Любимата дъвка на молдовските политици

Определяната доскоро като "отличничка" на проекта "Източно партньорство" Молдова е на път да се раздели с титлата си, която при това е със съмнителна стойност. В страната се разрази тежка политическа криза, която започна през февруари т. г., когато се разпадна управляващата коалиция "Алианс за евроинтеграция", в която влизаха Либералната, Демократическата и Либерално-демократическата парии. Последваха взаимни обвинения между партийните лидери от коалицията, че всеки от тях работи срещу евроинтеграцията на Молдова, които обвинения доведоха до гласуването на вот на недоверие на правителството на Владимир Филат, лидер на Либерално-демократическата партия, и Молдова от март насам няма редовно правителство. И.д. министър-председател на страната е министърът на външните работи в кабинета на Филат Юрие Лянке. За момента няма решение на кризата - вариантите пред молдовските политици са два - предсрочни избори или нов опит за възстановяване на коалицията "Алианс за евроинтеграция", която беше описвана от медиите като "прозападна". 
Последвалите събития още повече задълбочиха кризата. На 19 април парламентът на Молдова гласува за преминаването към смесена избирателна система, която гарантира на отделните региони в Молдова, като Гагаузия например, представителство във висшия законодателен орган. Приемането на новата избирателна система се разглеждаше тогава от наблюдателите като отстъпка на Либерално-демократическата партия на Владимир Филат в замяна на неговото преизбиране за министър-председател. На 22 април обаче Конституционният съд на Молдова постанови, че Филат не може повече да бъде избиран за премиер, защото е бил свален от поста заради подозрения в корупция. В отговор на 25 април съпартийците на Филат съвместно с депутатите от Комунистическата партия свалиха от поста председателя на парламента Михай Гимпу, лидер на Либералната партия на Молдова и бивш съюзник на Филат. А на 3 май парламентът отмени решението си за преминаване към смесена избирателна система.
Разпадането на "Алианс за евроинтеграция" и последвалата политическа криза някак символично подвеждат чертата под опитите на бившата съветска република да прекрачи прага на Европейския съюз. Още при разпадането на управляващата коалиция тогавашният външен министър, а сега и.д. премиер Лянке предупреди, че Евросъюзът няма да подпише до края на годината нито въжделеното от Кишинев споразумение за асоциация, нито споразумението за зона за свободна търговия и договора за краткосрочни безвизови пътувания в ЕС. Преди кризата се очакваше, че тези документи ще бъдат парафирани на есенната среща на страните от "Източното партньорство" в литовската столица Вилнюс. Ако това е вярно, излиза, че цялата работа и всички жертви, извършени от коалицията с емблематичното название са били напразни. Пред руския вестник "Комерсант" бившият зам. външен министър на Молдова Валерий Осталеп коментира ситуацията така: "Единственото, с което те (партиите от коалицията - бел. рус. изд.) се хвалеха, бяха отношенията с ЕС, но и тях ги опропастиха".
Нещо повече, Евросъюзът преди няколко дни премина към остра критика на случващото се в Молдова и по-специално отмяната на смесената избирателна система от парламента на 3 май. Същия ден обаче молдовските депутати от компартията и Либерално-демократическата партия приеха и други спорни решения, сред които възможността съдиите от Конституционния съд да бъдат отстранявани за "нарушаване на клетвата" и "загуба на доверие". Както съобщава информационната агенция "Регнум", по този повод Венецианската комисия към Съвета на Европа е излязла с остро становище, че решението на молдовския парламент противоречи на европейските правни норми и на конституцията на самата страна. Своето безпокойство от тези решения са изразили и върховният комисар по външната политика Катрин Аштън и еврокомисарят по разширяването на съюза Щефан Фюле. Рязка критика се чу и от съседна Румъния. По думите на съветника на румънския президент по външната политика Юлиан Кифу, "пътят на Молдова към ЕС изглежда е окончателно компрометиран от фундаментални атаки срещу правовата държава", съобщава "Регнум". Между другото същият този Кифу заявява на 29 април т.г. пред румънското издание "Н24", че политическата криза, освен че нанася вреда на интеграцията на Молдова в ЕС, поощрява и сепаратистките тенденции в страната. Любопитно е, че на следващия ден - 30 април, пред румънската телевизия "Digi24" бившият премиер на Молдова Мирча Друг прави скандално изявление, в което коментира, че Молдова ще се разпадне и част от нея ще влезе в състава на Румъния, като така ще се окаже и в ЕС.
Именно тук се очертава най-големият проблем, който прави евроинтеграцията на Молдова химерична. Страната има неразрешен териториален проблем с Приднестровската молдовска република (ПМР), който продължава вече над 20 години и няма изгледи в обозримо бъдеще да бъде разрешен.
Само този конфликт със сепаратистите от левия бряг на Днестър е достатъчно основание за отсрочване на интеграционните процеси на ЕС с Молдова. Показателно е изявлението на ръководителя на мисията на ОССЕ в Молдова Дженифър Браш от април т.е. пред в. "Независима Молдова", че докато приднестровският конфликт не бъде разрешен Молдова няма шанс да стане кандидат за членство в ЕС. 
При това в самата Молдова правят всичко възможно не само да не реинтегрират Приднестровието, но и да отблъснат от централната власт други региони на страната. Например след третомайските решения на парламента за отмяната на смесената избирателна система Президиумът на Народното събрание на автономния район Гагаузия заяви, че иска парламентът в Кишинев да върне смесената система, която гарантираше на Гагаузия няколко депутата, които да защитават интересите на автономията. Народното събрание на Гагаузия твърди, че автономията е лишена от възможността да избира депутати за централния парламент в Кишинев, които да са независими от националните партии. В заключение гагаузките депутати заявяват: "Търпението на народа на Гагаузия не е безгранично и той може да преразгледа своето съгласие за самоопределение в състава на Република Молдова".
Ситуацията в страната допълнително се нагнетява и от курса на румънизация на Молдова, който се провежда активно през последните години. Не е тайна, че той се подкрепя и от най-високо място в Букурещ и дори се говори за аншлус между двете държави,  така че когато румънският политик Юлиан Кифу говори за сепаратистки тенденции в Молдова, би следвало да си отговори какви са причините за тях. Очевидно е, че големите малцинствени групи на гагаузи, българи, руснаци и украинци не могат да приемат опитите за пълзяща ликвидация на училищата на български и руски език, особено на последния, който се използва за междунационално общуване в многоетническа Молдова. С последния проектозакон за лингвистичната политика в Молдова за основен език на страната се предлага да бъде обявен само румънският. Интересно е, че има и етнически молдовци, които не смятат, че са румънци по произход и възразяват срещу румънизацията на страната.
Като добавим и хронично тежката икономическа ситуация в Молдова, е очевидно, че държава, претоварена от толкова вътрешни проблеми, меко казано, не е най-подходящият кандидат за член на Европейския съюз, не само в момента, но и в обозримо бъдеще. Впрочем никой не си прави и илюзии по този повод. Но Молдова има едно ценно качество за Запада - тя се явява страна своего рода дразнител за Москва - както поради проблема с проруското Приднестровие, така и поради обстоятелството, че може да участва в своеобразен "санитарен кордон" с други бивши съветски републики около Русия. Именно поради това бе създадена инициативата "Източно партньорство" - своеобразен модел за държави, които нямат шанс да влязат в ЕС, но тъй като Западът има интерес да ги използва срещу Русия, пред носовете на политиците се закача морковчето на обещаната евроинтеграция. Един вид им казват: "Слушайте, папкайте и ще ви се даде". При това западните политици са по-честни към населението на Молдова например, отколкото местните политици. Например германският канцлер Ангела Меркел през м.г. след среща с тогавашния премиер Владимир Филат два пъти заяви, че перспективата за евроинтеграция на Молдова трябва да се разглежда през призмата на "Източното партньорство", т.е. отношенията с ЕС ще бъдат във формат, който не предполага пълноценно членство в съюза. В същото време молдовските политици изтъкват пред избирателите си важността на договора за асоцииране с ЕС, който се представя като първа стъпка към пълноценно членство. Те обаче спестяват истината, че подобен договор, дори да бъде сключен, не предполага и не предпоставя нищо. Турция например има такъв договор с ЕС още от 1963 г... Както иронизира по този повод докторът по философия Борис Шаповалов пред молдовското електронното издание "Vse.md": "Разликата между асоциация и членство е по-голяма, отколкото между обещание за женитба и сватба".
В рамките на "Източното партньорство" Молдова получава грантове годишно за 200 млн. евро. По думите на Шаповалов: "Осведомени в държавните дела хора казват, че европейските грантове съставляват над 20% от държавния бюджет". С тези пари той си обяснява упоритото желание на молдовските политици да дъвчат безспир темата за хипотетичната европейска интеграция, отработвайки полученото.
В същото време набиращите обороти интеграционни инициативи на постсъветското пространство като Митническият и Евразийският съюзи предлагат къде по-конкретни изгоди за държавите, които искат да станат техни членки и могат в бъдеще да съставят конкуренция на европейския проект. Нереално е обаче да се очаква, че сегашните молдовски политици ще преразгледат курса на страната, колкото и безперспективен да е той.
Впрочем обикновените молдовани от всички етноси отдавна са разбрали откъде изгрява слънцето. По данни на Централната банка на Молдова от февруари т.г. парите, които молдовските гастарбайтери (около 700 хил. души при население на страната от 3,5 млн. души) са изпратили вкъщи за 2012 г., са били в размер на 1,5 млрд. долара. Повече от половината от тези средства (65,6%) идват от работа в Русия. Това е два пъти повече, отколкото преди кризата през 2008 г., отбелязва молдовската централна банка.


Лидерът на комунистите в Молдова и бивш президент Владислав Воронин заяви, че партията е готова за предсрочни избори
Снимка БГНЕС