09 Април 2020четвъртък17:49 ч.

ново:

#ОСТАНЕТЕ СИ ВКЪЩИ #ОТГОВОРНИ ЗАЕДНО #ОСТАНЕТЕ СИ ВКЪЩИ #ОТГОВОРНИ ЗАЕДНО

Бойна слава

Леонид I: Закусете здраво, спартанци, защото ще вечеряте в Царството на мъртвите!

Как Иван Вазов летя с "машината на времето" назад-назад в годините, за да вземе от кървавия Вечен огън при Термопилите, и го пренесе на Шипка

/ брой: 184

автор:Богдан Иванов

visibility 15528

Два пъти в знаменитото си стихотворение "Опълченците на Шипка" Иван Вазов лети с "машината на времето" назад-назад в годините, за да вземе от кървавия огън при Термопилите и да го пренесе на Шипка. Да прогласи пред цял свят, че безсмъртният подвиг на спартанците възкръсва в подвига на българските опълченци, и трогнат, очарован, да се поклони доземи:

...Защото в Балкана има един спомен,
има едно име, що вечно живей
и в нашта история кат легенда грей,
едно име ново, голямо, антично,
като Термопили славно, безгранично...

И по-нататък:

...Три дни веч се бият, но помощ не иде,
от никъде взорът надежда не види
и братските орли не фърчат към тях.
Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх -
кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса...

Какъв Ксеркс, какви спартанци, какви Термопили? Какво е ставало? Кога, как?
Убеден от съветниците си да предприеме завоевателен поход срещу гърците, за да разшири своята империя и да отмъсти за претърпяното преди години поражение, обявилият се за бог цар Ксеркс I тръгва на път по суша и по море. Гръцкият поет Симонид Кеоски пише: "Те били толкова много, че разклащали земята с маршируването си и предизвиквали земетресения, изпивали реките до пресушаване, а когато лагерували през нощта, огньовете им били повече, отколкото звездите по небето!"
Такава армия светът не бил виждал...
Високомерни поради своето исполинско превъзходство, най-напред персите предлагат на своите противници да склонят глави без бой и да изпратят символично "вода и земя" в знак на покорство. Някои, изплашени, се подчиняват, но атиняните хвърлят посланиците на Ксеркс I в една яма - да си изкопаят сами пръст, а спартанците - в един кладенец - да се налочат с вода!
Става ясно, че битката е неизбежна: стотици хиляди и даже милиони перси срещу 7000 гърци, сред тях спартанците са под командата на своя цар Леонид I. Нему е позволено да вземе само 300 бойци - това са мъже, които имат наследници, за да продължат рода им. Армията на Спарта, съгласно закона, остава в града.
Персите са смаяни, че имат насреща си толкова малка военна сила, и очакват тя да се предаде. Всъщност спартанците четири дни укрепват старата стена, построена напречно на прохода Термопили, който отваря пътя към Южна Гърция. Ксеркс I четири дни чака. Сигурно е, че той няма представа какво значи Термопили (от гр. - горещи врата). Ще го разбере, щом започнат боевете...
Търпението на Ксеркс I се изчерпва и той изпраща 10-хилядна войска срещу гърците сутринта на 11 август 480 г. пр.н.е. Тя буквално е изтребена. Гърците използват тактиката на тарана и допирайки щитовете си един до друг, като булдозер-чудовище, изхвърлят противника в морето и го издавят.
Следва второ нападение - 20 хиляди перси тръгват на бой, но резултатът е катастрофален - в тесния проход огромната армия на Ксеркс I не може да се разгърне, не може да обгради седемте хиляди войни и да ги смачка, тук няма възможност да бъде използвана прочутата персийска конница, нито бойните слонове.
Срещу зле подготвените и недобре организирани бойци на Ксеркс I, без значителен опит, без ищах за победа, се възправят отлично обучените гърци и фантастично възпитаните в боен дух и жертвоготовност спартанци. Неслучайно вече 2400 години понятието "спартански дух" е символ на мъжество, сила, храброст, преданост, безгранична любов към отечеството. Децата в Спарта до 7-годишна възраст са възпитавани в семейството под надзора на държавата. От 7 до 20-годишна възраст те са обучавани в държавни училища, където строгостта, суровостта, дисциплината, лишенията, висшите бойни изкуства, тежките физически натоварвания са основни закони. Затова от тези деца израстват непобедими войни.
Въоръжени с бронзови доспехи и щитове, с много здрави мечове, с триметрови копия, те светкавично оформят фаланга, все едно непробиваема стена, в която се разбива и угасва всяка вража вълна. Няма спор, че персите са по-зле въоръжени и по-уязвими.
Слисан от загубите, Ксеркс I изпраща свои делегати с предложение за прекратяване на боя и още едно: ако се предаде, Леонид I ще бъде богато възнаграден и ще бъде обявен за сатрап на Гърция. На което той отговаря: "По-добре да умра за братята си, отколкото да им бъда тиран!"
Що се отнася до оръжията, гърците се заклеват: "Няма да ги дадем! Елате и ги вземете!"
Словесната престрелка, описана от Херодот, продължава: "Нашите стрели ще са толкова много, че ще закрият слънцето!"
На което спартанецът Диенек отговаря: "Още по-добре, така ще се бием на сянка!"
След това, на втория ден сутринта, битката продължава - още по-свирепа и безпощадна. Ксеркс I хвърля 50-хилядна войска и в нея "корпусът на безсмъртните" - елитна бойна част и лична негова гвардия, смятана за най-добре обучената и въоръжена военна сила в Персийската империя.
Кървава сеч, викове и стенания до небето, хиляди убити перси, докато накрая "корпусът на безсмъртните" след тежки загуби отстъпва обезверен, бяга от полесражението. Суматоха и ужас сковават цялата гигантска армия на Персия, а името Термопили приема пророчески смисъл - Проход на възмездието, подвига, саможертвата!
Царят, обявил се за бог, е объркан, отчаян: не воюват ли срещу него по-могъщи богове, не му ли обръща гръб съдбата? В армията започва бунт, войниците му не искат да се бият с врага. Идва съобщение за друг бунт - в Персия. Най-редно е царят веднага да обърне войските и да се връща назад, за да спасява империята.
Още миг и заповедта ще бъде дадена, когато...
В световната история са описани хиляди предателства. Извършеното тогава е едно от най-коварните! Създателите на филма "300" (режисьор Зак Снайдър, 2007 г.) са смесили историята с легендата и представят предателя Ефиалт като гърбушко, който моли цар Леонид I да го вземе в своя отряд, но царят отклонява молбата му с думите: "Помагай на хората в тила, помагай на ранените. Ти нямаш достатъчно сили да въртиш меча в битката..."
Обиден, озлобен, Ефиалт посочва тайна планинска пътека на персийците, която ги отвежда в гръб на гръцките части. Ксеркс I му дава толкова злато, колкото може да носи...
Известен за вероломството, Леонид I разбира, че срещу него тръгва Смъртта. Но над Смъртта е свещеният закон на Спарта: "Воинът се връща, носейки щита, или носен на него!" Той се разпорежда всички съюзници-гърци да се оттеглят и само неговите спартанци да останат пред прохода.
Сетне, на 13 август сутринта, започва не битка, а клане. Спартанците искат преди да умрат, да избият колкото може повече врагове, и правят чудеса в сражението: набождат хиляди перси на копията си, посичат още хиляди с мечовете си, а накрая, щом копията и мечовете им се счупват, те вземат оръжията на убитите и продължават боя с тях. Убити са двама от братята на Ксеркс I, той едва се спасява от копието на Леонид, докато наблюдава продължилата часове битка отстрани.
В нея участва дори ослепеният преди това спартанец Еврит, който загива в боя. Загива и цар Леонид I, загиват спартанците, а тялото на Леонид I е обезглавено.
Остава жив единствено Аристодем, и когато всички гърци следващите месеци, съюзени, възкръсват за борба срещу завоевателите, унищожават персийската флота при остров Саламин и една година по-късно, през 479-а пр.н.е., разгромяват персийската армия, Аристодем се бори като лъв в битката, за да отмъсти за смъртта на своя цар и на 300-та свои братя. После той разказва за славната епопея при Термопилите, докато е жив, и разнася славата на спартанците по целия античен свят.
Неговият разказ - потресаващ, величав - пробива стената на времето и 2400 години по-късно отново разтърсва и възхищава чрез стиховете на един български поет - Иван Вазов. Приликите между спартанците и опълченците от знаменитото стихотворение на Вазов са толкова много, че цял научен екип би бил достоен да ги изследва:
- води се кървава битка на свободата срещу тиранията;
- защитавани са на живот и смърт два прохода - Термопилите и Шипка, които имат съдбоносно значение за изхода на двете войни;
- налице е почти пълно съвпадение във времето - на 11, 12 и 13 август са боевете при Термопилите, на 9, 10 и 11 август - на Шипка;
- и в двата случая - безчислен враг срещу една шепа защитници на отечеството;
- чутовна сила и храброст на мъжете, изправили се срещу тиранина;
- и спартанците, и опълченците избират смъртта пред робството и застават пред нея с меч в ръка;
- останали без оръжие, с отнетото оръжие на врага, с камъни, дървета, тела на убитите бранят двата прохода;
- опиянение от мисълта да умрат като герои за родината;
- битка на ръба между погрома и победата;
- противопоставяне на "урвата дива" и върха на подвига и саможертвата, където потомците осветяват паметник и коленичат пред него...
И още, и още...
Пред проф. Иван Шишманов Вазов се изповядва: "Това е едно от най-силните мои стихотворения! Нямам какво повече да кажа."
Скромен, деликатен, той няма какво повече да каже, защото в стихотворението е казал всичко, излял е душата си. А българите, за които "Опълченците на Шипка" е химн на саможертвата и подвига за България, със задавен глас и сълзи в очите биха продължили думите му: "...едно от най-силните стихотворения в българската и световната поезия!"
И тъй като Бог е надарил поетите с дарбата на прорицатели и вдъхновители, които възпяват величието на човешкия дух и неговото безсмъртие, ето как големият майстор Симонид от Кеос (556-474 г. пр.н.е.) и големият майстор Вазов от Сопот (1850-1921 г.) през цяла бездна от време увековечават героите:

Нетленна слава дадоха
на своята родина
за нея падналите -
бавно се обвиха
във синята мъгла
на Вечността.
Умрели - не, те пак са живи:
високо ги възнесе храбростта...

              (Симонид от Кеос)

Следва написаното в чест на нашите опълченци:

...Защото там нейде навръх планината,
що небето синьо крепи с рамената,
издига се някой див, чутовен връх,
покрит с бели кости и със кървав мъх,
на безсмъртен подвиг паметник огромен...

              (Иван Вазов от Сопот)




Накратко за главните герои

Ксеркс I е цар на Персия от 485 до 465 г. пр.н.е., като на 35-годишна възраст наследява баща си Дарий I на трона. Слабодушен, надменен и не много умен. След като потушава въстание в Египет и друго в Халдея, тръгва на грандиозен поход срещу Гърция. Над Дарданелите построява голям мост от кораби, за да премине безбройната му войска, но буря го разрушава. Ксеркс I, който се смята за цар-бог, наказва морето с... 300 удара с камшик! Печели почти загубена битка при Термопилите, опустошава Беотия и Атика, запалва Атина. Присъства на страшното поражение на бойния си флот в Саламинския проток и бяга изплашен, като изоставя гигантска армия, която по-късно е разбита от гърците. Затваря се в двореца си в Персеполис, занимава се с харемски сплетни и лентяйства. Убит през 465 г. пр.н.е.

х   х   х

Леонид I е роден през 520 г. пр.н.е. Спартански цар от 490 до 480 г. пр.н.е. Невероятно смел, силен, решителен, умен и находчив. Начело едва на 300 войни се възправя да защитава отечеството срещу най-многобройната армия, съществувала дотогава. С хитроумна стратегия се отбранява три дни геройски и смайва врага, дори го обръща в бягство, докато не е предаден.
Знаейки, че изходът е само един - смърт, казва на своите 300 верни спартанци, надсмивайки се над неизбежния край: "Спартанци, закусвайте здраво, защото ще вечеряме в Хадес" (царството на мъртвите - б.а.).
Той и хората му се бият като демони и проправят пътека от трупове към царя-бог Ксеркс I. Леонид дори успява да го рани и се провиква: "Вижте го, уж цар, уж бог, а и той кърви!"
Загива на метри от Ксеркс, пронизан от стотици стрели...



Един град срещу една... империя

Обявена от историците за град-държава, Спарта възниква около IХ век пр.н.е. в Древна Гърция след преселението на дорийците. Робовладелски строй с остатъци от родови отношения. Организирана върху основата на строга аристократична дисциплина, със силна централизирана власт и военен дух. Достига най-голяма мощ през VI-V в. пр.н.е., като покорява силната Атина, оглавява Пелопонеския съюз и установява хегемония над цяла Гърция. След това постепенно запада икономически и военно и през 146 г. пр.н.е. е завладяна от Рим.

* * *

Персия (днешен Иран) е империя в Югозападна Азия, която при цар Дарий I достига апогея си, като присъединява към владенията си Египет, Пенджаб, поречието на река Инд и част от Скития. Безпределното славолюбие и жаждата за световно господство на персийските царе обаче довеждат до трите Мидийски войни (490-450 г. пр.н.е.), които империята губи, като така европейската цивилизация е спасена от подчинението на азиатската мощ. А военният гений на Александър Велики слага край на Персийската империя в лицето на Дарий III (330 г. пр.н.е.).



Какво е съотношението на силите

Кога точно е битката при Термопилите и колко войници наброява всяка от двете армии - тук вече специалистите са на коренно различни мнения. И ако с много уговорки повечето се съгласяват да приемат дните 11, 12 и 13 август 480 г. пр.н.е. за максимално достоверни, то при сведенията за числеността на армиите има направо чудовищни(!) разлики.
В своя знаменит труд "Истории" Херодот, наричан още Бащата на историята, пише:
"Ако преди 10 години Дарий I изпратил просто една вълна, то сега Ксеркс I водел цял океан!" и в характерния за него лек, непринуден и очарователен стил, по-скоро присъщ на художествена творба, отколкото на строг научен труд, обяснявал, че войската на персите е събирана 4 години от всички краища на империята, сред 100-те нации, които я населяват!
Изследователи сочат 400 000 редовна армия, 600 000 наемници и роби, 100 000 лична гвардия на Ксеркс I, бойна морска армада от 1200 кораба!
Херодот говори за 2,5-милионна армия от перси, а поетът Симонид Кеоски, който възпява подвига на цар Леонид I и неговите спартанци - за 4 милиона!
Като добавя и подкрепленията, Херодот стига до главозамайващата цифра 5 милиона души вражеска армия!!!
Италианският историк проф. Ливио Стечини дели действащата персийска армия от 1,7 милиона души на 10, но смята, че дори 170 000 е нереалистично голяма армия. Негови колеги от началото на миналия век започват от 40-хилядна армия, за да стигнат до 300 000.
Ако следва все пак да се спрем на някаква средна величина, значителен брой историци приемат армия от 100-200 хиляди души.
В същото време разногласията за гърците са малки: Диодор Сицилийски изчислява тяхната армия на близо 4000-4300 души, а Херодот - на 7000, като спартанците във всички източници са 300.





Преди началото на битката, по време на боя и след това - кадри от филма "300"


Опълченците на Шипка - българските спартанци

Борисов разпореди Мавродиев да бъде уволнен от ББР

автор:Дума

visibility 605

/ брой: 68

Има достатъчно агнешко за Великден

автор:Дума

visibility 318

/ брой: 68

Испания е близо до овладяване на епидемията

автор:Дума

visibility 116

Борис Джонсън е клинично стабилен

автор:Дума

visibility 241

Байдън ще се изправи срещу Тръмп

автор:Дума

visibility 265

Из архивите на ЦРУ за България

автор:Христо Георгиев

visibility 1176

/ брой: 68

Изповед на лошия закон

автор:Владимир Георгиев

visibility 306

/ брой: 68

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ