Магичният фар на детството

Фарът на детството свети в стихотворенията от сбирката на Людмила Калоянова "Anadromous". Нежната му и приласкаваща светлина пронизва умилителните спомени за благословените и безгрижни детски години и прогонва неясния страх от неизвестното бъдеще, който сковава душата.
Тази книга е талантлива контратеза на безбройните сладникави четива, заливащи днешната българска поезия, в които има много поза и суета, но няма и грам поезия. Случаят с "Anadromous", слава Богу, е съвършено различен. Тук ще открием истински примери на вълнуващи, неподправени, искрени, заредени с оригинална образност и метафорика поетически внушения. Почти всички творби от книгата са своеобразно енергетизирани и подчинени на две главни състояния, на които отговарят сакралните думи Любов и Свобода.
Лирическата героиня на Людмила Калоянова усеща душата си духовно свързана с морето, като символ на необятното, безпределното. Един път тя се превъплъщава във вакханка по време на мистериите. Носи амфора, пълна с рубинено вино, живее между слънце и лавър, опива се от уханието на зокуми и олеандри, тича босонога по созополските кейове, любува се на стръмните улици с параклисите и райските ябълки... И в същото време вълнуващо опоетизира болката от загубата на любими хора, от тяхното окончателно отпътуване в сезона на мъртвите. От стените на празните къщи надзъртат само портрети, сложени в рамки, зокумите още цъфтят, но фонтаните на детството са пресъхнали.
Поезията на Людмила Калоянова разчита на ненатрапчивите внушения, на дискретния лирически рисунък. Тук ще усетим и болка по изчезналите през годините илюзии, и притаен гняв за нерадостната съдба на емигрантите. В "Нюйоркска поема", ще ни впечатли сложният асоциативен поток на въображението, което навързва верига от спомени, ярки мигове, запечатали се като фотографски снимки, нюанси и оттенъци на цветове, образи, подчинени на причудливите извивки на подсъзнанието...
Редица от творбите в книгата неслучайно стъпват върху митологически мотиви, както е например в "Невъзможно завръщане" и "Итака". В структурата на стиха освен митологичните алюзии, важно значение има и своеобразният музикален ритъм. Затова някои творби звучат като лирически етюди, в които долавяме ритъма на джаза или блуса.

където есента е огнено-червена,
а джазът - опит за възкресение

където суингът не е просто танц,
а философия на душата
и свободата е единствен благодетел -
там се уча, макар и трудно,
да отстъпвам с предимство...

Лирическата героиня на Людмила Калоянова обича превъплъщенията - от нежното и ефирно любовно чувство до изпепеляващата страст, от яростта, гнева и безкомпромисното отхвърляне до примирението и всеопрощението. Може би затова тя е нарекла книгата си "Anadromous", за да ни отправи към символиката на този вид риби, които живеят главно в морето, "но винаги се връщат в сладки води, за да се оплодят и намерят смъртта си по горното течение на планинските реки".
Подводният свят на рибите символизира мълчанието, безмълвието на съзерцанието, но и волността и мъдростта на Свободата. Героинята на Людмила Калоянова знае, че е невъзможно физическо завръщане към аркадията на блажените спомени, към безумната яркост и огнената страст на изтлелите чувства, към времето на благородството, рицарството, доблестта и достойнството на миналите времена, заменени от днешния лай на безнравствените и алчните глутници на социалния и индивидуалния разпад. Но съзнанието й жадува да се изтръгне от сковаващите рамки на всекидневното и битийното, да се потопи във възвишените глъбини на духовното освобождение, надмогнало страх и предразсъдъци:

Да бъдеш никой -
без страх и предразсъдъци
да стигнеш съвършенството
на свободата!

Без съмнение стихосбирката на Людмила Калоянова "Anadromous" ще се открои на фона на десетки и десетки книги, в които отсъства най-главното - вдъхновение, дуенде и органичен талант. Докато "Anadromous" притежава всички тези съществени белези на истинската поезия и затова вълнува и убеждава да вярваме на авторката, да следим с трепет нейните бродерии по белия лист където:

Капка кръв -
убождане с игла -
и продължавам
напред
по шевицата на стиха.


Иван Гранитски