Мъченици

Не знам дали разбрахте, че двама футболисти на чешката Спарта от Прага се изказаха доста сексистки и ръководството на отбора ги прати да тренират... с жените! Ето това е наказание. А не като при нас. Тук всеки играч псува и кълне съдиите, ама никой не ги прати те да изсвирят един мач, та свят да им се завие. Отделно се замислям, че тук в Татковината, нашите ритнитопковци така сбъркат топчето, та отстрани си изглеждат като практикуващи женски футбол. Е, по родните терени отдавна си имаме дами в черно или жълто, или както там ги издокарват от съдийската комисия, та нещата съвсем си мязат на женска игра. Но, не! Мъченици не са тези, които играят пустия български клубен футбол, а тези, които трябва да го гледат. Ако изобщо го гледат.
И като споменах думата мъченици, се сетих нещо интересно. БФС-то на футболния съюз, както крещеше в ефир един развълнуван циганин, взе, че направи едно хубаво дело. На някой там му увря акъла и се захвана със самочувствието на националите. Реши да им направи екипи по поръчка. И до емблемата на футболния ни съюз се появи лъв в изправена бойна поза, в памет на мъчениците от Априлското въстание! Даже на врата от вътрешната страна на фланелката го има изобразено и черешовото топче. Това е добра идея! И когато нещо заслужава похвала, я получава. Дано окаже някакво влияние на представителния отбор на Територията занапред. Щото да ви кажа по принцип сме си мъченици. Не само на клубно ниво.
Сещам се, че и ЦСКА без тирето взе купата на мъчениците в Либия през 2013 година, та видяхме после докъде я докараха. Излиза, че всеки от народонаселението е взел купа от някаква дисциплина и е мъченик на държавата. Даже може и такъв орден да измислят. Като за някой измислен дисидент от онези, "репресираните".
Та така. Няма кой да жали пък дори и мъченика. Затова 140 години след Априлското въстание и малко над четвърт век от 10 ноември 1989-а, пак дойде време за промяна. Напук на Таткото на нацията, майка й, Него и всичко останало. Едно да знаете - и мъчениците могат да скачат...