23 Февруари 2020неделя19:18 ч.

Лирика от Владимир Висоцки

/ брой: 17

автор:Дума

visibility 1277

Бяло безмълвие

Векове и епохи наред този свят

се стреми по-далеч от студа, към уют.

Но защо тези птици на север летят,

щом открай време птиците тръгват на юг?

Те не търсят известност, величие.

Под крилете им свършва ледът

и откритото щастие птиче е

за награда след дългия път.

Но защо не ни хващаше сън? И какво

ни подгоня по тази висока вълна?

Не сме виждали северното зарево -

то е толкова рядко, че няма цена.

Гладни чайки блестят като мълнии.

Наште шепи са празни. Но тук

за награда след всяко безмълвие

непременно ще има звук.

Как отдавна сънувахме в бяло, снегът

е затрупал в очите ни всеки нюанс.

Ослепяхме отдавна, но идва мигът

да прогледне тук всеки от нас.

Тука няма да има мълчание.

Слабостта ще ни пусне от плен.

Срещу нощите на отчаяние -

за награда - полярен ден.

Север. Воля. Надежда. Безкраят зове.

Сняг без кал, като дълъг живот без лъжи.

Няма гарван очите ни тук да кълве -

не се въдят насам тези твари божи.

Неповярвалите в прорицатели

и поели по пътя нелек -

тук, в награда за самотата си,

непременно ще срещнат човек.

Превод: Добромир Тонев

Лирическа

Тук с лапи увиснали зъзне елшак

тук птица тревожно свирука.

Живееш сред лес омагьосан и как,

и как ще избягаш оттука?

И да вее череша бельо на студа,

и люляк в порой да се срине —

аз пак ще те грабна и сам отведа

в дворец, озвънен с окарини.

Твоят свят е магьосан за много лета,

а за мен и лъчите - дамгосан.

А ти мислиш, че няма по-чудни неща

от този твой лес омагьосан.

Нека дойде без росни листа утринта,

смръщен месец да спори с небето.

Все едно ще те грабна и сам отведа

и светъл трем със балкон към морето.

В кой ден от неделята, в колко часа

ти ще тръгнеш със зоркост прикрита,

на ръце да те взема и там отнеса,

дето няма да бъдеш открита?

Ще те грабна, щом кражбата в тебе пламти.

Колко сили прахосах по тебе?

И на рай във колиба пожертвай се ти,

ако някой двореца обсеби.

Превод Иван Теофилов

 Тя е била в Париж

Навярно ще умра, притварям си очите

и виждам - ще умра; смутен съм и не знам

дали ми е сега до нея... От мълвите

узнах: била в Париж, но не само там.

За Севера й пях, а чувствах, че сме склонни

да минем всеки миг на "ти" - и аз, и тя.

Напразно май и пях за неутрални зони -

какво й пукаше за северни цветя!

Аз още нещо пях и погледа си движех

към този, който е преди със нея бил.

За нея кой ли съм? Сега била в Париж и

сам Марсел Марсо й нещо доверил.

Напуснах работа. Не съм бил прав тогава!

Над речника със чест и страх превих гръбнак.

За нея кой ли съм? Сега е във Варшава

и май на друг език ще си говорим пак.

Ще дойда, ще река по полски: "Проше, пани,

не бих ти пял - като човек ме приеми..."

За нея кой ли съм? Тя вече във Иран е.

Как бих я проследил по толкова земи?

Тя днес е още тук, а утре ще е в Осло...

В небрано лозе съм, попаднал съм в беда!

Да пробва бившия и който иска после,

я нека по-добре си чакам аз реда...

Превод: Бойко Ламбовски

Само 30% от българите си мият зъбите

автор:Дума

visibility 38

Конгресът на БСП ще е на 9 и 10 май

автор:Дума

visibility 326

Путин обеща нови оръжейни комплекси за армията и флота

автор:Дума

visibility 45

Бърни Сандърс печели предварителния вот в Невада

автор:Дума

visibility 205

Стрелба по бар за наргилета в Щутгарт

автор:Дума

visibility 169

Протест в Лондон в защита на Джулиан Асанж

автор:Дума

visibility 233

Какво разказа Еl Periodico за Борисов

автор:Дума

visibility 1769

Тъпанари*

автор:Ина Михайлова

visibility 1623

/ брой: 36

Сагата с винетките

автор:Ростислава Иванова

visibility 424

/ брой: 36

Организираният хаос в поземлената реформа

visibility 498

/ брой: 36

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ