През последните дни сме свидетели на класическа политическа асиметрия. От една страна, тихомълком се залагат мини пред националната ни сигурност. От друга, умишлено се сее паника за фалирали сектори, за да се скрие липсата на реални реформи. Буквално ден преди заклеването на новото правителство, служебният кабинет внесе промени в Правилника за прилагане на закона за трудова миграция. На пръв поглед - административна козметика. Само на пръв поглед.
На 7 май 2026 г. служебният кабинет е предложил „ускорена“ процедура за внос на сезонни работници от трети страни със срок за одобрение от 3 работни дни. Замислете се. България и в момента има един от най-кратките срокове в ЕС - 10 дни. Сега се предлага този срок да се свали до 3 дни за повторна заетост. За 72 часа ДАНС, МВР и АЗ трябва да проверят досието, миналото и надеждността на хиляди граждани от страни извън ЕС. Това не е „улеснение за бизнеса“. Това е капитулация на контролните органи и превръщането на проверките във формален печат. Както и "подводна мина" за новото редовно правителство.
Каквито и директиви да се цитират, в европейското право НЯМА изискване да слизаме под стандартите за сигурност на Визовия кодекс. Никъде в Европа няма одобрение за 3 дни. Никъде! И всичко това се случва на фона на рекордни печалби в хотелиерството и ресторантьорството, където вместо да се вдигат заплатите за българските работници, се лобира за безконтролен внос на евтин труд.
Втората голяма теза, която се налага агресивно е, че културата ще бъде „екзекутирана“ с 10% съкращение на разходите. Това отново е неистина и евтина манипулация. Всеки, който може да чете указанията на МФ, знае, че делегираните от държавата дейности, НЕ СА включени в тези ограничения. Какво означава това на достъпен език? Парите за читалища, музеи, галерии, библиотеки, училища и болници са напълно защитени. Орязването на разходи с 10% засяга единствено централните ведомства и министерствата. Смесването на нещата е или дълбока некомпетентност, или умишлено търсене на напрежение.
Трябва ни сигурност на трудовия пазар. Бизнесът трябва да инвестира в доходите на българските граждани, а не да търси административни пробойни за подбиване на заплатите. Честен социален диалог, а не плашила. А културата и социалните дейности имат нужда от устойчиво финансиране чрез вдигане на стандартите (натурални и стойностни показатели в ЕРС), а не от политическа употреба на страховете на хората.
Фейсбук

