21 Август 2019сряда03:35 ч.

Румен Христов:

Левицата е толкова нужна на България, колкото и десницата

Сблъсъкът на различните визии за развитието на страната може да ни движи напред, казва кандидат-президентът на Синята коалиция

/ брой: 175

автор:Лилия Томова

visibility 1055

Румен Христов е роден на 27 декември 1955 г. в Борово, Русенска област. Доктор е по икономика, преподавал е в Югозападния и Пловдивския университет. Специализирал е в САЩ по покана на американското правителство. Има специализации и в Бон, Брюксел и Берлин по програми на Европейския съюз. Почетен гражданин е на два американски града - столицата на щата Кентъки - Луисвил, и на град Фрийпорт, Илинойс. 
Бил е министър на земеделието в кабинетите на Ренета Инджова и Стефан Софиянски и зам.-министър на икономиката в правителството на Филип Димитров. Главен секретар в администрациите на президента Петър Стоянов и съветник на президента Желю Желев. Член е на СДС от 1990 година.
Кандидат на Синята коалиция за президент,  след като спечели предварителните отворени избори в надпревара с кандидата на ДСБ.


ЦИТАТИ:
"Държавният глава трябва да е гарант за последователна политика в защита на интересите на гражданите"
"Моля за извинение, включително и левите българи, за грешките, които СДС допусна във времето"


- Заклет седесар сте, ако позволите да перифразирам един ваш съпартиец, г-н Христов. Защо, времето на разграждането не отмина ли?
- Да, аз споделям твърдо каузата на моята партия СДС. Смятам, че десницата не само изигра важна роля за промяната в България, но тя има такава и в бъдеще. Провеждането на реформи, стабилизацията на икономическата среда, създаването на предпоставки за развитие на бизнеса, насърчаването на предприемачеството и защитата на демократичните ценности са задачи, които се вписват в профила на десницата. Тя е по-консервативна по отношение на разходване на част от бюджета и по-либерална към данъчната политика. Аз споделям тези ценостти и затова стоя категорично в дясното пространство на политическия спектър. Бих желал да отбележа обаче, че e нормално това да не бъде единствената политическа визия в една държава. Левицата е толкова необходима, колкото и десницата. Сблъсъкът на различните визии за развитие на България е нещото, което може да ни движи напред.
Когато страната се управлява разумно и се търси баланс между бизнеса, наемния труд и отношението към социално слабите, това е доброто управление. Но не съм съгласен с вас, че е имало време на разграждане. Това бяха години на реформи, независимо от допуснатите грешки. Това време категорично не е отминало и в този смисъл аз очаквам завой към старата десница, която е призвана да проведе недовършените реформи.
- Например къде?
- Например в публичния сектор. Аз нямам отговор на въпроса как така, след като за 10 години сме намалели с повече от 600 хиляди души като население, публичната администрация се е увеличила за същите тези 10 години със 120 хиляди души?! България има нужда от разкриване на нови работни места в производството и услугите, а не в администрациите.
- Хората ви избраха, според мен изключително демократично, да участвате в кандидатпрезидентската надпревара. Човек със солидна биография сте и със свое лице, защо ви трябва да влизате в тази, както се очертава, нелека битка за голямата политика?
- Да, аз бях избран на предварителни открити избори, в които участваха над 79 хиляди души и на всички тях благодаря за участието и подкрепата. Не взех лесно решението за участие в надпреварата за пост номер 1 на Република България. Аз съм прагматик и по-скоро технократ, но в партията решиха, че тази битка е лидерска, в което съм убеден и аз, и след като лидерът на СДС не може да участва в нея, тъй като не отговаря на конституционното изискване да е навършил 40 години, бе решено да участвам аз.
Смятам, че в тази политическа ситуация България има нужда от стабилен, решителен политик, който познава механизмите на президентската институция и може да бъде гарант за последователна политика в защита на интересите на гражданите. Битката в политиката калява и аз смятам, че освен всичко друго, след нея човек излиза по-силен и по-подготвен.
- Още не се знае кой ще е срещу вас от ГЕРБ. Кой би бил "лесен за победа"? А най-трудно срещу кого би ви било да се изправите?
- Който и да е представителят на ГЕРБ, той ще бъде сериозен кандидат и аз ще се отнеса към него, както и към останалите кандидати, разбира се, с нужното уважение и респект. Лесна победа няма. Тя трябва да се извоюва с много, много работа и всеотдайност.
- БСП вече номинира Ивайло Калфин, име, познато и у нас, и на, както се казва, международната арена. Респект или симпатия предизвиква у вас неговата личност, или - и двете?
- Аз вече казах, че г-н Калфин е сериозен претендент, защото е човек с богат опит. Аз обаче смятам, че алтернативата на тези избори ще бъде кандидатът на десницата. Ние от 10 години сме в опозиция и нямаме нищо общо със статуквото и управлението на държавата. Да, ние проведохме много болезнени реформи, да, ние допуснахме и грешки, но тези реформи бяха наложителни, защото без тях нямаше да сме член на НАТО и ЕС. Колкото до грешките, които допуснахме, аз за пореден път ще си позволя да поискам извинение, в случая към хората, споделящи леви идеи. Но безгрешни няма, а и всеки, който работи, допуска грешки. Аз лично, а и лидерите вдясно, сме си направили изводите и сме си взели поука, така че се надявам да получим своята реабилитация отново.
- Не е възможно, така си мисля, да нямате приятели бесепари. Разделя ли ви политиката? И, старомодно-романтично - не бихме ли могли заедно, а защо не - и рамо до рамо да градим демократична България?
- Приятели имам в целия политически спектър, в т.ч. и хора от БСП, и не виждам нищо лошо в това. Та ние 20 години работим за промяната на България, разбира се, всеки съобразно своите идеи и разбирания, но нали в крайна сметка става дума за доброто на българските граждани и България. Всеки по своему трябва да допринася за развитието на държавата, икономиката, благосъстоянието и т.н. А СДС и БСП са най-старите формации и те ще продължат да бъдат фактори в обществено-политическия живот на страната.
- Какво би ви отличавало, ако стигнете до "Дондуков" 2, от предишните държавни глави? Какво непременно искате да сторите и защо го искате?
- Аз вече споменах, че съм прагматик. В този смисъл виждам ролята си на президент, който по-скоро ще подпомага дейността на българските правителства, без значение дали те са от моята политическа сила или не, отколкото да ги критикувам безпринципно или да ги саботирам. Това не означава, че няма да бъда коректив, когато ситуацията го налага. Възнамерявам да посветя голяма част от мандата си за подобряване благосъстоянието на българските граждани. Вижте, България е член на НАТО, България е член на Европейския съюз и на всички важни международни организации, но българите живеем зле. Аз искам моите сънародници да живеят по-добре, да живеят по-спокойно, да живеят по-достойно. Да, това не може да се постигне с "магическа пръчка", но ако всички впрегнем усилията си в една посока, ако всички мислим първо за тези, които са ни избрали, за държавата си и чак след това за нас, това ще се случи. И то зависи от нас, политиците, но - от всички политици, а не само от един, двама или десетина. Всички ние трябва да подпомогнем възхода на България.
Това, което ме отличава най-вече, е моят прагматизъм, както и моят икономически, политически, стопански, преподавателски, управленски и житейски опит.
- Как оценявате шансовете на сините в предстоящия президентски вот? Ако можете, разбира се, да се отдалечите от факта, че този шанс в голяма степен ще зависи и от вас?
- Като представител на автентичната десница смятам, че ние сме алтернатива на статуквото и като такива имаме голям шанс за класиране на балотаж. Това е целта, която съм си поставил на този етап и която ще следвам неизменно. Избрах кампанията очи в очи, която предполага максимален брой срещи с избиратели, на които аз отговарям лично на въпроси, които ги вълнуват, и лично се обръщам към тях за подкрепа. Вече посетих повече от 130 населени места, но ще продължавам, защото тези срещи са изключително искрени и са важни за мен.
- Ако стигнете до балотаж, на кои политически формации ще се опрете, освен на заявилите се като сини? Или е рано да се водят разговори по този въпрос?
- Подкрепата на представителите на всички политически формации, които харесват моя профил, визията ми за развитието на България и виждането ми за прилагане на правомощията на държавния глава, са добре дошли. В крайна сметка всички, които няма да имат свой представител на балотажа, ще трябва да избират между двамата класирали се. Очаквам да бъде предпочетена моята кандидатура.
- Е, няма как да не ви попитам - а ако не стигнете до балотаж, ще подадете ли ръка на някой от останалите в състезанието? Ако да - кому?
- Аз ще стигна до балотаж.
- Всъщност може ли политиката на държавния глава да промени нещо в живота на хората? Защото май стигнахме до дните, в които гледаме повече в джобовете си, отколкото един другиму в очите. Което е тъжно...
- Правомощията на държавния глава са много сериозни. Ако те се използват за подпомагане дейността на институциите, за привличане на инвестиции, за отстояване интереса на България на международното поле, за подбор на най-достойните за съответните постове, които се утвърждават от него, то той би допринесъл за просперитета на България.
Но за голямо съжаление това, което казвате, е вярно. Липсата на перспектива прокуди децата ни в чужбина. Липсата на поминък обезлюди нашите села и малки градчета. Липсата на работа и нормални доходи озлоби хората. Затова аз многократно заявих, че основен проблем на България днес е липсата на работеща икономика. Именно за икономиката ни ще работя активно, макар и да нямам преки правомощия в тази сфера. Вярвам, че ще успея. А моят успех ще е успех за България.

КЗЛД глобява НАП с милиони за теча на данни

автор:Дума

visibility 58

Запали се старото сметище в Перник

автор:Дума

visibility 166

България вече не е собственик на морски флаг

автор:Дума

visibility 132

/ брой: 160

Тръмп подкрепя връщането на Русия в Г-8

автор:Дума

visibility 0

САЩ тестваха крилата ракета

автор:Дума

visibility 72

/ брой: 160

Путин и Макрон не се разбраха

автор:Дума

visibility 113

/ брой: 160

Печатница или перачница

автор:Евгени Гаврилов

visibility 86

/ брой: 160

Ще влезе ли МО във война с работодателите?

visibility 74

/ брой: 160

За Георги Петрушев като за Жорж

автор:Лозан Такев

visibility 102

/ брой: 160

Двуличие и коварство

visibility 93

/ брой: 160

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ