Любознателните да си плащат

"Любознателните да си плащат". Тази уж случайно изтървана фраза в парламента преди ден - не от кого да е, а от синдикален лидер, не може да не хвърли в смут всеки здравомислещ българин. Проблемът е, че в четвъртък министър Анелия Клисарова лансира в ресорната комисия на НС идеи, които сериозно променят висшето ни образование. Сега вузовете предлагат бройките за прием в рамките на капацитета си и държавата ги одобрява. Според новите замисли държавата дава поръчка на вузовете за брой специалисти, които са й нужни в стратегически за нея направления, и финансира само този държавен прием. Всички останали кандидати за висшисти, с които вузовете ще запълват капацитета си, заплащат изцяло обучението си. Така държавата финансира по-малко студенти и с освободените пари увеличава субсидията за обучението на всеки от тях.
Какво означава това? Държавата ще намали броя на студентите, за които дава пари - например наполовина спрямо сегашните (половината от младите висшисти сега не работят по специалността си или са безработни). Това ще й позволи да увеличи двойно парите, които се падат на един студент. Ако сега за един студент по право в СУ например държавата дава 1286 лв., след промяната ще дава 2500 лв. Депутати от БСП внесоха в НС предложение държавните студентски такси да паднат двойно - до 30% от държавните пари за един студент. Да, таксите ще паднат, но при замислената държавна поръчка отново ще се вдигнат, понеже се вдига нормативът - в нашия случай ще станат 750 лв. (сега са 500).
Второ. Още когато МОН оповести проекта си за Стратегия на висшето образование, на 26 ноември м.г. ДУМА реагира на това, което сега Клисарова реално оповестява и което го пише в документа - "държавата гарантира минимален праг на субсидиите в рамките на поръчките от институциите и пазара на труда, а нарастваща част се осигурява чрез пазарна конкуренция между висшите училища". Тогава заподозряхме, че "пазарна конкуренция" означава платено обучение. Сега това се потвърждава - ясен неолиберален вариант: "малка държавна поръчка, т.е. минимум субсидии от хазната плюс широк простор на вузовете да приемат платено и да се занимават с търговия и продажба на услуги" (черно на бяло го пише в проекта за стратегия). 
Да онагледим. Държавата поръчва на СУ да приеме 20 студенти по право, колкото са й нужни. И плаща за тях (ваучъри). Но СУ има капацитет да обучава 1500 прависти - прием по 300 годишно. И СУ обявява прием за 280 души, които ще платят по 2500 лв. Да теглят банков заем, ако са толкоз любознателни. В това време частният НБУ поддържа такса 1600 лв. Къде отиват студентите - в СУ срещу 2500 или в НБУ срещу 1600 лв.? Разбира се - в частния ВУЗ. А на него какво му пречи да кандидатства и за държавна поръчка? СУ ще се оправи, но другите държавни вузове ще изпозакрият факултети. Клисарова дори го предвижда. Ала и това няма да е точно така, понеже 99% от кандидатите ще предпочетат да платят 300 евро и да учат където поискат в Европа - там вузовете масово свалят таксите, в много държави обучението вече е безплатно.
Та, до какво водят идеите? До свиване на държавния дял в образованието, ваучърна система (каквато бе замислена при НДСВ), крах на държавни вузове и частна издръжка за тях (уникат в света), бонуси за частните вузове, платено висше, тотално изтичане на умове. И някакви феоди с пожизнени ректори, спасени от "оковите" на мандата (идея на Лютви Местан). Този анонимен проект на стратегия, чиито автори са дълбока тайна, трябва час по-скоро да бъде забравен. И да се мисли наистина за европейско развитие на висшето ни образование.