Магаре ли ще избираме пак?

Георги Пенчев

Когато започваме да се оглеждаме за бъдещия президент на държавата, ми идва наум една народна мъдрост. Помните ли я: "Поради наш Илия намразих и свети Илия". Тъй са го рекли старите, защото се напатихме на сгрешени избори. Сгрешени от нас, избирателите. Еле, последното недоразумение - не дай си боже да се повтори някога. Спомням си, че преди да го изберат, властелинът на т.нар. партия победителка заяви на всеослушание, че и магаре да предложи - пак ще го изберат. Щото той така е повелил. Защото са всесилни и могат всичко. Избраха го и не зная дали, ако беше някакво чучело, нямаше да е по-добре. Толкова срам и такива резили брахме с този, че човек да не си спомня. Понякога го съжалявах, като гледах колко е безпомощен, но по-често изпитвах срам, когато го титлуваха глава на нацията, главнокомандващ на българската войска.
  Защото не сме народ без памет и си спомняхме, че начело на тази нация са били Аспарух, Симеон, Борис покръстителят, Калоян, Иван Асен, Александър Батенберг... И редом с тях такива недоразумения.
  Пита се човек в такива случаи: кой повече носи вина: който яде зелника, или бащицата, дето му го е дал.
  Млада демокрация сме и много работи не са ни като при нормалните държави, но с президентите никак не ни върви. Изредиха се вече неколцина, но има ли кого да запомниш, който да е останал в съзнанието на нацията с добри дела, който да е помогнал на хората да се радват на нашия, на българския живот. Едва ли ще си спомним за такъв. Но няма да забравим кой какви трайни несгоди остави за българите.
  Какво ли не беше - земя в реални граници, та се стигна до тотално смазване на българското земеделие и промишленост. Затова днес със свещ търсим родни зеленчуци и плодове. Затова е вече спомен и някогашната българска индустрия, която даваше хляб на хората и държавата се редеше сред индустриалните в света. Или другия, на когото не му харесваше българското слово и се готвеше да го размени с латиница. Или оня, дето много приказваше за социална политика, за бедните, но си остана само с приказките и заряза всички, които му вярваха. Изтъка си платното и ритна кросното. Нали така казват хората за такива неблагодарници. Да припомняме ли още... Защото много малко са добрите дела, които оставиха след себе си тия мъже, дето напуснаха най-високия държавен пост.
  Заслужава си да се замислим защо е така?! И докога ще се повтаря тази тъжна държавна рулетка! Толкова ли сме некадърни българите, че нямаме един свестен човек, който да застане най-горе и когато слезе - народът да повтаря с благодарност името и добрите му дела. Доще такъв ден.
Не зная да вярвам ли в това. Защото разни са причините за досегашните ни неразумни и недалновидни избори. Ние сами сме си виновни. Когато се избира държавен глава, всякакви партийни и други съображения трябва да се забравят. Този човек представлява държавата, народа. Ако е посредствен, глупав, наивен, малокултурен - означава, че ние сме такива. Защо сме избрали човек по своя мярка? Трябва на себе си да се сърдим. А ако повтаряме старите грешки и сме готови и магаре да изберем, ако ни предложат, тогава и Бог не може да ни помогне. Толкова са ни акълът и волята.
Всичко е толкова тъжно за държава с многовековна история, добила славата на "Държава на духа", което ще рече, че духовното, мъдростта са осветявали пътя ни през вековете. Нима днес тази духовност се е отлъчила от нас и ни е изоставила и ние сме останали в мрак и безпътие. И се въртим като въртоглави, с дигнати лапички и отворени очи чакаме какво ще ни кажат я от Америка, я от Брюксел...
Ако станат от гробовете си Крум Страшни, Симеон Велики, Васил Левски, Христо Ботев... няма да ни оплакват живи, а ще ни изтребят до корен. Защото не е това техният горд, свободолюбив и мъдър народ. Тъжно ми е, като го допускам дори, но дошло е време да се сепнем, да се събудим от дълбок сън. Никой няма да дойде отвън да оправи нашите български работи. Сами трябва да се заловим.
 И първата работа трябва да е да си изберем за глава на държавата истински българин, плът и кръв от нашия народ, верен на идеалите на борците. Да изберем президент, който чува гласа на бедните и онеправданите. Човек с твърд гръб, за да не се огъва пред бурите, откъдето и да идват. Зная, вярвам, че днешна България има такива чеда!
Отворете широко очи, българи. Бъдете наистина мъдър народ.