Любопитството е главна движеща сила в човешката еволюция

Курт Ауст е един от най-добрите скандинавски автори в жанра на конспиративния трилър с исторически загадки. Сравняват книгите му с тези на Том Егеланд и Дан Браун. Притежава в колекцията си двете най-големи награди за криминална литература на Север - "Златният пистолет" (или "Ривертон", Норвегия) и "Стъкленият ключ" (за най-добър роман, написан в скандинавските страни).
Роден е на 6 декември 1955 г. в Дания, но от 1982 г. живее в Норвегия. През 1999 г. излиза първият му криминално-исторически роман "Денят на гнева". Той поставя началото на поредица книги (досега шест) с двама общи герои (датски професор и неговият спътник норвежец), напомнящи Шерлок Холмс и д-р Уотсън. Те разследват и разкриват престъпления в началото на XVIII век. На международен успех се радват двата му романа - "Невидимото братство" и "Алхимия на отмъщението", които са издадени и на български. Те разкриват мистерията около скритата страна на Исак Нютон. Опирайки се на реални факти, потулени и кодирани от самия учен в продължение на векове, Ауст заплита експлозивни сюжети. Реален факт, а не художествена измислица е, че вече е открит мистериозният код, използван от Нютон, за да скрие откритията си в областта на непозволените науки.
Курт Ауст ще се срещне с читатели на 10 декември от 15 до 16.30 ч. в Мраморното фоайе на НДК, а на 11 декември ще раздава автографи на щанда на издателите си от "Персей" на Панаира на книгата между 18 и 19 ч. Преди да тръгне за България, писателят даде специално интервю за ДУМА със съдействието на българските си издатели.

- Господин Ауст, предстои отново да гостувате в България. Какви спомени имате от пребиваването си у нас преди години? Какво ще искате да видите и посетите този път?
- Преди цели 40 години бях с приятели за няколко дни по българското Черноморие. Направиха ми впечатление привлекателните момичета и приятното море. Прекарахме там около седмица. Досега обаче не съм бил в София. Знам, че е древен град и ще ми бъде интересно да видя исторически забележителности.
- Жанрът конспиративен трилър с исторически загадки е много модерен в последно време и търсен от читателите. Писането на подобни романи сигурно е твърде трудоемко?
- Обикновено пиша една книга за две години. Грубо казано, това е една година за проучване и друга, за да възпроизведа историята на хартия. Конспиративните трилъри са доста сложни и често действието се извършва в минали времена и в настоящето - и двете изискват добра подготовка. Освен това избрах герой, за който беше задължително да съм направил задълбочено проучване, с цел да предам личността му възможно най-правдоподобно. Евен Вик трябваше да бъде необикновен с интереса си към числата, но не прекалено.
- Всъщност защо се насочихте към този жанр?
- Докато пишех роман, в който имаше герой алхимик, открих, че Исак Нютон също е бил такъв. Тогава се роди идеята да напиша роман, посветен на това - с шифри и кодове. Тогава никой не знаеше за Дан Браун.
- Вашите романи събират и преплитат съвремието и далечни времена. Но кое остава непроменено в персонажите, в хората, които живеят в различна историческа действителност и етапи от развитието на света?
- Това е добър въпрос и също така доста труден за отговор, тъй като не харесвам особено категоричните отговори. Въпреки всичко, с оглед на това, което съм написал в книгите за Евен Вик, любопитството е основна движеща сила в човешката еволюция и по този начин може да се разглежда като универсално. По същия начин е способността да се адаптираш към променящите се условия.
- С какво Исак Нютон, смятан от мнозина за най-великия и най-влиятелния учен на всички времена, но едновременно окултист и алхимик, ви спечели, за да заложите в двата си най-популярни романа на мистерията около неговата скрита страна?
- Нютон е познат като учен, известен със своите постижения в областта на математиката и физиката/астрономията. Въпреки това скритата му страна е неизвестна за повечето хора и затова реших да пиша за него. Надявах се да вдигна воала от прикритата и загадъчна част от живота му. В първата ми книга за Евен Вик четири основни тайни за Нютон са разкрити. Тези тайни са щели да му струват живота, ако са били известни на краля и кралицата. Във втората книга изваждам на показ тъмните страни на характера му. Що за човек е този велик учен? Нека да го кажа така: ако Нютон беше жив днес, никога не бих се опитал да му бъда приятел, а по-скоро бих стоял по-далеч от него.
- Писали сте детски книги и хуморът не ви е чужд. Тях за "разтоварване" ли ги създавате или има специална причина?
- Първата си детска книжка написах само лично за (и заедно със) сина ми, който беше на осем години по това време. Редактор чу за нея и пожела да я публикува. Не можех да откажа. А двамата главни герои в моите исторически криминални романи имат много добро чувство за хумор. Харесвам техните остроумни диалози и ги оставям да се дразнят един друг като стара семейна двойка. Опитах се да бъде хумористичен в първата книга за Евен Вик, но установих, че той няма чувство за хумор - а ако е имал такова, то ще да е било толкова черно, че никой друг освен самия него е нямало да го разбере.
- Съпругата ви, която е художничка, е илюстрирала няколко ваши книги. Как работите в тандем - "коригирате" ли един другиму идеите и вижданията? Или мислите в една посока и се допълвате?
- Понякога един от нас има план, когато започваме, друг път го правим заедно. Работили сме по много проекти и се познаваме много добре в това отношение. Например и двамата знаем, че не трябва да обсъждаме работата вечер, когато сме уморени. Така че чакаме обратна връзка на следващата сутрин, когато сме по-подготвени да получим критики.
- От срещите ви с публиката у дома и в чужбина какви са впечатленията ви - хората много различни ли са или се интересуват и вълнуват от сходни теми и проблеми?
- Повечето хора са чували за Исак Нютон като учен и изглежда, че европейците и нека да кажем - жителите на Корея и Уругвай, са изненадани да разберат за новите факти, които разкривам.
- Читатели, които обожават криминалната литература и имат "детективско" мислене, успяват да предусетят развитието на историята или да уличат убиеца още от първата завръзка в текста. Залагате ли объркващи кодове "срещу" такива хора, за да държите и тях в напрежение до самия край?
- Част от това да разказваш криминална история е да разкриеш убийството така, че да бъде изненада за читателите. Следователно, съвсем естествено е, че писателят се опитва да отвлече вниманието и да подведе читателя (един вид "игра", която авторът на криминални романи играе с читателя). В същото време убиецът трябва да бъде лице, което ще бъде прието като убиец. Той никога не бива да е неизвестен за читателите. Нито пък да е човек, който почти не се споменава. Тази част от планирането може да бъде трудна. В същото време това е една от най-приятните предизвикателни задачи.
- Повечето автори предпочитат в своите криминалета да имат по един инспектор или проницателен любител криминолог, който разнищва случаите. Във вашата криминална поредица, както при сър Артър Конан Дойл, има двама герои, които разследват и разкриват престъпления. Когато са двама, по-лесно ли е, или е по-интересно да има противопоставяне и, както се казва, в спора да се ражда истината? А не е ли по-голямо интелектуално изпитание да "измисляте" оригинални аргументи и от името на двамата?
- Томас и Петер са много различни хора, така че е лесно да ги оставя да обсъждат и спорят. Това ми помага да поддържам темпото. Чрез техните дискусии изказвам много неща, които иначе би трябвало да се опишат по един по-безинтересен начин. Исках да дам и на Евен Вик партньор, с който да обсъжда, но това бе невъзможно. Евен беше вълк единак, който не желае да слуша другите. Затова се отказах.
- Какви са очакванията ви за срещите в България - със събратя по перо, с читателите?
- Винаги е хубаво да се срещнеш с колеги, въпреки че още по-приятни са ми срещите с читатели. Интересно е да се чуе за опита им в четенето на книгите ми. Това е, което ме кара да продължавам. В края на краищата, да бъдеш автор е доста самотно съществуване.
- Четенето винаги е модерно - казваме често. Но днес голямото предизвикателство пред писателите и издателите е да се конкурират с другите средства за информация и развлечение, с киното, което не оставя много за проява на въображението и поднася всичко наготово. Защо е важно да се четат книги?
- Гледането на филми и играенето на компютърни игри са предизвикателни дейности, които обаче се сервират наготово. Четейки книга, трябва да използваш въображението си по начин, който я прави до голяма степен лично твоя. Създаваш историята заедно с автора. Можеш да създадеш свои собствени изображения. Двама души могат да четат една и съща история и да имат напълно различно преживяване от книгата. За да предизвика въображението на читателя, авторът не трябва да описва твърде много, а да намери добър баланс - да направи така, че читателите да допринесат към разказа. Прекалено детайлната история става скучна. Ние не сме поканени във въображаемия свят. Няма място за нас и сме оставени като зрители. Тогава по-добре да гледате филм (усмихва се). Всеки, който е съпреживявал това по време на една хубава книга, знае колко е чудесно. Не искаш да напуснеш този измислен свят. Освен интелектуалното предизвикателство, което се намира в други медии, книгата може да ти даде дълготрайна наслада.