Любов vs. вино, или изпитания за чувствата и разума
Неприятното усещане от прекаляването с алкохол се изпарява сравнително бързо, докато болката от разбито сърце не утихва месеци, години и дори цял живот
/ брой: 36
В навечерието на 14 февруари българите като че ли се разделят на честващи Свети Валентин и почитащи Трифон Зарезан. Но има и такива, а те май са мнозинство, които се стремят да обединят двата празника в един и така поставят на изпитание чувствата и разума. Още повече, че любовта и виното си приличат - и от двете на човек може да му се завие свят. Също така в подпийнало състояние хората често редят несвързани думи, което нерядко е характерно и за поразените от стрелите на Амур. Махмурлукът обаче при любовта и виното е различен и всеки по своему тежко или по-лесно понася изтрезняването. Неприятното усещане от прекаляването с алкохол се изпарява сравнително бързо, докато болката от разбито сърце не утихва седмици, месеци, години и дори цял живот... Но за да не е прекалено минорно или пък твърде мажорно настроението ни в навечерието на 14 февруари, нека се потопим в любопитни факти, свързани с любовта и виното.
Думата "любов" в превод от древногръцки означава "желание". Ненапразно за флорален символ на това прекрасно чувство се смята розата, като цветът й се приема за лакмус на чувствата, които изпитва мъжът: белият е невинност, нежнорозовият - надежда, червеният - зараждане на силни чувства, жълтият - тъга или раздяла...
Според учени, когато човек се среща с половинката си, невронните вериги в сивото вещество, отговарящо за разума, са потиснати, затова вземаните решения нерядко може да се окажат неверни. При състояние на влюбеност горната част на мозъка се изпълва с допамин - хормон, смятан за регулатор на моторните функции, а през последните две десетилетия се налага схващането, че играе важна роля в редица психологични процеси (мотивация) и заболявания (депресия, шизофрения), както и при възникването на психична зависимост от психотропни субстанции. Та, с думи прости, ефектът от това състояние е същият както при употреба на кокаин. Не са за пренебрегване и случаите, когато влюбените дами непрекъснато имат глад за сладки храни, най-вече се пристрастяват към шоколада.
Твърди се, че така наречената "Вена на любовта" се намира на безименния пръст и именно заради този факт на него се слага годежният пръстен или халката. А символът на чувствата - Амур, е своеобразно въплъщение на романтиката и желанието за близост. Кленовият лист е знак на любовта в Китай, където преди време изкусни майстори го изрязвали върху леглата на младоженците. Смята се още, че колкото по-продължителен е процесът на ухажване, толкова по-голяма е вероятността за сполучлив брак. При определени народи пък девойките изпращат на възлюбените си като послание свързани помежду им възли. Романтиката обаче не може да оцелее безкрайно дълго, тъй като човешкият мозък не е способен да се намира в подобно състояние повече от година. Любопитно е също, че според елините с помощта на ябълка се прави най-съкровеното признание, тъй като именно този плод, дори след като е откъснат, дълго време запазва прекрасния си външен вид и превъзходните вкусови качества. А именно към подобно "консервиране" на чувствата подсъзнателно или съвсем умишлено се стреми всеки щастливо влюбен.
Някои изследвания сочат, че двойка, запознала се в опасна ситуация, има по-голям шанс да остане заедно по-дълго, отколкото хора, срещнали се в кафене. Психолози са на мнение, че се влюбваме в онези, които най-много приличат на нашите родители. На представителките на нежния пол пък се харесват мъже с ясна позиция и определени амбиции, а също така и индивиди с висок ръст. В период на влюбване при мъжете се активизират визуалните възприятия, а при жените по-интензивно започва да работи онази част на мозъка, която е отговорна за паметта. Също така се твърди, че погледът може да пробуди чувства както у самия субект, така и у обекта. А според определени биофизиологични схващания желанието за любов е също толкова примитивно, каквито са гладът и храненето.
Виното се смята за едно от най-благородните питиета в цял свят. Произходът на думата е гръцки и може да се преведе като лозе. Производството на вино води началото си от незапомнени времена. За него се споменава в Библията, в Корана, в елинската и римската митология, където в култ са издигнати боговете Дионис, Вакх, Бахус... Почти всеки народ е създал собствена легенда, посветена на произхода на божествения еликсир. Съществува и цяла наука - енология, изучаваща тази алкохолна напитка.
Традицията от виното да отпива най-напред стопанинът идва от Древна Гърция, като по такъв начин гостите са се убеждавали, че то не е отровно. Оттук е и изразът "Да пийнем за здраве". Дегустацията на виното всъщност се свежда най-напред до оценяването на уханието му. Затова представителките на нежния пол са по-подходящи за тази професия, тъй като е научно доказано, че притежават по-чувствително обоняние от мъжете, особено в репродуктивна възраст. Когато се дегустира, необходимо е напитката да се задържи за малко в устата и след това да се изплюе в специален съд. Хубавото вино има дълъг послевкус, който липсва при нискокачественото. Когато е младо, прието е да се говори за негов аромат, а при по-старото иде реч за букет.
Въпреки широко разпространеното мнение, не всички вина стават по-добри с времето. Повечето са най-подходящи за бърза употреба и нямат потенциала да узреят до по-богат букет или изтънчени вкусови качества. И само в малка част от вината се крие такъв заряд.
Любопитно е също, че напитката става червена, когато при ферментацията поема цвета от багрилните вещества, намиращи се в ципата на гроздето, която се премахва при производството на бяло вино. А самият сок на повечето сортове, включително на розовите и по-тъмните, е почти безцветен. Данните обаче сочат, че поръчките на червено вино в ресторантите достигат 55% от всички продажби на алкохол.
В Древен Рим на жените забранявали да вкусват от гроздовия еликсир. Мъжете имали пълното право да убият съпругите си, ако престъпят този закон. А през 194 г. пр.н.е. смъртното наказание е сменено с развод.
Най-старата бутилка вино в света е открита край немския град Шпайер и е датирана от 325 г.н.е. Експонатът може да се види в Историческия музей на Пфалц, разположен в Югозападна Германия.
Виното спомагало и за установяването на контакти и поддържане на добри отношения между народите и дори се е превърнало в средство за търговия. Например гърците го обменяли за скъпоценни камъни, а римляните - за роби. Специалистите са убедени, че редовната, но умерена употреба на вино може да намали риска от болестта на Алцхаймер, сърдечносъдови проблеми и инсулт.
Установено е, че стандартна чаша с бяло или червено вино съдържа 110 калории. Колкото по-сладка е напитката, толкова повече засища организма. Според експерти лозята, отглеждани за производство на вино, заемат първо място сред световните плодови култури по площ на обработваемите полета.
