Лихвоточките - 30 години по-късно

Помни ли някой на кого беше първият палатков лагер в градинката до сградата на парламента през лятото на 1991 г., когато там заседаваше Великото Народно събрание. Не, той не бе разпънат от привържениците на някоя политическа сила, въпреки че тогава ги имаше в изобилие. Построиха го собствениците на дългогодишни жилищно-спестовни влогове, които настъпващите промени във всички области на живота тотално ощетиха. В годините на социализма освен чрез общините, хората можеха да получат жилище, ако притежаваха жилищно спестовни влогове в единствената тогава банка за граждани - Държавна спестовна каса, сега Банка ДСК. По тези влогове се трупаха т.нар. лихвоточки. Колкото по-голям беше броят на лихвоточките, толкова повече се увеличаваха шансовете човек да се сдобие със заветната панелка. Те се увеличаваха в зависимост от размера на влога и от годините, които той бе престоял в ДСК. Тази система обаче рухна, както и много други неща, точно за една нощ. Хиляди вложители останаха измамени. Недоволството беше логично и очаквано. Протестите продължиха цяло лято. Лагерът бе посетен и от тогавашния премиер Димитър Попов. В крайна сметка под натиска на протестиращите правителството подготви, а ВНС прие специален закон за уреждане на проблемите на притежателите на дългогодишни жилищно-спестовни влогове. Той не решаваше тотално проблема, но даваше някаква надежда на хората. Според приетия от Великото Народно събрание нормативен документ бе създаден Национален компенсационен жилищен фонд, в който да постъпва 1% от бюджетните разходи. Тези пари трябваше да отиват за компенсиране на притежателите на лихвоточки. Бе определена и цена на лихвоточката. В началото тя бе 3 ст.

Условия

Според и сега действащия закон всички граждани, отговарящи на определени изисквания - да нямат имот над 60 000 лв. и да не са прехвърляли имот след 1 януари 1981 г., бяха включени в т.нар. окончателни списъци на правоимащите. За целта към общините бяха създадени специални комисии, които приемаха молбите. Първият списък бе готов още през 1993 г. След това бяха правени още списъци. Последният е от 2010 г. В него бяха включени притежателите на 155 000 влога. Попадналите в списъците имаха окончателен срок до 30 ноември 2016 г. да подадат искане за осребряване на точките, стига да представят документ за покупка на жилище или започване на строеж. Всички, подали искания до 30 ноември 2016 г., трябва да получат парите си до 31 декември 2019 г. Идеята е с това веднъж завинаги да се приключи 30-годишната сага с лихвоточките, стана ясно от отговор на финансовия министър Владислав Горанов на депутатско питане.

Останалите извън списъците от 2010 г. и 2016 г. вече окончателно са загубили възможността да получат компенсация за загубените си влогове. През годините от време на време отделни депутати внасяха законопроекти с цел повторно да се отворят старите срокове, за да могат повече хора да получат пари, но повечето подобни предложения бяха отхвърляни. През 2017 година депутати от "Обединени патриоти" внесоха законопроект за лихвоточките, с който се предлагаше наново да се отвори възможността за предявяване на правата на хората с многогодишни жилищно-спестовни влогове при покупка или започване на строеж на жилище, след като тя вече веднъж завинаги беше затворена на 30 ноември 2016 г. 

Забавяне

Депутатите искаха да се разпише нов срок до 30 ноември 2018 г., в който да могат да се подават искания за осребряване при покупка или започване на строеж на жилище. За подобно удължаване в свой законопроект настояваха и група депутати начело с Антон Кутев от БСП. За разлика от проекта на левицата обаче патриотите се опитаха да прокарат и неосъществимата на практика идея с лихвоточки да могат да се плащат данъци и такси към държавата и общините. Реално обаче подобна мярка е неосъществима и противоречи на философията на закона, която е да се компенсират гражданите с влогове в бившата държавна ДСК с цел да се решат жилищните им проблеми. Сега законът не допуска компенсацията да се плаща на части, а и няма нито техническа, нито финансова възможност за подобно решение, твърдят финансисти. 

След началото на финансовата криза имаше известно забавяне в осребряването на лихвоточките на правоимащите, но през 2016 г. Министерството на финансите започна да наваксва изоставането, като всяка година отпускаше от бюджета допълнителни милиони за целта. Благодарение на това в края на тази година то ще успее изцяло да се разплати с гражданите, които са одобрени за компенсация. Заради недостига на средства в Националния компенсационен жилищен фонд, който отговаря за разплащанията, от 1 май 2008 г. насам стойността на лихвоточката не е променяна и тя продължава да бъде 8 ст., въпреки че оттогава жилищата поскъпнаха.

Обещание 

От съществуването на закона в началото на 90-те години до днес в окончателните списъци с право да получат парите си са вписани 155 000 влога при общо 315 000, открити в бившата държавна ДСК. От въпросните 155 000 влога до 30 септември 2018 г. са изплатени компенсации на притежателите на 111 710 влога, става ясно от отговора на финансовия министър. От 30 септември 2018 г. до края на 2019 г. парите си трябва да получат притежателите на още 3638 влога (24.1 млн. лв.). Част от тях най-вероятно вече са удовлетворени, защото през последното тримесечие на 2018 г. правителството отдели допълнителни 9 млн. лв. за компенсации. До 31 декември 2019 г. ще бъдат изплатени парите на всички, които имат право на това според сегашния закон. Това са притежателите на оставащите около 2000 влога, които имат да получават от държавата около 12.3 млн. лв.

Обещанието е на финансовия министър Владислав Горанов. Считаме, че в рамките на определения срок 31 декември 2019 г. ще бъдат изплатени левовите компенсации на всички правоимащи, които са упражнили правата си, като са придобили или започнали изграждане на жилище в срок до 30 ноември 2016 г. включително, посочва Горанов. По думите му задълженията към хората с лихвоточки, които имат право на обезщетение, към 31 декември 2018 г., са 12.3 млн. лв. В бюджета за 2019 г. за осребряване са заложени 11.1 млн. лв., което значи, че парите са почти напълно осигурени и оставащите около 2000 влога успешно ще бъдат изплатени до края на годината. Така компенсираните влогове на български граждани с лихвоточки за целия преход се очаква да достигнат около 113 500 (36%) от общо 315 000 влога в бившата държавна ДСК.

Обезщетение

Около 160 000 влога така и не получиха право на компенсация, защото притежателите им не отговаряха на условията в закона да не са прехвърляли имот след 1981 г. или да нямат имоти над определена стойност. Много от тях изобщо не подадоха искания за обезщетение заради получени недвижимости след реституцията. Други около 40 000 влога пък загубиха шансовете си през 2016 г., защото не успяха да докажат покупка или строеж на жилище. Средното обезщетение по един влог през 2016 г. беше към 7150 лв., а в последните две години се движи около 6900 лв. Общо за последните 20 години, тоест след деноминацията, държавата е платила 314 млн. лв. на притежателите на лихвоточки, сочи статистиката към 30 септември 2018 г.

Валентин Христов, председател на Сдружението на притежателите на компенсаторни инструменти, коментира, че през последните години при осребряването на лихвоточките хората са получавали средно 6-7 хил. лв. Преди 1989 година в някои градове с 10 000 лева можеше да се купи апартамент. Сега това далеч не е възможно. В крайна сметка става дума за справедливост. Вложителите са кредитирали държавата. Ако беше обратното, тя щеше да намери начин да си върне парите. Общо се получават много високи суми и финансовият министър и управляващите, като чуят за какви пари става дума, не искат да плащат тези компенсации, коментира още Христов.