Магичното кралство на чешката музика

Магдалена Манолова

Има едно място в София, което се радва на непрекъснато обновяващ се живот вече 65 години. Това е Чешкият културен център. Необикновено място, в което се срещат минало и настояще на едно вековно приятелство между чехи и българи, на общуване между поколенията, на празници.
"Магично е кралството на музиката" - тази мисъл на големия чешки композитор Бохуслав Мартину има особено послание тази година. Годината, която е обявена от ЮНЕСКО за Година на чешката музика. Всъщност идеята за този празник се ражда в далечната 1924 г. по повод стогодишнината на родоначалника на чешката музика Б. Сметана. По-късно тя се превръща в традиция. На всеки десет години се отбелязват с множество музикални събития годишнини на музиканти, родени или починали в година, завършваща с числото 4. Тази изобретателност може би е осмисляне на поговорката "Всеки чех е музикант". Какво обаче е различното от предишните издания?
Преди всичко преосмисля се традицията в контекста на настъпилите политически промени, както и посланията, които Чехия изпраща към света, след като става равноправен член на ЕС в 2004 г. "Чешката музика 2004 - интегрална част от европейската култура", това е новата концепция, която става инструмент за мотивация при представяне на чешката култура по света, вече подкрепяна и финансирана от държавата.
Визията на тази година е базирана върху почти 90 годишнини на композитори, изпълнители и организации, този път не само от областта на класическата музика, но и фолклора, джаза и алтернативната професионална и непрофесионална такава. Целта е да се представи и подкрепи естествената синенергия на музикалната култура, също така и масираното представяне в чужбина, като се опира на онези имена, които са знакови, културна "търговска марка" за имиджа на Чехия.  Замисълът е не само да има някакъв "друг фестивал на фестивалите", който ще струва много пари на организаторите, а проектите да привличат голям брой партньори, не само като се "запалват" за идеята, но и да се знае как да се ползват регионалните фондове, капацитети и синенергия. Юбилейната година няма да завърши тази година. Целта е случилото се да спечели "Приятели на чешката музика", което означава бъдеще в нашия глобален свят.
Идеята как културата да се превърне в инструмент за изграждане новия образ на съвременна Чехия е нещо, което би могло да разпали и нашето въображение. Творчество и партньорство, мотото на тази година, се разгърна и в България с посланията си не само в столицата, но и в страната.
Чешкият център организира музикални събития в цяла България, вписа се в българските фестивали, събуди любопитството и на младите музиканти с различни програмни формати. Спечели много млади приятели, припомни стари традиции.
Радостно е, когато виждаш в грейналите личица на малките музиканти разпалено желание да свирят и опознаят повече чешката музика. Всъщност много от тях са печелили престижни конкурси в Чехия и са опитали вкуса на традициите там. Но за съжаление, ако в миналия век учебната програма включваше и чешки майстори в музиката, сега те отсъстват от задължителната. Програмата "Музикални диалози", която вече десет години е в афиша на Чешкия център, сприятелява младите музиканти и българската публика с чешката музика. И не само това, припомня какво означаваха за нас чехите в приобщаването ни към европейските традиции след Освобождението и в началото на ХХ век. Не са малко младите музиканти от НМУ, които вече са влюбени в позабравените пиеси, част от  световната класика, много са и тези, които печелят награди на конкурсите в страната на Сметана и Дворжак. Като водещ на тези програми виждам как традициите от миналия век, когато много от нашите известни изпълнители са печелили  големите награди в Чехия, отново се събужда и за новото поколение. Програмите на "Музикални диалози" включват и филмови прожекции за големите имена Бедржих Сметана, Леош Яначек, легендата Ян Кубелик, цигуларя, провъзгласен за Паганини на двадесети век и сина му, диригента Рафаел Кубелик, и др. Формат, който доказа, че има голям интерес на публиката за подобни срещи.
Вълнуващо приключение организира Чешкият културен център за младите таланти от цяла България. Първо, във всички градове с музикални училища се състояха концерти, след което децата гостуваха със същата програма в София. За мен бе празник да видя толкова запалени деца, които излизаха на сцената на Чешкия център. От най-малките до по-големите. В очите им блестеше огънчето на вълнение и радост, на интерес и любопитство, желание да откриват нови и нови предизвикателства.
Всичко това бе толкова спонтанно изразено, че явно дава истинска заявка за събуден интерес и сприятеляване. Радвах се, когато децата от различни възрасти с нескрито детско любопитство и желание споделяха, че искат да свирят още и още чешка музика. Нещо, което, вярвам, ще се случва в бъдеще. Защото в годините на прехода сякаш се отдалечихме от нас самите, от изконни ценности, свързвали ни векове. Вярвам, че това сприятеляване на малките музиканти е бялата лястовичка на една възродена за нов живот традиция.
Кулминация бе събитието в Столичната галерия на 28 ноември - Деня на независимостта на Чешката република. Концертът "Клавириада" в рамките на фестивала "Изкуството на барока" бе с особен привкус. "Клавириада" за първи път у нас предложи на живо магията на старите инструменти с първото клавирно изложение в България на старинни модели пиана, изработени от Пол Макнълти във фабрика в Чехия. Всъщност ще припомня само, че в многобройните замъци в Чехия има различни стари инструменти, които оживяват и в разнообразието от фестивали, особено в тези с тематична насоченост към епохата на барока. Инструментите, които видяхме, са реплики на любимите пиана на Моцарт, Бетовен, Лист и Шопен. Те бяха представени в три концертни вечери в артистичното пространство на галерията.
Пет инструмента, пиана от различни епохи (1788-1846) създадоха неповторимата атмосфера на събитието. Звуковият свят на Бах, Моцарт, Бетовен, Шуберт, Шопен, Лист и на чешките виртуози, композитори Ян Ладислав Дусек (1760-1812), Игнац Мошелес (1794-1870) събудиха у публиката особени емоции. Пианистката Вивиан Софроницки (Русия-Канада) с изключителен артистизъм и финес ни водеше в един вълшебен свят от звук и образи. И още нещо, на живо виждахме развитието на техническите възможности на инструментите. Един театър, който бе любопитен и за обикновения слушател. Възможността да се докоснат тези инструменти или да се посвири на тях бе уникалното изживяване не само за музикантите от публиката, но и за всички, проявили интерес. Изживяване, което бе възможно благодарение на подкрепата на Чешкия културен институт и посолството на Република Чехия. Клавирното дуо Василий Илисавски и Галина Драганова пресъздаде виртуозни творби на чешките композитори.
Годината на чешката музика е повод да си припомним т.нар. великолепна четворка - Сметана, Дворжак, Леош Яначек и Бохуслав Мартину, и техните послания. Нещо, което прави ежемесечната програма "Музикални диалози" в Чешкия център. Както в този формат, така и в сп. "Арт панорама", което е посветено на юбилейната година, специален акцент са по-малко познатите у нас Яначек и Мартину. Идеята ми като автор на тематичния брой е да запозная отблизо българската публика с посланията на тези двама композитори, които са на световния афиш. Богато илюстрираното списание създава и визуалната представа за особения характер на творците и сценичната реализация на оперните им опуси. Представянето на сп. "АРТ ПАНОРАМА", посветено на Годината на чешката музика, бе поредната среща и с българските музиканти, които изпълниха в зала "БИАД" творби от чешките майстори.
"Магично е кралството на музиката" - в това вярва Бохуслав Мартину. "Композициите изразяват не само вътрешния живот на твореца, но и убежденията му, разбирането за света. Защото артистът търси смисъла на живота, на човечеството, търси правдата... В нашето всекидневие е силно чувството за несигурност. Натискът на униформеността, матрицата, на които е подчинен животът ни, предизвиква протеста на твореца..."
Колко близко е и за нас, хората от ХХІ век, това "магично кралство" на Бохуслав Мартину! Чувството за несигурност, матрицата, натискът на униформеността. Това не е ли и истината и за нашето време. Не е ли най-голямото предизвикателство във всекидневието ни. Предизвикателство, за което всеки би трябвало да търси своя отговор. Това правят по свой начин и младите музиканти в своя магичен свят на музиката. В това ни убедиха срещите с тях.

 Магдалена Манолова и Катерина Хортаева - директорка на Чешкия център в София

Пианистката Михаела Колева

Флейтистката Мила Цанкова