Лоши закони изгониха хората от село

Доц. Въто Христов е завършил зооинженерство в Селскостопанската академия в София през 1954 г. и близо 40 години е работил в системата на земеделското производство. Започнал е като обикновен зоотехник и председател на ТКЗС в три села на община Мездра. Научната му дейност е свързана с внедряване на промишлени технологии на производство в говедовъдството и с Института за животновъдни науки в Костинброд. Бил е началник на управление "Наука, технически прогрес и образование" в Министерството на земеделието. Въто Христов е написал повече от 40 научни труда и над 100 статии, бил е председател на Българския пчеларски съюз, а като пенсионер е член на Клуба на аграрниците социалисти. Той е един от инициаторите на дискусията "Проблеми при ползването на земеделските земи и правата на гражданите", която се състоя при националния омбудсман.

Цитат:
"Има арендатори, макар все по-малко, които въобще не плащат или разтакават собствениците, но има и такива, които дават висока рента - напоследък техният брой се увеличава, както и самата рента".


- Как се стигна до срещата на ангажирани с отрасъла земеделие и националния омбудсман, г-н Христов?
- Дискусията при националния омбудсман има четиригодишна предистория. До него стигнахме, след като се изчерпаха всички възможности за защита на собствениците на земеделска земя, отдаващи я под аренда. Констатацията на Константин Пенчев бе, че разговорът за ползването на земеделските земи и правата на собствениците и ползвателите започва със срещата при него, но ще има сериозно продължение.
- Съгласен ли сте с основния извод от дискусията, че законодателство има, но държавата трябва до подпомогне администрирането на процеса по прилагането му?
- Ако е направена рамката - подготвен е договор и процесите се контролират, ще бъдат защитени правата и на двете страни. Съгласен съм с изводите и работата трябва да започне незабавно, защото достатъчно дълго се забави.
- Защо това не е станало досега, чии интереси обслужва безхаберието по въпроса?
- В предишния парламент отнесохме въпроса до председателя на НС Георги Пирински. Той възложи на комисията, която замота работата, и половин година преди края на мандата нищо не се започна. Чак в края на 2008 г. ни помолиха и с проф. Атанас Ганев подготвихме проект за промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи - до април следващата година нищо не се случи. Месец беше останал до изборите, когато уж задвижиха въпроса в комисията. Пенко Атанасов се опита да направи нещо, окастриха проекта, обсъждахме го няколко пъти през април при Светла Бъчварова. Имаше противоречия между БСП и ДПС и, когато уж вече беше готов за внасяне, политиците не се разбраха и свършеното до момента пропадна.
- Не търсихте ли другите институции - президент, Министерски съвет?
- И до Първанов отнесох въпроса, но той го препрати на земеделското министерство. Отговориха с потупване по рамото - браво, важен въпрос, актуални предложения. Питам се, може ли президентът, администрацията му да гледат един материал, в който става дума за съдбата на 1 300 000, тогава бяха толкова собствениците на земя, и да не се заинтересува лично, а да го прехвърли на земеделието. И да се задоволят с отговора на ведомството, изпратен и до мен за сведение. Същото предложение стоя без отговор близо година и в МС. При предишното управление сме изредили всички инстанции, включително и омбудсмана Гиньо Ганев, ВСС, откъдето ни отговори Цони Цонев от името на комисията по корупция и етика. Всички пътища бяха извървени без никакъв положителен резултат. При това правителство започнахме отначало с подробен анализ за арендните отношения, пазара на земята и необходимостта от стратегия в земеделието - изпратих го до Цецка Цачева, до Бойко Борисов, и до МЗХ. Всички материали съм дал и на "Позитано" от името на клуба по интереси на аграрниците към район "Средец". И се ядосвам, ядосвам се, че не обръщат внимание.
- Имате ли контакти със сегашния земеделски министър?
- Година чакахме и той да ни приеме - осем души отидохме с материал за необходимостта от разработване на стратегия, в т.ч. и за арендните отношения, показахме му и списъка на крупните арендатори, а той се изненада откъде имаме тези данни. Като ни изпращаше, Мирослав Найденов заяви, че от една година е в тази сграда и никой не бил отишъл да му каже какви са проблемите в земеделието. После ни прие и депутатката Десислава Танева, събирайки комисията по земеделие в НС. Повторихме и допълнихме казаното пред министъра - 22-мата депутати гледаха изумени. Не сме спрели да поставяме въпроса за постигането на по-справедлив и реален баланс между правата на собствениците на земеделски земи и ползвателите им, които се регулират от три закона - Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, Закона за кооперации от 1991 г. и Закона за арендата в земеделието от 1996 г., изменяни и допълвани общо над 60 пъти. От това "законотворчество" се получи истинска джунгла, в която трудно се оправят дори юристи, как тогава да се справят с материята възрастните наследници по села и градове?
- Колко са тези хора у нас - собствениците на парче земя?
- Повече от 1,5 милиона са собствениците арендодатели - толкова поне са сключените договори за аренда и наем, но броят на тези хора ще се увеличава с унаследяването, а арендаторите са 5505. За тези две групи граждани търсим решение за равни права, защото според мен те са неравнопоставени. Арендуването като начин на ползване на земята се е утвърдило в Европа и така се обработва около 30 до 60 на сто от нея - у нас около 70%, а вече се съобщава за 80 на сто. В нашето законодателство беше заложена идеята за фермерско земеделие, подобно на европейското, което ограничаваше размера на арендуваната земя до 6000 дка и не повече от 1/3 от землището, но с промяната в ЗАЗ през 1999 г. се отприщи стихията на крупното арендаторство.
- Какви са основните слабости на закона, нарушаващи правата на собствениците на земеделски земи, г-н Христов?
- Едностранно изготвяне на договорите от арендаторите. Куриозно е, че хората, които набират арендодатели и са назначени от арендатора, се превръщат в упълномощени от собствениците лица по принуда да ги представляват пред арендатора, нотариуса, съда и общинската комисия. Кого мислите ще защитават тези лица? Ясно е - който им плаща заплатата.
Пъстра е картината с формата, стила и клаузите в договорите, предлагани от различните арендатори. Всеки е "допълнил" творчески законодателната рамка. Така се стига до клаузата "арендодателят се задължава да подпомага арендатора при опазването на селскостопанските култури от посегателства и разхищения". Абсурд, нали. Как ще го подпомогнеш в Добруджа от София? А това се прави с единствената цел да се подбива заплащането.
Друга голяма слабост е сложната, тромава и скъпа процедура по регистрация на договорите за аренда или наем, обаче още по-трудна е при разтрогването им. Във Франция, например, общинската служба "Земеделие и гори" върши тази работа, а към нотариална и съдебна процедура се пристъпва само когато върху земеделската земя има недвижими имоти, хидромелиоративни съоръжения, трайни насаждения.
- Имате ли предложение и къде да се регистрират фирмите арендатори?
- Според мен това трябва да става в общината, където е земята, за да не се стига до абсурдите в София, където при обработваема земя от едва 94 хил. декара да се регистрират 23-ма едри арендатори с обща обработваема площ от 540 000 декара. За мотивите се досещате. Така е и в областните градове, примери - безброй! При това положение общината не може да осъществява контрол. И пак ще дам Франция за пример - едно от условията при регистрацията на арендатор е той да живее в селището, в чието землище е обработваемата земя. А при нас не са изключение арендатори, които не отговарят на условията за земеделски производител - не живеят в населеното място, липсва им опит, ценз. Родители са регистрирали фирми на своите наследници, които въобще не познават това производство и не мислят дори да се занимават с него. Промените в ЗАЗ дадоха възможност за преарендуване и се появиха арендатори и земеделски кооперации, които без да обработват земя получават доходи за сметка на собствениците - това трябва да се забрани със закон. Като не може да обработва земята, която е арендувал, да я остави на собствениците, които с общинските служби ще намерят нов арендатор.
- А как стои въпросът с плащането на рентата?
- Голяма е разликата в размера на рентата дори в райони с еднакви почвено-климатични условия - един арендатор плаща едно, съседът - друго, на кой колкото му се откъсне от сърцето. Има и арендатори, макар все по-малко, които въобще не плащат или разтакават собствениците. В Добруджа, например, дават по 60 лв. за декар, а в Северозападна България - по 20-30 лв. Искам нарочно да подчертая, че има арендатори и земеделски кооперации, които дават висока рента на собствениците - напоследък техният брой се увеличава, както и самата рента.
- Разбрах, че имате идеи за регулираща роля на държавата в отношенията собственик на земя - арендатор?
- У нас държавата не се меси, но това не се прави в нито една европейска държава, и пак ще дам пример с Франция. Според мен държавата трябва да подготви типов договор, в който се определя размерът на арендното плащане в зависимост от категорията на земята, района и пр. Върху този типов договор общинската комисия при французите определя размера на рентата и дори не пита собственика и арендатора дали са съгласни. Ако обработващият земята откаже, търсят друг арендатор.
- Възмущавате се и от безконтролното "едреене" в земеползването. Защо?
- Производствените единици в земеделието у нас са най-едрите в света, в това число и от САЩ. Стопанствата, които обработват над 1000 декара земя, притежават 78% от нея и са със среден размер от над 6000 декара, а тези в групата над 10 000 декара имат среден размер от 24 000 дка и това са 38% от общата площ. С този закон бяха изгонени и малкото хора, останали в селските райони, които биха могли да се занимават със земеделие. Сигурно знаете, че 11 фирми и три фамилии арендуват от 50 000 до 500 000 декара земя и продължават да купуват собствена земя, което увеличава площите. Категоричен съм, че с промените, които подготвя Европейският съюз за периода 2014-2020 г., ще настъпят големи сътресения в нашето земеделие главно поради ограничението в размерите на субсидиите. И от това най-много ще пострадат собствениците.