Лично - от Истанбул

Този мегаполис, в който изтокът се среща със запада, винаги изненадва. Този път - с огромните задръствания: веднъж на влизане в града, втори  път - в самия град. Пътувахме например от квартал "Лале" до "Бешикташ" за нощен круиз по Босфора ни повече, ни по-малко от 3 часа. Софийските задръствания ни се видяха като детска занимавка в този момент. Ако трябваше нашата кметица да се оправя с движение като това в Истанбул, ще си останем завинаги в пещерите... Иначе в мегаполиса се строи на много места - къде тунели, къде надлези, къде нови ленти, които се извиват навсякъде в града, където няма метро. Запознати твърдят, че е затруднено изграждането му заради многото пластове история, които могат да се засегнат при подобно строителство. А тук историята е на всяка крачка. Обвеяна във факти, легенди, предания, обвити в някаква

тайнственост на Ориента

в очакване едва ли не отсреща да изскочи някой султан, някой везир, коварна съпруга или фаворитка от харемите... Интригуващо очакване, гарнирано понякога с почти криминално вплитане на атмосферата от роман на Агата Кристи. Апропо - и сега може в Истанбул да се види хотелът, където тя е писала някои от своите романи.

Олтарът на "Света София"

В Истанбул се чувства някаква промяна в динамиката, с която някога човек се пазареше, като част от атракцията, за едно или друго. Даже в Капълъ чарши се чувства известна "умора" - продавачите не се надпреварват да канят, те пак хвалят стоката си, но умерено, чакат самите туристи да дойдат при тях... Може и да е погрешно личното впечатление, но факт е, че сега пазарлъците са по-редки и по-динамични, макар че още можеш да си купиш примерно кожено палто, чиято цена да започва от 200 долара (пазарува се с всякаква валута), и се стигне до 160 лири и "колкото български пари имаш", както каза млад продавач, българин от Кърджалийско. Ама тясно ми е, дърпаше се колежка. А, мадам, ще ви дам друго, ето нося го - бързо-бързо реагира мъжът. И докато се усетим, пазарлъкът беше приключил.
В Истанбул се строят и много нови жилищни сгради - да се чуди човек при тези разстояния как се добират до центъра на града обитателите на новите квартали. Те не слизат, оказва се, в центъра всеки ден -

кварталът им е град в града

построен с цялата необходима инфраструктура - тук си имат детска градина, училища, магазини, административно обслужване. Ако не са готови инфраструктурните проекти, не започва изграждането на самите жилища, които са близки архитектурно и не са строени на принципа "всяка коза за свой крак". Затова и изглеждат красиво спретнати, потънали в зеленина и оцветени не в бозеви краски, а в приветливи отсенки. Всеки квартал - със свой облик. Това не са непременно жилища за богатите, по-скоро са знак за наличието на средна класа. 
Трескавото обикаляне на туриста обаче винаги опира до двореца Топ капъ, желязната църква "Свети Стефан", Синята джамия, църквата "Света София",  Хиподрума с египетския обелиск - най-древният паметник в Истанбул, Долмабахче сарай, Капалъ чарши, Египетския пазар... Даже понякога времето не стига и за тях. Трябва да дойдеш тук като американски турист примерно, да отседнеш в някой от многобройните баровски хотели отсам и оттам Босфора,

да гедаш и да се ненагледаш

на хубостите на Стамбол, както още го наричат. Да опиташ кухнята, да помиришеш подправките, да изпиеш турски чай, една йени ръка, да сръбнеш ишкембе, да си накупиш куп грабващи, дори и ненужни, сувенири, да потанцуваш в една от известните с нощния си живот истанбулски дискотеки покрай Босфора, където от целите в светлини заведения звучи музиката на по-младите, както навсякъде по света. Да се завреш в онези ъндърграунд на вид места из града, където има джаз, какъвто не може да се чуе другаде, твърдят познавачи. И докато в хотел "Фор сизънс" - неописуемо красив като сграда и местоположение, вечер на фона на морето се очертават силуети на елегатни до немай къде хора, които могат да си позволят да отседнат тук, то в два през нощта не по-малко елегантни изглеждат и посетителите в заведенията в този квартал, където кипи живот през цялата вечер. И където се виждат не само мъже из кръчмите, а смесени компании. В Истанбул около нестихващия нощен живот на пл. "Таксим" човек може да стане свидетел и на опашки - един по един - на чакащи градския транспорт хора. Без нерви, без обидни реплики, тихо и кротко. Религията подпомага законите, казва председателката на Синдиката на българските учители Янка Такева. За Истанбул май че това е точно така.
Истанбул вече е нараснал на близо 17 милиона жители според последни статистики.

Засмукал близо четвърт от населението

на цяла Турция, този град продължава да впечатлява с чистотата си. При такъв алъш-вериш при това, вечното препускане на количките, натоварени със стока, с обяда на крак за многобройните търговци, разнасянето на кафе и чай. В квартал "Лале", който е близо до Истанбулския университет, звучи на всяка крачка руска реч. В повечето случаи - женска. Без да се разбира дали това са делови дами, които купуват на едро из околните магазини, пращящи от стока, или са студентки руска филология в турския университет. Поне покрай тях и ние минаваме с познанията си по руски.
Вторият "по големина" език тук е българският. Понякога само в поканата - ела бе, комшу, друг път при среща очи в очи с нашенци, дошли тук на работа, след като са напуснали България по една или друга причина. В магазин за кожени изделия продавач-консултантът беше с пропорциите на манекен и с красиво лице в добавка. Изпращаше две клиентки-чужденки, на които обеща да покаже не само палтата, но и "някои неща" в Истанбул. После стана ясно, че е българин, доволен от работата си тук и съвсем нежадуващ завръщането си у нас...
Гид в Истанбул ни беше друга българка - туркиня от Търговище, руса, със сини очи. Дошла тук с родителите си едва 16-годишна. Не спря да разказва историята на Истанбул, но от време на време

запяваше "Я кажи ми, облаче ле бяло..."

рецитираше позабравени и от нас, някогашните ученици, стихотворения и автори от читанките. Нея обаче носталгията я гони и тя гледа всяка година да се връща в България, макар че в родината им е останала само една малка нивичка. Екскурзоводката ни Сейме е отличен анализатор в разговори насаме - с няколко думи определи и политическата обстановка, и мястото на синдикатите, доверието към които отслабва, и живота днес в съседната ни държава. На тръгване някой от групата ни "отсрамва" с бутилка червено вино за водачката ни. "Ще я изпия с най-близките си хора", казва тя почти просълзена. 
От всички джамии в Истанбул започва петата за деня молитва на мюезина. Последната, преди залезът да тръгне към морето. До 6 сутринта на другия ден, когато молитвата към Аллаха ще прозвучи отново. Над гордо разветите национални знамена навсякъде в мегаполиса.

Информация "на ухо"

Когаято тръгвате за Турция, не забравяйте да вземете задграничния си паспорт - валидността му трябва да е поне 3 месеца от датата на пътуването.
Почти навсякъде може да се пазарува с евро или долари, макар че официалната валута е турската лира. В Република Турция е разрешен без ограничения вносът на чужда и местна валута.
Турция допуска безмитен внос на 200 къса цигари, 50 пури и 2 бутилки вино или спиртни напитки. България допуска без облагане 50 цигари или 25 пурети, 10 пури, 50 гр. тютюн за лула.
Безмитните магазини са само на територията на Турция. Допуска се закупуването на 200 къса цигари, 100 пури и 500 грама тютюн за лули при влизане само при условие, че в паспорта ви има печат от предходно влизане в Турция.
За да прекосите Мраморно море и да отидете в азиатската част на Истанбул, ползвайте катер или ферибот. Те тръгват от няколко пристанища в града и имат символична цена. Но ако желаете да опознаете Истанбул, разходете се пеша - общественият транспорт и без туй е със сложен маршрут и график.
В Турция рибата се смята за храна на бедните - въпреки това можете да намерите прекрасно приготвени "морски дарове" от Черно, Мраморно и Средиземно море.
Открай време се смята, че турците са майстори на турското кафе. Всъщност не е точно така, самите турци почти не пият кафе, за сметка на литрите чай в малки лалеобразни чашки, които наричат "чайбардак". Някои пият по близо 30 такива "бардачета" на ден...
Тютюнопушенето на обществени места в републиката е забранено.
Преди да седнете в някое заведение, се поинтересувайте дали се сервира алкохол. В много от тях той е забранен. Ако обаче сервират алкохол, погледнете цените - част от тях ще ви изненадат неприятно!