Лета има две спешни задачи

Разговора води Ася Стоянова
 

Проф. Алдо Ди Вирджилио е 58-годишен италиански политолог. Преподава "политически науки" в престижния Университет в Болоня, който е най-старото висше учебно заведение в Европа. Изследва вътрешната и международната политика на Италия, бил е главен редактор на сп. "Политическа наука".

- Проф. Вирджилио, вижда се, че политиката на Италия колабира. Какви са мотивите за тази криза и защо страната остана "без" правителство два месеца след проведените избори?
- Политиката на Италия фалира преди повече от 2 г., когато се създаде техническото правителство на Марио Монти. Тогава партиите бяха неадекватни и не бяха в състояние да формират Кабинет. В по-близък план обаче основните фактори са два. Първият са неочакваните изборни резултати преди два месеца, а вторият е дългоочакваната все още реформа в Закона за гласуване. В момента основните политически сили са Демократична партия на Пиер Луиджи Берсани, Народ на свободата с лидер Силвио Берлускони, Движение Пет Звезди на Бепе Грило и Граждански избор на Марио Монти. На изборите преди два месеца първите три партии получиха почти равен брой гласове - между 25 и 30%, а Монти към 10 на сто. Кризата е продиктувана от разпределението на гласовете и от системата за гласуване в Италия, камерализма - Камерата и Сената. Бепе Грило с неговото Движение превърна за кратко време политическата система в страната от двуполюсна в многополюсна. Така основните политически групи не са две, както бе досега, а повече.
- Защо се получи това разцепление в Демократическа партия (ПД). На кого стана жертва Берсани?
- Всъщност, ако разгледаме динамиката с по-задна дата, виждаме, че Берсани направи няколко фундаментални грешки. С действията си от победител стана губеща страна. Въпреки че не постигна мнозинство в Сената, той се заинати да формира правителство на всяка цена. Трябваше да получи подкрепа от Движението на Бепе Грило, който обаче веднага отказа коалиция. Берсани не се спря, продължи и сбърка, защото заради ината си той не само не получи правителство, но и разкъса връзката с основния си партньор - Партия екология и свобода на Ники Вендола. Демократичната партия загуби не само възможност за свое правителство, но и важен коалиционен партньор. Епицентърът на проблемите в политиката на Италия е преди всичко в Демократическата партия. Но хронологията на събитията имат още по-стара дата. Още при първичните избори за лидер на ПД през ноември миналата година, когато двамата основни претенденти бяха Берсани и Матео Ренци, партията направи всичко възможно Ренци да бъде отхвърлен и това е голяма грешка.
- Според Вас Матео Ренци имаше по-големи шансове от Берсани?
- Разбира се, той несъмнено бе по-подходящ за кандидат на ПД и левоцентристите. Би отговорил по-адекватно на увеличаващата се популярност на движението на Бепе Грило, щеше да бъде и сериозен опонент на Берлускони и десноцентристите. Динамичният Ренци щеше да обезоръжи вече слабия Берлускони.
- Да поговорим за Силвио Берлускони. Преди три години той слезе посърнал от политическата сцена на Италия, а сега се завърна триумфиращ на "бял кон". Въпреки протестите срещу него голяма част от италианците му дадоха вота си.
- Това е поредният феномен, завръщането на Силвио Берлускони. Ще се върна по-назад във времето, когато през 2008 г. той постигна мнозинство, което обаче не бе в състояние да управлява. Така стояха нещата и през 2001 година. Всъщност за шести път той се кандидатира от десницата. Амбицията му за безсмъртие е очевидна. Завръщането на Берлускони стана, от една страна, благодарение на упадъка на ПД, а, от друга, е безпорното му качество да изопачава нещата. Например през 2006 г. той сам се яви като опозиция на "лошото" правителство, което обаче беше неговото правителство. Сега се обяви за противник на Марио Монти. Но това стана, след като той самият предложи на Монти да управлява десницата, а при отказа стана най-големият враг на Монти. Накара електората да повярва, че е в опозиция на Монти и на неговия кабинет, който само допреди няколко дни поддържаше. Берлускони е една комична фигура. Трябва да отбележа, че той перфектно знае как да организира предизборните си кампании, за да печели, но пък след това не е способен да управлява. Берлускони има две лица, първото е на неконтролируем и безпомощен политик, който обаче търси изгода само за собствени облаги, а втората е на отговорен политик с почти техническа мисъл. 11 млн. души промениха вота си от 2008 до 2013 г., защото Берлускони на последните избори загуби 6,5 млн. гласове, ПД загуби 3,5 милиона, а Северната лига над милион и половина. Това са огромни разлики.
- Това значи ли, че италианците вече са загубили доверието си в политиците?
- Разбира се, и в това е бедата - загубата на доверието в цялата политическа класа.
- Защо тогава избирателите повярваха на Бепе Грило?
- Тук имаме два фактора. От една страна, е големият и моментален възход на Грило. Правителството на Монти бе един вид голяма италианска коалиция, т. е. едно правителство неполитическо, което обаче в парламента бе подкрепяно от ПД, ПДЛ и партията на Казини. Обединяваше десница, левица и център, това, както го наричеше дори Монти, бе странно мнозинство. Задачите на Монти бяха от икономически характер. Президентът Джорджо Наполитано пък възложи на партиите като приоритет политически институционалните проблеми. Тоест, докато Монти се занимаваше със сметките на страната, то партиите трябваше да реализират няколко институционални реформи. Най-важната бе да променят закона за гласуването, този перфектен бикамерализъм. Така щяха да се съкратят и разходите, защото законите трябва да минават и през двете камари, което съответно означава и двойно финансиране. И накрая трябваше да намалят разходите в политиката. В италианските партии се вливат реки с пари. Партиите обаче нехаеха и тогава се появи Движението пет звезди на Грило. Движението се наложи заради несъстоятелност на останалите партии. Дори бих казал с благословията на останалите партии. Тук трябва да отбележа и качествата на движението и по-точно на Бепе Грило. Електоралната им кампания бе много семпла, но и много ясна - "всички са крадци". Заложиха на популизъм в уеб пространството, площадите и телевизията. Дори избраха кандидатите си чрез интернет. Движението ръководят само двама човека - Бепе Грило, който притежава качеството да прави театър и спектакъл, и бизнесменът Джанроберто Казаледжо, шефът в сянка. Той е истинският създател и мозък на движението, а Грило е един актьор.
- Какво ще е бъдещето на Движението пет звезди?
- Това е много неясно. В политиката съществуват така наречените "flash parties". Te са като метеорити, създават се, постигат добър резултат, след което изчезват. Точно това би могло да се случи със движението.
- Вече се сформира новото правителство. Какви трябва да бъдат приоритетите на Енрико Лета?
- Няма да му е лесно на Енрико Лета, защото бъркотията е голяма. Но спешните задачи, по които трябва да работи новият кабинет, са две. Първата е икономическата промяна. Другата спешна реформа е в политически план, двукамерната система. За да се избегне повторна парализа, би трябвало да се предоставят на правителството възможности за решения. Трябва и се орежат привилегиите и разходите на политиците. Защото сега хората са със затегнат колан, а публичната администрация пръска парите им.


Първи чернокож министър в историята на страната

Формирайки новото си правителство премиерът Енрико Лета за кратко време успя да разбуди духовете в Италия. Негов е изборът на първия в историята на страната чернокож министър. Родената в Конго 49-годишна Сесил Киенг, по професия лекар окулист, преди два месеца влезе в парламента с листата на Демокртическа партия и стана първата чернокожа жена депутат в Италия. Избирането й за министър на интеграцията още в първите часове предизвика дебати и полемики, но показа революционните похвати на новия италиански премиер. Матео Салвини от Северната лига обяви, че кабинетът трябва да е съставен от италианци, а не от чужденци, визирайки Сесил Киенг, както и новия министър на спорта и туризма Йосефа Идем, която е родена в Германия, но натурализирана италианка.
В събота Енрико Лета обяви имената на 21 министри, които съставят кабинета, седем от тях са жени. Средната възраст на новите министри е 50 години, а най-младата е 38-годишната Нунция Де Джироламо, министър на агрикултурата. Начело на вътрешното министерство и вицепремиер е "дясната ръка" на Берлускони Анджелино Алфано. Ема Бонино, която зае поста на външен министър, е известна с радикализма си. Излежава присъда от три седмици за нелегален аборт, а през 1995 г. Берлускони я избира за еврокомисар.
Прогнозите са новото правителство да работи минимум 1 година, след което ще се проведат отново избори за нов кабинет.