Ловецът на планети

От ХІV в. пр.Хр., когато вавилонците видели една бързо движеща се "звезда" близо до Земята (Меркурий) и я нарекли Набу на своя бог вестоносец, хората не престават да следят звездното небе - по него се ориентират, по него въздишат, него възпяват в стиховете си. Съвременната наука обаче очаква от "небето" друго - да подскаже как са възникнали Вселената, звездите и планетите и да накара това знание да "работи" за бъдещето на човечеството. Владетели на това тайнство са астрономите, включително българските, а тяхната святая светих се нарича НАО "Рожен" при БАН - най-голямата астрономическа обсерватория на Балканите. Колцина знаят обаче, че тук се е родило и едно световно откритие, с което един наш астроном - проф. Димитър Съсълов, прославя България от много години насам.

Прeз 2000 г. по идея на тогавашния президент Петър Стоянов на Рожен бяха поканени на кръгла маса български учени, работещи успешно по целия свят. Там се запознах с проф. Съсълов, тогава преподавател в Харвард, а сега директор на Харвард-Симитсониън център по астрофизика и на мултидисциплинарния център "Инициатива за произхода на живота", в който учени от различни области изучават живота в контекста на Вселената. Както се оказа, той не пропуска възможност "да прескочи" до България. Аз съм българин и това не се променя, тук са моите корени и моята земя, каза тогава внукът на известния историк и археолог Димитър Съсълов (изследовател на прабългарите) и син на архитекта Димитър Съселов (буквата във фамилията си променя баща му). Интелектуалното семейство дава своя отпечатък върху съдбата на астронома Съсълов, но той самият си дава сметка, че дължи международната си слава на работата си в чужбина. Макар че зародишът на неговите открития се ражда и развива в България. 

Световно прочут проф. Съсълов стана малко по-късно - през 2003 г., когато успя с екипа си да открие най-отдалечената планета в нашата галактика. Тя се намира в съзвездието Стрелец, на около 5000 светлинни години от нас, получава името Ogle-TR-56b. А през 2010 г. името му прогърмя по всички водещи световни медии, когато на научен форум той обяви, че с помощта на чувствителния телескоп "Кеплер" на НАСА с екипа си е открил над 100 милиона планети в нашата галактика, приличащи по размер на Земята, и стотици нейни посестрими извън Слънчевата система, обикалящи около звезди (екзопланети).

Димитър Съсълов е роден през 1961 г. в Несебър. Детството си прекарва там, където завършва прогимназия и където и сега обожава да се среща с местните хора. Учи в английската гимназия "Гео Милев" в Бургас, след това следва физика със специализация астрономия в Софийския университет и още като студент на 19 години през 1980 г. публикува свое изследване в международно научно списание. Получава покана от Световната астрономическа асоциация да специализира в университета в Торонто, Канада, където защитава дисертация за звезди, състоящи се от хелий. Успоредно прави втора дисертация по физика - в България, през 1988 г. Именно в България, именно в обсерваторията "Рожен" Съсълов прави чрез наблюдения откритието, че съществуват звезди, състоящи се от хелий. "Тогава в нашата обсерватория имаше модерна апаратура, смятам това си откритие за основното ми постижение, аз в България станах учен", подчертава той. Веднага е поканен за професор в Харвард като главен лектор в Департамента по астрономия.   

Всъщност Съсълов и колегите му търсят планети, подобни на нашата, които един ден може да отговорят на въпросите за произхода и съществуването на биологичен живот в Космоса. Много атрактивно той описва откриването на т.нар. свръхземи - скалисти планети като Земята, обикалящи около звезди като Слънцето (издал е и книга "Животът на свръхземите"). След 1995 г. активно издирва множество далечни екзопланети чрез наблюдения с мощен телескоп на газовете, а с разработена от него теория установява какво има на повърхността им и в атмосферата им. Когато планетата се движи по орбитата си, в един момент затъмнява звездата, около която кръжи, и по това затъмнение може да бъде "уловена", обяснява ученият.

Напоследък темата, която интересува астронома, е какви са основните характеристики на живота и дали неговата химична система е универсална, т.е. дали където и да се намира този живот, той би бил подобен на този на Земята. Има обаче съмнения, че биохимията на земния живот не е универсална, тогава тя ще е различна на различните планети и газовете, които се отделят - също, обяснява Димитър Съсълов. Според него отговорите на тези въпроси ще бъдат намерени до 10-20 години и това ще има огромно значение за бъдещето на човечеството. Неотдавна с телескопа "Кеплер" в НАСА бе открита нова гигантска екзопланета - 17 пъти по-голяма от Земята. Проф. Съсълов участва в откриването й и дори е неин кръстник - дава й името Годзила заради големите й размери.      

Още по време на срещите ни на Рожен през 2000 г. проф. Съсълов се тревожеше, че в България не се инвестират достатъчно пари за наука. Образованието и науката тук са на високо равнище, но когато няма достатъчно средства, е трудно да се постигат значими резултати, каза той. Беше наясно, че само връзките на нашите учени с техни колеги в чужбина все още им помагат да поддържат нивото и апаратурите си. "Проектите, които започнах в България, нямаше да мога да ги завърша тук" - каза го с огорчение. 

Но тогава той все още смяташе, че български учени, работили успешно в чужбина, ще могат да създадат лаборатории и научни групи в България. Не знам как е реагирал, но мога да предположа, когато Симеон Дянков нарече академичните ни учени "синодални старци" или когато Бойко Борисов прати астрономите от БАН, вместо да работят на Рожен, да мерят дънерите на дърветата в гората, "за да си заслужат заплатите". Или пък когато финансовият корифей Владислав Горанов поиска българските учени да продават резултатите си на улицата, та да си спечелят пари за изследвания!    

Няма друга такава държава на планетата! Да имаш умни и можещи хора, да ги обучиш и квалифицираш с години, а сетне да ги оставиш с мизерни заплати много под средната за страната и спрямо колегите им по света, в мизерни условия за правене на наука в сравнение с другите, с които трябва да се конкурират за проекти. Тези, които са останали в България, въпреки всичко се справят. Но няма как на котлон да се правят световни открития! 

"Това, което започнах в България, нямаше да мога да го довърша тук!" Тъжно.