Левицата печели изборите за Европарламент през 2014 г.

Левицата има всички шансове да спечели изборите за Европейски парламент през 2014 г. Това показва анализът на общественото мнение във всичките 28 държави членки според последните данни на "Политически решения" - Институт за проучване на политическите нагласи, базиран в Будапеща. Ако прогнозата се сбъдне, европейските социалисти за пръв път от две десетилетия ще имат относително мнозинство на гласовете, изпреварвайки консервативната Народна партия. Данните сочат още вероятен ръст на представителство на крайната левица и на крайната десница, докато консерваторите и либералите се очертават като големите губещи.
Анализът на "Политически решения" се основава на данните за настроенията в 28-те страни членки на ЕС, отразени в публични анкети през периода юли-август 2013 г. Анализът сочи незначително предимство на Партията на европейските социалисти (ПЕС) от 30,6% срещу 30,1% за Европейската народна партия (ЕНП). Или очакваният брой места за ПЕС е 230 срещу 226 за ЕНП. Ако това се случи, ЕНП ще претърпи поражение на европейско равнище за първи път от 1999 г. Либералите също се очаква да бъдат сред губещите. Прогнозата за тях е, че ще получат едва 7,9% от гласовете, или общо 59 места.
Данните от проучването сочат нарастване на крайните политически тенденции вляво и вдясно - резултат от продължаващата икономическа криза. Влиянието на Европейската обединена левица, която се състои от крайнолеви и отделни зелени партии, може да нарасне до 7,9%, осигурявайки й по такъв начин 59 места. Европейските зелени изглежда са в застой след 20 години на стабилен и непрестанен възход. Очакваният за тях резултат е 5,6%, или 42 места. Така ПЕС, крайната левица и зелените, които най-често гласуват единно по най-важните проблеми, ще разполагат общо с 44%, но няма да имат абсолютно мнозинство в ЕП.
Ако наблюдаваната тенденция се задържи, победители на изборите, освен левицата, ще се окажат и представителите на евроскептицизма. Групата на Европейските консерватори и реформисти, която се състои главно от британски консерватори и представителите на основаната от близнаците Качински полска партия "Право и справедливост", имат шансове за около 50 места. Най-крайната антиевропейска формация "Европа на свободата и демокрацията" представлява коалиция от десет партии, най-съществените от които са британската "Партия на независимостта" на Найджъл Фарадж и италианската "Северна лига" на Франческо Сперони. Тя може да вкара най-много 17 представители, които няма да й бъдат достатъчни да образува самостоятелна група в ЕП, освен ако не успее да привлече известен брой от около 70-те крайнодесни анти-ЕС евродепутати, които не са обвързани формално с нито една партия. Проучването е категорично обаче, че като цяло приблизително всеки седми депутат в Европейския парламент ще представлява дясната евроскептична тенденция.
Макар че най-големите страни членки Германия, Франция, Великобритания и Италия ще продължават да имат най-голямо влияние върху състава на Европейския парламент, нараства ролята на няколко по-малки държави при оформянето на крайния резултат. Унгария, Полша и дори Люксембург със сигурност ще подсилят десния контингент. Консервативна подкрепа се очаква и от Франция и Германия. Левицата ще бъде чувствително подсилена от няколко източноевропейски държави членки като Чешката република, Литва, Словакия и Румъния, както и от Великобритания. Евроскептиците ще получат значителна подкрепа от Австрия, Франция, Унгария, Гърция, Великобритания, Финландия и Холандия. Очевидно философията на тези партии не се заражда единствено в икономически най-кризисните страни, а бележи нарастване в цяла Европа. Независимо от това Северна Европа и най-вече Ирландия, Дания и Нидерландия ще продължават да бъдат нещо като крепост на либерализма, докато в Гърция, Чехия и Латвия засилено се проявяват крайно леви тенденции.
Очаква се Зелените в Белгия да се представят изключително добре.
Какво следва да се очаква от всичко това? Според Договора от Лисабон председателят на ЕК трябва да отразява резултатите от изборите за ЕП. Така че нищо чудно от есента на 2014 г. правителството на Европейския съюз да бъде оглавено от ляв политик, след като левицата се окаже с мнозинство в парламента. Левите ценности, декларирани от френския президент Франсоа Оланд, очакваната победа на Лейбъристката партия във Великобритания, както и евентуалната голяма коалиция в Германия, могат да тласнат Европейския континент в икономическа и социална посока, която се отличава от посоката, следвана през последните десет и повече години. Въпросът е тази тенденция ще помогне ли за изход от кризата, в която обединена Европа от години затъва все повече и повече?