Лепило от кокали

Когато срещу някого е извършена неправда, тя трябва да се поправи, независимо колко време е отминало. Порой от подигравки се изля върху служебния премиер Димитър Попов, когато през февруари 1991 г. той произнесе прочутата фраза "За Бога, братя, не купувайте!" Пазарната икономика не работела без потребление, да се нарежда на народа какво да прави с парите си било тоталитаризъм, и т.н. 

Критиците не са били твърде начетени, иначе щяха да знаят, че вътрешната пропаганда в САЩ и Британия през Втората световна война представлява едно голямо "За Бога, братя, не купувайте!" От стотиците примери ще дам само два. На един американски плакат от 1943 г. е показана елегантна дама, която бърка в портмонето си, учудено гледа към зрителя и се пита: "Защо да не си го купя? Аз имам пари!" Отдолу е обяснено, че ако населението се въздържа да купува, а поправя и износва докрай стоките, които притежава, цените няма да се повишат и ще останат повече ресурси за победата. Друг плакат гърми: "Не изхвърляйте кокалите - от тях се прави лепило за самолети!"  

Какво следва от това за нашия ден? Все пак в момента не сме във война. Или сме? През 1977 г. Джими Картър сравни енергийната криза с военно положение, а екологичната криза в наши дни е много по-дълбока. Миналата седмица "Кока-Кола" призна, че използва 3 млн. тона пластмаса годишно, а има и "Пепси" и много други подобни. Златодобивът създава 3 млрд. тона отпадъци годишно, а се добиват и желязо, мед, олово, цинк. Известно е, че за последните 50 години са избити 60% от дивите животни в света. През последните 40 години светът е загубил 33% от обработваемите си земи заради ерозия и замърсяване.

Огромната икономическа активност дестабилизира екосистемите на Земята. Вече не живеем в света, в който живяха нашите бащи, а децата ни със сигурност ще живеят в свят, различен от нашия. Свят, в който има много по-малко живот.  

Миналата седмица 1.5 милиона ученици излязоха на протестни шествия по цялото земно кълбо, за да призоват политиците за действия във връзка с промяната в климата. Бихме могли да се надсмеем над детската наивност - стига нашата въглеродна икономика да нямаше алтернатива. Но технологиите и моделите, които могат да я заменят, са отдавна известни. Липсва ни воля да се противопоставим на раздутите интереси на индустрията. Ние сме тези, които са за присмех.  

В един страдащ от жажда свят с милиарди бежанци, подгонени от глад и жега, потомците надали ще ни благодарят, че сме осигурили "по-добри условия за бизнеса" или дори "по-високо потребление на населението". Ние, българите, открай време си знаем, че скромността е добродетел, но през последните десетилетия сякаш започнахме да се поддаваме на консуматорски заблуди. Няма нужда да подражаваме и догонваме безмозъчната консумация в някои страни. "За Бога, братя, не купувайте!" отново е актуален призив - за цялото човечество. "Не купувайте пластмаса, въглеродни горива, оръжия! А и като цяло, купувайте по-малко. Вместо това засаждайте дървета.