Липсва ми театърът, с всичкото в него...

"Театърът е магия. Театърът е и болест. Влезе ли ти бацилчето в кръвта, отърване няма. Цял живот ще ти липсва. Да, липсва ми театърът, с всичкото в него. Общуването с колегите, разговорите с тях, напрежението и вълнението около премиерите, щурите купони след премиерите, дори и мръсният въздух в стария Младежки театър, но най-вече - контактът с публиката. Тръпката. Усещането на пълния салон, който диша, вълнува се, смее се, плаче заедно с теб. Велико изживяване. Казват, че актьорите в театрите се мразят, изяждат се помежду си. Да, вярно е, че естеството на актьорската професия е такова, че дава почва за завист и борба. Всеки иска да се изяви, защото това е същността на професията. А се изявяваш чрез ролите, които получаваш, и когато тези роли отиват при друг, а не при теб, естествено е да изпиташ не особено приятни чувства. Да, има го това. Но има и другото - колегиални отношения, уважение, благородни жестове, даже и любов." На тази своя любов актрисата Лиляна Филипова посвети книга - "Из моя театрален свят и не само..."
Лиляна Филипова завършва ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" в класа на Моис Бениеш и асистентка Надя Сейкова. Разпределена е в Пернишкия (тогава Димитровски) театър. Още с първата си роля в пиесата "Сребърният пръстен" на Иван Дончев получава признание и популярност. Изиграва прекрасни роли. Престоя си в Перник определя като златния период от творческата си кариера. От 1961 г. до пенсионирането си е в състава на Младежкия театър в София. Като конферансие и рецитаторка участва в концерти в столицата и страната. За рецитала-спектакъл "И моята България пътува" по стихове на Дамян Дамянов, посветен на "1300 години България", е наградена с медал. Дублирала е филми в телевизията и киното. И все още не се отказва от сцената. Представя книги на поети и писатели.

Изповедта на една актриса
Пенчо Чернаев

Авторката на книгата "Из моя театрален свят и не само..." Лиляна Филипова не разказва, а искрено и с много чувство споделя преживяното в своя житейски и творчески път - от детската мечта до прожекторите на сцената и изиграните роли. Магията на театъра, завладяла душата й, пронизва всичко - от първата до последната корица. Театралното изкуство за нея не е само въпрос за лична изява, а свещенодействие в храма на Мелпомена и отговорност пред публиката и обществото.
С особена топлота тя говори за семейството, за родителите си, а по-сетне за красивите студентски години, за първата любов. Впечатляващи са страниците за войната, за бомбардировките над София, за воя на самолетите, за екота на бомбите - всичко това, видяно и усетено през очите на едно дете.
Откъде идва увлечението й по театъра, как се е породило? Тя сама си задава този въпрос, тъй като в рода й няма професионални артисти, и сама си отговаря: "Мисля - от мама. Тя имаше невероятната способност да имитира... Знаеше много стихотворения и песни от народното творчество. Не ме е приспивала с приказки, но в свободното си време ми е разказвала приказки и пяла песни."
Спомените за преподавателите й във ВИТИЗ и за предшествениците й са изпълнени с пиетет към тях. А това са имена като Д.Б. Митов, Любомир Тенев, Борис Михайлов и такива колоси на родния театър като Зорка Йорданова, Владимир Трандафилов, Ирина Тасева... Не човешки същества, а богове и богини!
С голяма обич и изключителна симпатия Лили Филипова предава спомените си за колеги и партньори, с които е работила на сцената на Пернишкия театър и на Младежкия театър в София, като Луна Давидова, Виолета Минкова, Николай Бинев, Владимир Смирнов, Димитър Буйнозов, Анани Явашев... Ярко съзвездие! С няколко щриха тя успява да предаде образите им. Завидно е умението й да види и да посочи отличителни черти на отделни личности, да открои тяхната особеност, например на Моис Бениеш, Гертруда Луканова, Надя Сейкова...
Всекидневието е обрисувано с неравната задъханост на репетиции и спектакли, турнета и срещи със зрители, с неутолимата жажда на артистите за роли и изяви, със съмнения и колебания кое е правилно и кое - не, с усещането за партньорство и колегиалност. С радост констатирам, че Лили Филипова няма сетива за завист, клюки, сплетни зад кулисите, с каквито днес се пълнят не само жълтите издания. За нея театърът е високо колективно изкуство. Това е дълбоко изстрадана истина: "Колектив! Всички правят всичко, каквото могат, за да се спаси представлението. Всички заедно!"
Книгата на Лили Филипова е вникване зад кулисите към една непозната за обикновения човек професия, но същевременно тя обогатява и зарежда любознателното сърце с много емоционални изживявания.