Луи Леже - един забравен приятел на България

Крум Лазаров
Секретар на Славянското дружество в България
       
На 28 януари 1923 г. в големия салон на Военния клуб, в присъстието на Цар Борис III и семейството му, на посланика на Франция у нас г-н Жорж Пико, на членове на БАН, професори и учени, е открито събрание, посветено на 80-годишнината на видния френски учен Луи Леже.
Председателят на тържественото събрание проф. Б. Цонев произнася реч, в която казва:
"Почитаемо събрание! Събрали сме се днес да отдадем заслужена почит на един стар деец в областта на славянската наука, на един велик французин, който най-напред и системно запозна своите еднорадци със славянския свят, с неговото минало и с всички ония сложни въпроси, свързани с техните сегашни отношения; събрали сме се да ознаменуваме осемдесетгодишнината на много заслужилия французин учен, основател на славянската филология във Франция, първи сподвижник за славяноведение между французите, твърде известният у нас и любим наш приятел професор Луи Леже.

Никой други французки учен не познава тъй основно славянските народи и техните езици, както Луи Леже, а и никой други не е писал тъй задушевно и прочувствено за славяните, както той. По своето доброжелателство към славяните, по своето безпристрастие по славянските въпроси той заслужава да бъде наречен

същински славянофил

и най-обективен панславист.
А ние, българите, с още по-голямо право може да го смятаме и наричаме наш приятел, защото още от първо време той следи с особен интерес и съчувствие нашето развитие, изследва нашето минало и разкрива пред външния свят нашите народни заслуги за славянската култура. Тъй например, още първото съчинение на Луи Леже, неговата дисертация, има за предмет дейността на нашите първи просветители Кирила и Методия. Той признава и други културни заслуги на българския народ; приема, че нашето богомилство дава първи импулс към реформи в християнската църква на Западна Европа.
Българския народ с неговата история, литература и съвременност заема голямо място в делата на знаменития французки учен. Не само отделни статии, но и цели книги посвещава той на български въпроси като "Кирил и Методий" (Cyrille et Methode, 1873), "България" (Ld Вulgarie 1885), "Турци и гърци против българи" (1904), "Поетът на българските победи Ив. Вазов" (le poete des victories Ivan Vazov 1918). От трудовете на Луи Леже нека изтъкнем на основно място неговото великолепно издание на чудното Реймско Евангелие, за което има предание, че французките царе при коронясването си в римската катедрала се клели над него.
За големите заслуги на Луи Леже към българската наука и към българското национално дело нашата академия, т.е. още Книжовното дружество, на 1899 год. го избира за свой почетен член.
И аз си позволявам от името на Комитета в лицето на достойния представител на велика Франция, неин пълномощен министър Francois Georges Picot, да отправя най-сърдечен, най-почтителен привет към неговия именит сънародник и наш мил доброжелател Louis Leger и да му пожелая още дълги години да бди над нашето народно дело и да бъде все такъв доблестен наш защитник, както досега".
Луи Леже е роден в Тулуза на 13 януари 1843 г. и е записан в книгите за гражданско състояние в тоя град с имената Louis Paul Marie Leger. Средното си образование завършил в Париж, а в 1861 г. почнал да учи право. Имайки голяма наклонност към лингвистика, той започнал да изучава още в лицея английски, немски и италиански. В 1863 г. борбата между поляци и руси привлякла вниманието му и това го подтикнало да започне да учи езиците им, като е почнал да следва курсовете на College de France. В 1864 г. Луи Леже направил за пръв път пътуване в Чехия, посетил Прага, дето се е запознал с няколко българи.
В 1871 г. Луи Леже е в Прага, където в продължение на няколко месеца е редактирал на френски "Славянска кореспонденция". През 1872 г. френското правителство го натоварило с една литературна мисия в Русия, в която обиколка той се запознал със славянското учение в тази страна.
Луи Леже е бил винаги начело на оная малка група французи - българофили, които се застъпиха за нашата кауза, като не е пропускал случай да засвидетелства своето

доброжелателство към българите

През време на първата сръбско-българска война 1885 г. той е председател на френския комитет за подпомагане на ранените българи. За тая негова заслуга към отечеството ни княз Александър I го е наградил с Медал за наука и с ордена "Св. Александър". Луи Леже е член на всички славянски научни общества и академии. Той е кавалер на френския "Лежион д'онйор", притежава ордените на всички славянски държави. Написал е твърде ценни и обширни сведения за България в голямата френска енциклопедия - La Grande Enciclopedie, в La Revue Encyclopedigue и пр. 
 Преживял нашето освобождение, нашето "възкресение от мъртвите", Луи Леже с любов следеше всяка наша стъпка по пътя на напредъка и с гордост говори за нашите успехи, постигнати в толкова късо време. Но го плашеше онази прибързаност и безогледност, с която ние заимстваме всичко отвън, онази ненормалност в нашето развитие изобщо, която е резултат от късното ни влизане в редиците на културните народи. "Боя се да не прогниете, преди да узреете", казваше често той.
Заслужава да се изтъкне, че Леже е бил дълбоко убеден в правотата на мнението за българския произход на Кирило-Методиевския език и повече от 60 години продължава да отстоява това свое мнение, без да се влияе от скептиците, които предпочитат други имена вместо името старобългарски език. В своя статия за етнографска България (общи уводни бележки) Леже с право пише, че Македония е населена с българи, както се признава от всички независими етнографи (Лежан, Киперт, Ритих, Григорович, Хилфердинг, Мекензи и др.). През 90-те години в голямата Енциклопедия излиза статията за Македония (t. ХХII, 865), където се подчертава, че сръбските претенции имат политически характер.
Луи Леже посещава България за първи път през 1882 г. По повод изказаните от него възгледи върху нещата в свободна България тогавашната ни преса посрещна доста сърдито разсъжденията на професора. Правейки алюзия на горните факти, Л.Леже казава: "Вие, българите, тръгнахте бързо напред и надеждата е голяма. Само един лош недостатък имате: не обичате да ви критикуват!"
Балканския съюз през 1912 г. докарал във възторг учения, който през лятото същата година посетил за последен път България. Въпреки критичното си отношение към слабостите и пороците на нацията ни, той отбелязва :
"Откогато съм се запознал с вашия народ, не съм престанал да се интересувам от съдбините му. Отворете която щете моя книга и ще видите

колко ви обичам и ценя

дори когато вършите глупости. Аз бих желал всички славяни да живеят в сговор. Това съм поддържал и ще поддържам до гроб. Борбите, вътрешни и междуславянски, само ще ви отслабят за сметка на враговете ви. В името на Реймското Евангелие, мой скъп труд, което препечатах в разкошно издание в 1899 г., завещавам ви да живеете в сговор помежду си - само така ще преодолеете нещастията, които преживяхте и преживявате".
Луи Леже високо ценеше природните качества на българина, неговото трудолюбие, издръжливостта му, интереса му към науката и прогреса. Той от сърце се радваше на доброто име, с което се ползваха българските студенти във френските университети.
Откак бе подчертал в 1868 г. голямата важност на Кирило-Методиевия език (стр.205 на  "Cyrille et Methode"), Леже в продължение на повече от 60 години не преставаше да се занимава със стария и новия език на македонските и другите български славяни и не пропускаше и случаите да отбележи езиковата неразделеност на българите в Мизия, Тракия и Македония. Така 20 години след излизането на книгата за Кирил и Методий, а именно в 1888 г., Леже пише във френската "Голяма Енциклопедия", че македонските славяни се броят и чувстват българи и говорят български диалект. В статия Bulgarie, Langue, Леже изтъква, че голям брой езиковедци смятат българския сегашен език за произлязъл направо от старобългарския свещен език на православните славяни.
В свое писмо до председателя на Славянското благотворително дружество в България проф. Ст. Бобчев, Луи Леже пише: "Вашият сегашен език ми е необходим; той е наистина доста изменен от старобългарския, на който светите братя Кирил и Методий написаха най-напред свещено писание и богослужебни книги. България е вече свободна. Българската просвета и книжнина стъпват в нова ера. Вашият народ, със своите драгоценни качества, има да играе важна роля на Балканите. Не бойте се, че ви орязаха в Берлин и ви разделиха на пет къса. Културата ще обедини цялото българско племе. Училищата за българи, дето и да са, ще създадат от вашето племе едно единно народно цяло".
 Повече от 60 години големият френски учен хуманист Луи Леже защитава славянството и българската нация. Няма чуждестранен учен от Европа (Източна и Западна), който така всеотдайно да е работил в защита на българската кауза в онзи период.