпрос. Има около десетина възможни обяснения за произхода на името. Сред тях най-вероятният вариант е "Бай-Кул" (киргизки), което означава "богато езеро". "Бей-Хай" (китайски) означава "северно море". "Байгъал" (якутски) означава "море, голяма дълбока вода". "Байгаал-Далай" (монголски) означава "природно море".
В Байкал досега са регистрирани 2630 вида растения и животни, две трети от които се срещат единствено в този водоем (ендемични видове). Най-характерна е може би нерпата (Phoca sibirica), която е и единственият вид сладководен тюлен. Сред рибите най-голямо стопанско значение има омулът.
Не всички знаят, че в Байкал се наблюдават миражи, както в пустинята. В слънчев ден пътешественикът може да види планина, кораб или дърво, да се насочи към тях и ще се убеди, че се е излъгал. Тук летните дни не са много и затова с какво може да се обясни това уникално природно явление? Въпреки прохладното време, жителите и гостите на Байкал не могат да се оплачат от липса на слънце - тук то свети 2500 часа годишно, както например в Испания. И има 10-15 дни, когато в загретия въздух възникват различни илюзии. Слънчевите лъчи, отразявайки се от водата, създават неясни очертания и силуети, способни да излъжат наблюдателите.
Древните шамански традиции и досега влияят на живеещите край езерото хора, като приказно се вплитат в тяхното ежедневие. В езерото Олхон, в което по бурятски предания има обиталище за грозни духове на Байкал, всяка година се провежда фестивал на шаманите от цяла Русия. Според една от легендите, на острова се намира гробът на самия Чингизхан.
А началото на това лято донесе добри новини за руските еколози, чиято мечта най-накрая се сбъдва. На уникалното сибирско езеро ще бъде изграден парк за туристи. Според плановете на руското правителство паркът ще бъде изграден на мястото на Байкалския целулозен комбинат (ЦБК). Според данни на в. "Известия" проектът за "байкалския Дисниленд" ще се финансира от руската държавна Външнотърговска банка. Обемът на инвестициите засега не е известен. Очаква се, че броят на туристите, които ще искат да се запознаят с този резерват, ще надхвърли два милиона души годишно.

(По материали на чуждия печат)