Луд умора няма

Поредното унищожаване на паметната плоча на Мара Бунева в Скопие показва, че за някои хора в Македония рушенето на паметници, свързани с национално-освободителната история на страната ни, се е превърнало в механично занятие, което все повече губи своя смисъл.
Какво се получава сега? От една страна т.нар. македонски националисти отчаяно носят вода от девет дерета, за да докажат, че Македония през цялата си история е самостоятелно национално образувание на "македонците" на Балканския полуостров и че през цялата история до 1944 г. "македонците" са се борели за своята независимост. С тази цел центърът на Скопие е превърнат в бутафория от чудовищното натрупване на паметници на исторически личности, огромната част от които нямат нищо общо с историята на съвременната Република Македония.
Когато обаче работата опре до делото на Мара Бунева, която убива юридическия съветник на тогавашната Скопска Бановина Велимир Прелич (човек, който се бори срещу македонските радетели за свободна от сръбската окупация Македония), виж, тогава нещата се извъртат на 180 градуса. Македонските националисти мигом забравят, че техните съграждани някога са се борили за свободата им. Причината за това е простичка. Мара Бунева е българка, а когато я питат защо уби Прелич, тя отговоря: "Защото обичам отечеството си". Тази комбинация - да си българин и да обичаш отечеството си, което се нарича Македония, е непростима за съвременните националисти в Скопие. Те смятат, че колкото повече се оттласкват от българския характер на Македония, толкова повече държавата им става държава, а те стават повече македонци, отколкото са.
Колкото и да беснеят, няма как да излъжат историята. Тя е съдба. Действията им са като на човек, който реже клона, на който седи, с надеждата, че вместо да падне на земята, ще полети във въздуха. Луди хора.