Магическите откровения на Нина Кираджиева

Един век от рождението на Нина Кираджиева - незабравимия творец в областта на зримата музика, се навърши през ноември. През целия си живот (1911-2005) тя бе всеотдайна съзидателка на българската култура с нейните най-възвишени нравствени ценности, внушително извеждайки на балетна сцена от многообразието на битовото - духовността! Една обреченост, която крепеше до последен дъх нейните сили, насочвани с майчинска грижовност към развитие и прослава на българската сценична култура. Нейното артистично творчество бе подобно на магическо откровение. Всеки образ, роден от внушителното й артистично дарование, бе плътен в жизнената си достоверност и извисен в поетичната си сценична символност: Лермонтовата Тамара (композитор Балакирев, хореограф А. Петров), Пушкиновата Зарема (Асафиев, Анисимова), Нестинарката Демна на Константин Петканов, Марин Големинов и Мария Димова, приказната Фея Карабос от "Спящата красавица" (Чайковски, Петипа), Гитана от "Болеро" на Равел, Майката от "Хайдушка песен" на Александър Райчев и Холфин...
Танцовите повествования на балетната актриса и хореавторка Нина Кираджиева, сътворявани винаги в синхрон с музикалната мисъл, достигаха фантазна необятност, превръщаха се в танцови притчи, в пророчества! И от всеки сценичен персонаж, сътворен от нейното вдъхновено майсторство, изкристализираше индивидуалността й на богато надарена личност, която с многоизмеримостта на творчеството си като артист, хореограф и учител, се превръщаше във възпитател на народа - българския, раздавайки се без остатък, с единствената свята опора - обичта! Не само стожер на традициите бе тя в националната ни танцова култура, но могъщ двигател на новото, нетрадиционното, оживяващо плодотворно съзидателните инвенции на нейните ученици - балетни артисти и хореографи, чиято мъдрост и всеотдайност насърчаваше, подкрепяше...
Дипломирана в Държавния хореографски институт в Москва през 1951 г., тя бе хореографка на редица балетни произведения, покорили с успех ценителите на танцовото изкуство у нас и в чужбина. И като изпълнителка в сценичните си изяви, и като хореавторка в творческите си търсения, опиращи се на широк кръг традиционни средства и противоборстващи се културни влияния, които обединяваше в многопластов, но единен творчески изказ, резултатът бе винаги високохудожествен, вълнуващ, убедителен. Класическият език при нея бе обогатен от могъщото влияние на немския свободен танц, разчупващ класическата балетна лексика с революционна експресивност. В нейните хореографски платна винаги прозираше пластична многосказателност и дълбок философски подтекст. И нека споменем заглавията на незабравимите спектакли, създадени от дарованието на Първомайсторката: няколко редакции на "Нестинарка" (М. Големинов) в София, Стара Загора и Вроцлав, Полша, "Лауренсия" (Крейн), "Мирандолина" (Василенко), "Жар птица" (Стравински), "Чиракът магьосник" (Пол Дюка), "Бахчисарайски фонтан" (Асафиев), "Тривърхата шапка" (Мануел де Файя), "Спящата красавица" (Чайковски), "Болеро" (Равел) и десетки танцови миниатюри - концертни творби, показвани с успех по балетните конкурсни подиуми. Тя сътвори и внушителни танцови картини в редица оперни спектакли като "Продадена невеста", "Русалка", "Кармен", "Аида" и др. Достатъчно е да си припомним сцената "Моското дъно" от операта "Садко" на Римски-Корсаков, предизвикала при гостуването на Софийската опера в театър "Сан Карло" в Неапол изключителен възторг, за да оценим богатата фантазия и широк творчески диапазон на постановчицата Нина Кираджиева, нейния безпогрешен вкус и картинно въображение, водещи хореавторската й дарба към най-внушителна изразност и осмисленост.
Но да не забравяме значимия принос на Нина Кираджиева във възпитанието и израстването на високопрофесионални балетни кадри! В създаденото през 1951 г. Държавно балетно училище (днес НУТИ), на което в началния период, след заминаването на основателя Владимир Белий, тя бе художествена ръководителка и дълги години бе педагог, оформящ чак до 1983 г. дарованията на не една творческа личност като хореографките Маргарита Арнаудова, Маргарита Градечлиева, балерините Надя Руменин, Виолета Бурова, Дарина Славова, Весела Радоева... А в оперно-балетния театър? Под нейно ръководство и съзидателен поглед като режисьор-постановчик се изявиха талантливите балетни актриси Вера Кирова, Пенка Енчева, Лили Попова, Цвета Джумалиева, Калина Богоева, Емилия Кирова, Анастас Самев, Константин Дамянов, Иван Майдачевски... Вярна на творческите си задачи и повели бе тя! И балетът под нейното инициативно ръководство осъществи и поредица от гастроли, превърнати като правило в безспорни творчески завоевания по световните сцени.
Изключително внушително бе нейното участие и в особено значимите изяви на родния балет в създаването и организирането на Международния балетен конкурс във Варна, на който тя бе не само сред инициаторите, но през 1991, 1992, 1994, 1996 г. бе председател на международното жури, след знаменитости като Галина Уланова и Юрий Григорович. Многократно бе участник и в състава на жури по време на Международните балетни конкурси в Москва, Париж, Осака и др. Мъдър ръководител бе тя и като председател в журито на Националната среща "Анастас Петров", на която бе и единствен личен дарител.
С какво ще запомним нейната силна творческа личност, понесла цялата красота и устрем на своето време, без да се примирява с неговата историческа ограниченост? Преди всичко с творческата онагледеност на музикалната фактура, с оригиналност и магическа властност на създаваната от таланта й езикова образност. И нека споделя и първия си спомен от нейното магическо актьорско претворяване. Бе началото на 1944 г. Прогонени от бомбардировките над София, оперни и балетни артисти, сформирани в неголеми трупи, разнасяха из страната вълнуващото си изкуство. В родния ми град Червен бряг попаднах на незабравима концертна вечер. Пееше Христо Бръмбъров, танцуваха Първосъздателят на родния ни балет Анастас Петров, Нина Кираджиева, Лили Берон, Живко Бисеров и Иван Дешев. Сред вълшебството на непознатото за мен изкуство, най-силно, бих казала потресаващо, впечатление остави в мен миниатюрата "Момичето и смъртта" по музика на Сибелиус, постановка на Анастас Петров. С бяла, дълга туника, с разпуснати по раменете черни коси, боса, Нина Кираджиева пресъздаваше по изключително вълнуващ начин образа на тежко болната девойка, а с тъмна мантия и с маска на Смъртта, Анастас Петров догонваше Момичето и с внушителни танцови средства го грабваше в обятията си и го измъчваше... Една потресаваща пластично-танцова картина... Когато най-сетне Девойката бе окончателно обезсилена и покорена, Смъртта отхвърляше маската и мантията, и пред очите на зрителя изгряваше невероятната красота на млад мъж, в чиито обятия Момичето, привдигнало глава, се вглеждаше с неизказана изненада и любов, а после се отпускаше щастливо и... притихваше... Образът на Девойката ме преследваше с дни... Изкуството на Нина Кираджиева пробуди в мен, студентката по славянска филология, наред с обичта към поезията и любов към балетното изкуство, предопределила дългогодишната ми отдаденост и на балета.
А какви са следите, оставени от всеотдайността на Нина Кираджиева във възпитанието на следващите балетни поколения? Преди всичко - властен стремеж към онагледеност на музикалната фактура. Оригиналност в драматична изразност на пресъздаваната сценична образност. Непресекващ устрем към красотата на свят, облагороден от любовта и противоположен на човешката жестокост и низост. С творби, нюансирани от романтични унеси и стойностни духовни състояния, пулсиращи в сценичната художествена тъкан, обогати тя родната балетна драматургия. И още с оригиналната художествена концепция на всяка сценична изява. С ритмично стилизирана пластична реч, в която винаги нахлуваха поетичен полъх и завладяваща одухотвореност. С непреклонно търсене на красотата като нов примамен свят, облагородяващ чрез любовта, противопоставящ се на човешката дребнавост и враждебност, водещ към красотата на битието. И дано нейните завети, вдъхновяващи чрез завещаната от нея всеотдайна любов към изкуството, огряват и днес, и в бъдеще съзидателните стремежи на съвременните балетни творци с животворящата си светлина.