Лудост без край

Новият британски премиер Борис Джонсън започва дръзко мандата си в опит да се спаси от проклятието "Брекзит", което вече коства кариерите на предишните двама титуляри на поста. Според Джонсън предпазният механизъм за ирландската граница, договорен с ЕС, трябва да отпадне. В същото време Джонсън обещава смело, че между двете части на Ирландия няма да има твърда граница. 

Само че това е абсурдно, тъй като би означавало ЕС да отвори напълно границата си за държава, която не е част от съюза. Представете си например Турция да поиска свободен достъп по границата с България и Гърция! Е, точно това представляват предложенията на Лондон. Най-нормалното нещо на света е те да бъдат автоматично отхвърлени и точно това направи ирландският премиер Лео Варадкар по време на разговора си с Джонсън онзи ден. Позицията му се подкрепя и от всички други страни членки.

Безумните игрички на Джонсън обаче могат да имат съвсем реални последици. Най-опасната от тях ще е край на трудно изкованото примирие в Северна Ирландия, но също и отцепването на Шотландия от кралството и безкрайни мъки от икономическо и всякакво друго естество за самата Англия. На всичко отгоре и от САЩ му размахаха пръст да спре с глупостите.

Още отсега обаче Джонсън е приготвил оправдание - виновен е Брюксел, защото не искал да се съобрази с налудничавите желания на Лондон. Нищо ново - отвъд Ламанша са свикнали все някой друг да им е виновен. Я Брюксел, я Москва, я българите и румънците. Но колкото и странно да звучи, в този спор именно ЕС изглежда като нормалния в двойката. А за да постигнеш такъв резултат, се изисква почти шекспирово майсторство. За разлика от неговите пиеси обаче, по всичко изглежда, че този път шутът няма да е положителен герой и - колкото и да обвинява всички други, Лондон ще трябва да си сърба попарата.