Д-р Спаска Начева: Хашимото – заболяването „хамелеон“

Д-р Спаска Начева завършва Медицински университет - Пловдив с отличен успех. Своята специалност по „Ендокринология и болести на обмяната“ придобива след специализация в УМБАЛ „Свети Георги“  Пловдив, където работи и към момента. Тя е асистент-преподавател на студенти по медицина към Медицински университет - Пловдив. Също така е и редовен докторант с научен интерес в областта на автоимунния тиреоидит на Хашимото. Активно участва в курсове за продължаващо следдипломно обучение и квалификации. Има участия в национални и международни конгреси, форуми и симпозиуми. Към момента е част и от екипа специалисти на МЦ „Свети Лука“ град Пловдив, където извършва прегледи, диагностицира и лекува пациенти със заболявания на ендокринната система.

-        Разкажете ни за това заболяване, какво представлява, каква е честотата му и кои са основните причини за неговото развитие?

Тиреоидитът на Хашимото е най-често срещаното автоимунно заболяване, засягащо щитовидната жлеза и е глобално разпространено. При него имунната система „атакува “ щитовидната жлеза, в резултат на което възниква възпаление и с времето може да доведе до производство на по‑малко хормони — това състояние се нарича хипотиреоидизъм.

Честотата на автоимунния тиреоидит зависи от съответния регион, начин на живот на местното население, расовата и полова принадлежност, икономически фактори и др. Болестта засяга почти 10 % от населението, като е много по‑често срещана при жените — обикновено 7–10 пъти повече отколкото при мъжете. Логичен следва да бъде въпросът, а защо е много по‑често срещано при жени? Отговорът не е еднозначен. Комплексна са етиопатогенезата - жените са по‑склонни към развитие на тиреоиден автоимунитет, поради полов хормонален дисбаланс – главно естроген/прогестеронов, настъпващ в рамките на различни състояния. Много имунни гени са кодирани в X‑хромозомата, а при жени наличието на две копия може да увеличи риска от автоимунни реакции. Също така физиологично жените притежават по‑активна вродена и адаптивна имунна система (по‑силен антителен отговор), което защитава срещу инфекции, но увеличава риска от автоимунни заболявания. Безспорно е влиянието и на външни фактори като тютюнопушене, йоден статус - както дефицит, така и прекомерен прием, дефицит на селен или витамин D, желязо, витамини от група „Б“, хранителни фактори и микробиота, които комплексно взаимодействат с генетичната предразположеност и често имат по‑силен ефект при жени. Отчитането на разлики в здравно‑поведенческите модели и стресови експозиции, също могат да допринасят за разлика в диагностицирането и откриването на болестта.

-Какви са оплакванията, които развиват болните, страдащи от Хашимото?

Клиничната картина на заболяването е различна. В различните етапи от живота на човека, автоимунният тиреоидит може да се презентира по различен начин, затова често го наричам заболяването „хамелеон“.  В преобладаващата част от случаите болестта може да започне и да протича безсимптомно. Така човек може и цял живот да не разбере за, че има такова заболяване, ако не е провел необходимите изследвания. Когато е налице хормонален дисбаланс, симптомите обикновено са бавни и неспецифични - умора, чувствителност към студ, забавен метаболизъм, наддаване на тегло или трудности при отслабване, суха кожа, косопад, забавени мисловни процеси, нередовни менструации при жените, намалено либидо, мускулна слабост. Счита се, че пациентите с Хашимото са потенциално изложени на повишен риск за кардио- метаболитни усложения, особено тези от тях, които имат функционални отклонения.  Нерядко се комбинира и с други автоимунни заболявания - както ендокринни, така и неендокринни.

На първо място бих препоръчала на всички, които имат във фамилията си хора с установен проблем на щитовидната жлеза, да си направят профилактични изследвания и консултация с ендокринолог. Фамилната обремененост е важен фактор. Ако например майката е с тиреоидит на Хашимото, рискът в сравнение с останалата популация, е от 4 до 10 пъти по-висок.

-Как се поставя диагнозата?

Диагностиката се извършва чрез кръвни изследвания за ТСХ и свободни T4/T3, в комбинация с изследване титъра за антитела - anti‑TPO, anti‑Tg. В  приблизително 5-10 % от случаите с тиреоидит на Хашимото, антитела в кръвния серум не се откриват. Това състояние се дефинира като серонегативен вариант на тиреоидит на Хашимото. В тези случаи точното ехографско изследване на щитовидната жлеза е ключово за поставянето на ранна диагноза и лечение при нужда.

Това, което може да направи пациентът са редовни прегледи и изследвания, здравословно хранене, контрол на теглото, проверка и корекция на дефицити (напр. витамин D, желязо, при нужда селен — само след консултация), избягване на самоназначавани хранителни добавки и нутриенти.

-Има ли излекуване тиреоидита на Хашимото?             

За съжаление, всички автоимунни болести, вкл. и тези на щитовидната жлеза могат да бъдат проследявани, контролирани и да имат периоди на временна или трайна ремисия, но „пълно излекуване“ в медицински аспект е неправилно да се използва.