Лявото слово
/ брой: 102
Първи май е празник и на лявото слово. Като препрочитам силни, талантливи статии отпреди двадесет години, буца застава на гърлото ми. Същата разголваща, убийствена критика на действителността. Същите притеснения, като днешните. Съща е обаче и надеждата!
Повече от две десетилетия говорим за "криза". Криза на какво? Дали си мислим, и тогава, и днес, че загубата на социална сигурност е временно явление; някакъв обществен грип, който така или иначе ще мине; сбъркана отсечка в движението ни? Двадесет и три години говорим за "преход". Преход от какво към какво? Някъде чака ли ни гарантираната работа, доброто здравеопазване и доброто образование, спокойните старини?
Разгръщам сп. "Ново време" отпреди сто и повече години и съм стъписан. От Димитър Благоев през Георги Кирков до Ю. Юрданов. Те ни потапят в социална тъкан, пропита, затлачена, разкъсана от политически партизанлък, дребнотемие, егоизъм, класови пропасти, икономически кризи, алчност, компрадорство и бедност! Какво? В каква посока се движим? Напред или назад? Много въпроси обезсърчават, особено ако си историк.
И все пак. Човешката история е доказала безапелационно, че злото винаги печели тактически, а доброто винаги побеждава стратегически. Защото десетки, не, стотици утопии са се превръщали в действителност. В крайна сметка.
Надеждата е неизбежна, ако човек има сърце. Тя обаче може да се сбъдне само с борба. И в тази борба ключов войник, отново и завинаги, ще бъде лявото слово. Без него няма идеи, няма перспективи. Без него няма борба.
Затова му се покланям.
НИКОЛАЙ МАЛИНОВ
Издател на в. ДУМА и на сп. "Ново време"