Лишена съм от възможността да покажа всичките си творби

Ралица Христова е родена в София, учи в Средното художествено училище за приложни изкуства, завършва Националната художествена академия през 2007 г. Семейна, с едно дете. Специализира новата техника аерография - рисунки върху метал, дърво, текстил и други повърхности. След завършване на висшето си образование натрупва сериозен практически опит, обединява в екип хора, заедно с които привлича много клиенти, желаещи да имат уникални изображения върху коли, телефони, музикални инструменти и т.н. Гордее се и със стенописите си. Художник е на българския игрален филм "Завръщане" (2008 г.) и на две телевизионни продукции на БНТ. Продължава да рисува картини и подготвя първата си самостоятелна изложба през 2016 г. А някои от творбите на художничката, направени с аерограф върху коли, мотори, кожени дрехи и ботуши, ще бъдат представени по време на уникална експозиция на открито, която ще стане факт на 1 ноември, неделя, от 12 ч., пред храма "Свети Николай Софийски" (до кръстовището на ул. "Пиротска" и "Опълченска") в столицата.


- С какво ви привлече аерографията, Ралица, и откога правите рисунки върху метал, дърво и други повърхности?
- Рисувам още от детската градина, винаги съм искала да правя точно това. С аерографията се запознах в Средното художествено училище. Кварталните ми приятели бяха рокаджии и мотористи. Помагах моторите им да добият по-добър вид и рисувах по тях. После чух за новата техника, намерихме някакъв допотопен аерограф и едва го включихме към компресора на един приятел. Така започна всичко - като забавление. В интернет видях какво могат големите майстори и вече като студентка в Националната художествена академия събрах пари и си купих аерограф от Америка - изпратиха ми го семейни приятели. Оттогава започнаха и професионалните ми занимания в тази насока.
- Кой си поръчва подобни изображения и по какъв повод?
- С аерографа се стига до всекидневието и бита на обикновения човек, това не е абстрактно изкуство само за богати посветени. Най-често идват хора, които виждаме на улицата, в кварталния магазин... Сред клиентите ми е мъж, пожелал да нарисувам върху телефона му неговото малко дете, да си го вижда винаги, когато ползва апарата. Една жена поиска да пресъздам образа на съпруга й върху тениска - как пуши любимата си лула. Най-честите екстравагантности идват от мотористите. Тези наистина са си екстремни типове, но понякога точно с тях се постигат невероятни резултати. Е, идват и по-заможни хора, които имат някакъв добър бизнес. Те си позволяват да поръчат и по-обемни и скъпи за изпълнения творби.
- Откъде черпите идеи за произведенията си или се съобразявате с желанието на клиентите?
- Всичко тръгва от желанието, от потребността на човека. Помагам на клиентите да избистрят своите хрумвания, пазя ги да не влязат в кича, заедно оформяме идеята. Макар че се е случвало да дойдат хора с абсолютно готови проекти. Наумили са си нещо и искат да е точно това.
- Колко време ви отнема създаването на изображение, да речем, върху кола?
- Зависи от няколко неща. Ако ще правя малък детайл върху калник, например, е едно, на голяма картина върху целия преден капак - друго, пък съвсем различно е цялостно изрисувана кола. При това има по-малки автомобили, има и огромни джипове. Нали разбирате колко е различно? Но има и още нещо. Повърхността, върху която трябва да се рисува, се подготвя предварително от екипа, с който работя, или клиентът сам го прави. Все едно на колата й предстои фино боядисване - не бива да има вдлъбнатини, грапавини, трябва да е с идеално гладка повърхност... Това също изисква време. Добре е да се знае, че след като се нарисува колата, изображението се консервира със специален лак. Така тя се съхранява, а едновременно с това лакът прави картината по-контрастна. Лакирането също изисква време.
- Коя е творбата, с която се гордеете най-много?
- Една от творбите, която ми отне и повече време, е джип, цялостно изрисуван с ловни сцени. Слава богу, той ще бъде показан на изложбата на 1 ноември. Но други два автомобила, с които много се гордея, няма да могат да присъстват. Рисувах коли на гърци, на рускиня... Но тези автомобили не са в България и няма как да бъдат видени. През лятото на 2014 г. нарисувах и яхта, която също не може да се покаже в София.
- Има ли някоя интересна случка, свързана с ваше произведение?
- О, срещам невероятни хора и съдби, с някои дори си оставаме добри приятели. Например при мен дойде пилот на самолет-изтребител и пожела да нарисувам летателния му шлем. Бях приятно изненадана, когато този доблестен мъж поръча изображение на библия с кръстосани върху нея кама, кръст и револвер. Така нашите деди са се заклевали някога. Друг човек поиска да нарисувам на стена в апартамента му Левски с униформата и сабята от известната снимка. Държеше изображението да е с истинската големина на Апостола. На кожено яке пресъздадох фронтмена на култовата рок група "W.A.S.P." и когато собственикът му се е появил на концерт на бандата и Блеки го видял, бил буквално смаян. А лицата на легендите от "AC/DC" изобразих върху действащ модел ТИР. Ще запомня и един мъж, който пожела да нарисувам върху капака на резервната гума на неговия джип образа на любимото му куче, което беше починало... За мен най-голямото удоволствие е да видя хората доволни. Парите, които заплащат за моята работа, винаги са на второ място. Изкуството ми е достъпно за всеки.
- Как ви хрумна идеята за изложба, макар и кратка, на ваши произведения на 1 ноември пред храма "Свети Николай Софийски"? Колко творби ще покажете на публиката?
- Всеки автор иска да събере своите произведения и да ги представи пред хората. Както музикантът събира песните си в албум, както поетът - стиховете в книга, както художникът - картините си в галерия... А аз съм лишена от тази възможност. Но моят съпруг, който е корав рок музикант, без всякакви задръжки, един ден ми каза да събера експонатите си на открито и толкова. Както учителят Дънов е събирал своите последователи в парковете. Аз не се замислих и го направих веднага. Избрах Деня на будителите - 1 ноември, реших изложбата да е в малък прекрасен парк в центъра на столицата, който е близо и до моето ателие. Намерих и точното място - до храма "Свети Николай Софийски". Гробът на този невероятен българин е недалеч от църквата, той е живял в близкото минало и е пример за доблест и родолюбие. Много бих искала Свети Николай да покровителства моето начинание.
 

Малка част от творбите на талантливата художничка