Любовта към науката прави чудеса

Димитър Миладинов

Да се устои на тези нравствени ценности е нужна огромна воля. Парите, кариерата, славата изкушават човека ежедневно, но трябва да отстъпват пред научната истина, пред великите социални идеи. Още през 50-те години на 19-век Никола Попов - тогава не беше академик, се вълнуваше от политико-икономическите проблеми: същността на собствеността, аграрните отношения, стопанската конкуренция и др., написа няколко десетки оригинални научни трудове. Развивайки своите възгледи, неизбежно подлагаше на критичен анализ нашата социалистическа система и на другите страни. В 1964 г. младият учен бе вече подготвил докторската си дисертация на тема: "Действието на закона за стойността, в две части - в сферата на производството и на обслужването". Третирането на тази тема по време на строгата цензура по онова време беше твърде рисковано и се санкционираше. Същевременно темата имаше ключово значение в стопанската практика. Тя отваряше врати за въвеждане на стоково-пазарните и парични отношения.

Публичната защита на дисертацията се състоя в най-голямата зала на СУ "Кл. Охридски", която в днешно време бе със седмици окупирана от лекомислени студенти, оставени да вилнеят из Алма матер. Темата вълнуваше интелектуалната общественост и привлече много слушатели. Присъстваха хора с различни възгледи. В този период партията и правителството правеха плахи опити за въвеждане на "нов икономически механизъм" в управлението. Подготвяше се доклад и постановление на МС. Настроението сред интелектуалната общественост бе раздвоено. Един от присъстващите в залата събра кураж и прочете около 10 страници от доклада, буквално преписани от дисертацията на проф. Никола Попов. Настроението в аудиторията решително се обърна в полза на дисертацията, която бе приета с голямо болшинство. Репресивните действия на властта срещу закона за стойността продължиха и след приемането на докторската дисертация. Никола Попов кандидатстваше за член-кореспондент на БАН, но бе отхвърлен под претекст, че е ревизионист и привърженик на теорията за конвергенцията на Бжежински.
Икономическият маратон в света е в пълен ход. Засега все още първенство държи САЩ. От две години следвани от Китай. Америка държи първенство в областта на иновациите и новите технологии. Китай излезе на първо място в наличието на валутните резерви и външнотърговския обмен. Фантастични размери стигна фискалният дефицит на САЩ, над 17 трилиона. Най-великата сила бе принудена да търси кредити от по-бедните страни. Най-големият кредитор на Америка днес е Китай. Около 1 трилион и 300 милиарда долара, Япония 800 милиарда. Общо около 95 държави в света кредитират САЩ.

През 2008 г. на Уолстрийт започна икономическата криза. Обект на

изследване на глобалната криза

бе тритомният фундаментален труд на акад. Н. Попов "Капиталът срещу капитализма". Аргументирано и убедително той анализира двете световни икономически кризи. Тази от 20-ия век на 30-те години и сегашната, на която не се вижда края. Систематично се обезценява най-силната валута - доларът. Продължават фабриките за долари да бълват книжни пари без покритие. Милиони индустриални райони и центрове в САЩ обявяват фалит или са пред фалит.

На фона на световната икономическа криза в САЩ, Япония, Европа, с небивали темпове продължава да се развива икономиката на Китай. Годишният принос на БВП в продължение на повече от 30 години възлиза на 9-10%. Контролирано и регулирано от държавата, последните две години Китай намали темпа с 1-2% с оглед решаване на вътрешни проблеми от социален характер. Икономиката на Китай утвърждава тезата на големия американски икономист Кейнс: "Благополучието на всяко общество винаги ще зависи от плодовете на земята и труда на народа. Обединени, двете заедно са неизчерпаеми реални съкровища". Четири от последните книги на акад. Попов третират

китайското икономическо чудо

Акад. Попов е същевременно председател на Федерацията за българо-китайска дружба от 10 години. Междувременно той посещава няколко пъти Китай, проучвайки икономическите процеси на място. Фундамент на идейната концепция на китайското партийно и държавно ръководство е марксизмът, разбира се, съвременният. Под влияние на измененията в глобалната икономика и националния опит на Китай, ръководството радикално промени дългосрочната си стратегия във вътрешен и международен аспект. Някои от стоково-пазарните форми могат да се заимстват от капитализма, но "западният модел не може да бъде пример за Китай", казват на всеослушание китайските ръководители. Акад. Попов добавя: "Стратегическо партньорство между Америка и Китай не може да има".
Решително се промени отношението на китайското ръководство към конфуцианската философия, която се ползва с изключително влияние - почти като религия. "Характерно за китаеца е, пише Попов, рационалното пред емоционалното, колективизмът пред индивидуализма, семейство, труд, общество са органично свързани". Конфуций е живял V - VІ век пр.н.е. Живял е като обикновен гражданин. Ползвал се е с колосален авторитет. Не е давал материален израз на своите философски възгледи. Отдавал е изключително внимание на хармоничното развитие на обществото. През времето на Мао е отхвърлен, унижаван и осмиван.    
Много малко хора знаят за мъченическите преживявания на акад. Никола Попов

в съпротивата срещу фашизма

Младият революционер органично свързва партизанското движение с Втората световна война. След завършване на 3-та мъжка гимназия в София 1942 г. той получава съобщение да се яви в казармата. Вместо войник, тръгва по тайните и опасни пътеки на нелегалния боец. Както може да се очаква, фашистката агентура е по следите му. Попада във военното гарнизонно следствие. Следват инквизиции с всевъзможни мъченически прийоми. Зареждат се затворите в София, Плевен, Скопие, Горна Джумая.
През 1943 г. партизанското движение в Пиринския район се разраства. В центъра на революционната борба е опитният партиен деец Никола Парапунов. Организира се бягството от затвора на 13 души. Отговорен за бягството от затвора е А. Михайлов. Опасна и деликатна акция. Изтеглянето следва да става поединично. На 7 ноември, в деня на Октомврийската революция, следва да се преминат няколко охранителни постове. Бягството е успешно. Затворът им даваше подслон и по някаква чорбичка. Планината им открива свобода и простор, пълни с неизвестности. Смъртоносна опасност ги грози отвсякъде. Подир тях вървят потери от полиция и жандармерия. Войната е неравна. 50 -60 зле въоръжени партизани срещу организирана армия. В тежки зимни условия трябва да издържат на 2000 м в Рила.
Надеждата е в наближаващата пролет и в настъплението на Съветската армия. В това време се засилват и мобилните военни операции от двете воюващи страни. Отрядът попада в обкръжение. Проблемът е разкъсване на обръча. На комсомолския отговорник Попов е възложено да поддържа огъня за изтегляне на партизаните. Един срещу неизвестна военна част. Колко е продължила стрелбата, трудно може да се каже, но скоро самотният боец е с куршум в крака. Сам, на 2000 м, започват 14 мъчителни денонощия. Нощите стават дни за придвижване. Дните - скрит далеч от човешкото око. Краят на войната на Балканите се вижда. Откриват се възможности за мащабни партизански действия. В пълен ход е подготовката за акция в "Жабокрек". Ще участват 3 отряда, обединени в един. Нареждането е ранените да не участват в боя. Попов заляга на картечницата. Победата е на страната на партизаните. Обезвредени са няколко немски охранителни части в Рилското дефиле.
Под влияние на Горбачовската "перестройка" в Съветския съюз

политическото напрежение

в България се засилва. Провеждат се няколко поредни, но безрезултатни по същество, административно-структурни държавни реформи. През това време се организира и общопартийно събрание н СУ "Кл. Охридски". Както може да се очаква, политическият градус на събранието е висок. Проф. Попов прави критично изказване, но по принцип. Последват го професорите В. Иванов, Н. Белев, доц. Н. Василев. Бурното партийно събрание в университета предизвиква още по-бурна реакция в Политбюро на ЦК на БКП. Първоначалното предложение е да се организира съдебен процес срещу "критикарите". На по-късен етап предложението е заменено с изключване от партията и дисциплинарно уволнение. Събитията се развиват в ускорен порядък. Партийното и държавно ръководство е сменено. За ректор на СУ "Кл. Охридски"  е избран с голямо болшинство уволненият акад. Попов.
Един ден, преглеждайки папките в бюрото на ректора, Попов се натъква на мотивите на Христо и Евлоги Георгиеви за дарението на братята за изграждане на университета. На другия ден той дарява собствения си спестовен влог за издръжката на аспиранти и студенти. Стойността на дарението възлиза на около 2 апартамента по курса за 90-те години.
Акад. Попов е дълбоко убеден в славянските корени на българската нация. Българското княжество в средата на хилядолетието има приоритет в духовното оформяне на славянството като най-голямата етническа общност в Европа. 2003 г. той прие да стане председател на Славянското дружество в България. През негово време се активизира дейността на дружеството във всички посоки. Особено внимание се отделяше на просветителската дейност. Всяка година се правеха опознавателни  посещения на стари български земи, сега владение на съседите ни. Знаменателна и трогателна бе срещата на акад. Попов с президента на Русия Вл. Путин преди 7-8 години. Разменени бяха ценни мисли върху актуални проблеми на международните отношения.
Акад. Никола Попов е събирателен образ на много положителни човешки качества. На 8 януари т.г. той навърши 92 години. Добра възраст, но за такава силна личност като него не е пределна.