Луда ли!

В началото не направи впечатление никому - просто жената по-гръмогласно покани да седне на мястото й качилата се в трамвая старица. Но в столичния транспорт поначало се говори гръмогласно: съпруга нарежда по мобифона на половинката си какво да напазарува от женския пазар, ако си мераклия може да си запишеш всякакви рецепти за манджи, споделени между оправни булки, или пък безплатно да изслушаш цяла лекция по търговско право, ако адвокат е в трамвая на път за съдебната палата.
- Сядай, сядай тука, ще стоиш права, ако чакаш някой от ония юнаци да ти отстъпи място, разпореждаше чернокосата жена с неопределена възраст, както често изглеждат лудите. То и облеклото й го подсказваше: провиснала пола, избеляло и не по мярка червеникаво яке.
- Следващата спирка е "Журналист", или още "Йорданка Николова". Смениха името, не знам защо, информира лудата. А после е строителният  университет, откъдето излизат недоучени.
Някакъв реши неуместно да се пошегува с чуждата несрета и я попита кога трябва да слезе за гарата. "Попа, Славейков, Гарибалди, Македония"... безпогрешно ги изреди, уточнявайки, че има две спирки с наименования "централна гара".
- А вие двете дето клюкарствате, мръднете си дебелите задници от вратата, че хората не могат нито да се качват, нито да слизат.
Лудата слезе на "Славейков". Но вече от вратата се разпореди за последно: "Поздравете колегите си, уважавайте и обичайте колежките си! На всички желая хубав ден, здраве и щастие!"
Наистина вече само от луд може да се очакват толкова смислени приказки и здрав разум.