М(ини)стър Гаф

Андрей Вълчев

Последната година на всяко управление е време за равносметка на управляващите, а и на опозицията. Какво е свършено досега в даден сектор, в каква степен обещаното е реализирано, а и за да се подготвят нови алтернативи и предложения за пред избирателите, професионалните общности и сдружения. Земеделието не прави изключение, но сме изправени пред парадокс.
Един от най-често присъстващите министри в медиите е Мирослав Найденов, което предполага, че се случват много и полезни за българското земеделие неща. Може би, защото в "Програмата на правителството на европейското развитие на България" е записано, че в областта на селското стопанство то ще "насочва своите усилия към развитие на устойчиви земеделски стопанства, превръщане на земеделието и рибарството в привлекателен бизнес, и въвеждане на нови методи за управление в аграрния сектор". А може би, заради декларирания пак там стремеж, чрез възстановяване и развитие на традиционните за страната аграрни производства и преструктуриране на определени отрасли да се повиши конкурентоспособността на българските селскостопански продукти...

Реалностите са съвсем различни

Те ни позволяват да обобщим управлението на ГЕРБ като един безкраен гаф. Въпросът, който следва да се зададе след този управленски гаф, е не само как да се развива българското земеделие, а какви политики ще се прилагат, за да оцелее българското село? Разбира се, това предполага една задълбочена дискусия, която няма да се изчерпи с настоящата статия, но за да сме наясно с причините, които доведоха до това състояние на българското село и земеделие, ще се наложи да си припомним какви гафове се случиха, които се свързват с името на Мирослав Найденов. Те не са изключение, а по-скоро правило.
След едно разследване на БНТ например се видя, че върху документи за скандален внос на 20-годишно говеждо месо ясно личат подписите на д-р Мирослав Найденов, а обявеното количество на внесеното месо е стряскащите 75 тона. След като бе изгонен от МЗГ, д-р Найденов е поканен от кмета на столицата Бойко Борисов да оглави общинското предприятие "Екоравновесие". Като нейн ръководител Найденов обеща да се справи с проблемите, свързани с кучетата. За всеки са видими постигнатите "огромни резултати" - бездомните кучета не само са много повече отпреди, но изглеждат и далеч по-добре хранени.
Като министър Найденов "рационализира" според "приоритетите си" името на министерството, като изведе храните пред българската гора. В резултат на това много лесничеи и земеделци казват, че в България е сигурно, че с министър като Найденов ще имаме министър на храните, но не и на земеделието и горите. Безбройните дегустации  на фона на всекидневните проблеми на земеделците и лесничеите в неговия мандат само потвърждават това подозрение. Но безспорно гафът, с който "дебютира" като министър д-р Мирослав Найденов ще остане като

емблема на цялото управление на ГЕРБ

Назначението на Калина Илиева без нужните управленски стаж и диплома роди нарицателното "калинки" за назначенията в администрацията, които са партийно лоялни на ГЕРБ, но със спорни компетенции. За липсата на образование, което да отговаря на задачите и предизвикателствата, пред които е изправен ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, алармира Младежкото обединение в БСП на 17 август 2010 г. Резултатът бе арогантно отношение към изнесената информация, а след това артистично изиграна изненада, когато в медиите се появи журналистическо разследване, което потвърди изнесените данни.
Някак между другото в медийното пространство остана информацията, която бе публикувана в столичен вестник, че Мирослав Найденов е бил подслушван повече от шест месеца. Всички негови разговори били записвани със СРС от агенти на ДАНС, а причината - сигнал срещу министъра, подаден от самата Калина Илиева. Тя твърдяла, че министър д-р Найденов й оказва натиск да допуска определени проекти по Програмата за развитие на селските райони. Сигналът срещу земеделския министър е в един от 400-те имейла, които Калина е пратила и до европейската служба за борба с измамите - ОЛАФ. Мейлите са пускани срещу крупни фирми от месо- и млекопреработвателния бранш, зърнопроизводители, животновъди и депутати. Доколко са били основателни, може само да се гадае, но си струва да се припомни арестът на депутат от ГЕРБ за търговия с влияние точно в земеделския сектор.
Последва истински кадрови кадрил на поста  изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" в рамките на само 6 месеца. Като "земеделско аташе" в Брюксел, каквото и да означава това, бе изпратен Светослав  Симеонов, малко след като се появиха безспорни доказателства, които са в прокуратурата, че заместникът на Калина Илиева е писал писма, в които се оплаква от жесток натиск в своята работа от МЗХ. Последният, засега Румен Порожанов бе "командирован" там от позицията началник на кабинета на министъра на финансите Симеон Дянков.
 Следващият гаф на Мирослав Найденов бе въвеждането на "стандарти", които по своята същност обслужват няколко фирми при млеко- и месопреработвателите, но за сметка на това станаха причина за поскъпването на основни хранителни стоки. Всеки помни, с какъв апломб с рекламна кампания, направена от самото министерство, бе въведен стандартът "Стара планина" за месни продукти. И до ден-днешен никой не може да пресметне щетите, които се нанесоха на фирми от бранша, но е факт, че днес никой не купува продукти, които се произвеждат по този "стандарт".
Под мотото да се спасят средства и да не се застрашава изплащането на 700 млн. лв. европейски субсидии за 2009 г. бе направена актуализация на Системата за използваемите земеделски площи /СИЗП/, като по думите на Найденов "положението с директните плащания бе спасено със закупуването на сателитни снимки за 3,997 млн. лв. от германската компания "Юропиън спейс имейджинг". Впоследствие се оказа, че поради своята техническа спецификация снимките са неприложими, за което МЗХ е изрично уведомено от ЕК.
Не на последно място, следва да се посочи цялостната му кадровата политика - след Калина Илиева

"калинки" бяха назначени

в дирекции, агенции и отдели в цялата структура на МЗХ. Емблематичен е примерът с Явор Недев, който отговаряше за изпълнителна агенция "Рибарство и аквакултури", макар да е известен като футболен коментатор, любител-китарист и политолог по образование. Изпълнителният директор на "Напоителни системи" Георги Харизанов се оказа с прескъп часовник и криминално минало, но без диплома, което не му попречи да раздава оценки на местната власт по време на трагедията в село Бисер... Не стана ясно и как като принципал Мирослав Найденов упражнява контрол върху размера на субсидията, която е преведена от републиканския бюджет към "Напоителни системи" ЕАД, с какви финансови резултати приключва това търговско дружество. Не стана ясно и как, след като в края на зимата министър Найденов обясняваше, че има сняг по два метра, се стигна дотам да загива реколта от картофи, плодове и зеленчуци заради липса на вода за напояване.
Като гаф, който е с особено големи последици за българското земеделие, може да се определи отказът на държавата да възстанови акциза за горива на българските земеделски производители. През 2009 г. имаше нотифицираната държавна помощ за възстановяване на акциза върху горивата, която правителството на ГЕРБ не поднови. Това създаде напрежение сред земеделските производители въпреки включената сума от 70 млн. лв. към средствата за национално доплащане, които бяха в размер на 293 млн. лв. Отчитайки това напрежение, на 22. 03. 2011 г. правителството подписа допълнително споразумение към меморандум от 08. 06. 2010 г., сключен с Национална асоциация на зърнопроизводителите. В тези документи правителството и лично Найденов се задължи чрез подписа си в срок до 30 май да изготви необходимата нормативна база, която да позволява ползването на гориво с намалена ставка на акциза за земеделски нужди да започне да се прилага от 1 юли 2011 година.
Така имаше реален шанс, след като сме на опашката на Европа и получаваме най-ниското субсидиране, българските земеделски производители да се ползват от тази държавна помощ иначе конкурентоспособността на нашите стопани спрямо тези от старите страни членки става още по-малка. Въпреки заявената отвореност към проблемите в агросектора, след като дойдоха на власт, ГЕРБ не само не нотифицираха държавна помощ за акциза, а и премахнаха данъчните облекчения за фермерите. Също така ГЕРБ трябваше да нотифицират и държавна помощ, от която да е видно как земеделските производители ще ползват преотстъпения данък, но и по този въпрос нищо не е направено до момента. Именно ГЕРБ премахнаха и преференцията за селскостопанските производители за данък сгради.  Оказа се също, че българските земеделци не само получават най-ниските като размер земеделски субсидии, а и след 2009 г. те им се облагат.
Макар сред приоритетите на новата Обща селскостопанска политика /ОСП/ в новия програмен  период да е науката в земеделието, за никого не е тайна, че по времето на д-р Мирослав Найденов върху Селскостопанска академия /ССА/ като научно средище бе осъществен погром, а по същество българската наука бе ликвидирана. След незаконосъобразното уволнение на проф. Бъчварова - човек, който е познат на всички в реалното земеделие и с безспорен принос и авторитет в земеделската наука, последваха, меко казано, странни назначения. Първо бе назначен изтъкнатият лесовъд доц. Георги Костов, който довърши мандата, а след това за нов ръководител на Селскостопанската академия бе назначен още по-изтъкнатия географ проф. Петър Славейков, който е магистър по география на населението. Видно от водените от него учебни курсове и научни търсения, досега не показват трайни научни интереси в областта на земеделската наука.
Още незатихнал този скандал и налице бе следващият гаф с продажбата на дървесина, която доведе до небивал дефицит за домакинствата въпреки отчитаните рекордни добиви. Никой не разбра, как и по какви критерии са избрани борсите, през които се търгува, какви количества се търгуват, през кои борсови посредници, на каква цена и при какво възнаграждение за борсовите посредници е продавана дървесина от държавните горски стопанства, които са в структурата на МЗХ. Но всички разбраха, че правилата отново не са спазени.
През април 2011 г. беше приет нов Закон за горите, въпреки притесненията  на опозицията и гражданското общество за прилагането на новото законодателство и процедурите. Законът беше приет набързо и на инат, което бе отчетено от всички в бранша: допуснати бяха сериозни празноти в охраната, дърводобива, транспортирането на дървесина и т.н., което наложи и спешната му промяна. Предложените промени в закона защитаваха бизнесинтереси на тези, които сега или в бъдеще ще изграждат съоръжения за туризъм. С новите текстове в Закона за горите се засягат процедурите за строителство и стопанисване на писти и влекове, с които се даваха предимства на инвеститорите за сметка на българската природа.
Последният засега гаф е с инициативата за продажба на земи от Държавния поземлен фонд с компенсаторни бонове в 26 области на страната, за които всеки в сектора се съмнява, че близки до властта групировки са получили информация за планирана разпродажба на земя от Държавния поземлен фонд. Това обяснява и рязкото повишаване на цената на компенсаторните бонове и концентрацията им в определени кръгове. Налице са сериозни съмнения, че е факт изтичането на информация за предстоящите търгове, както и кого облагодетелства.