Леон Даниел "възкръсна" в НАТФИЗ
Паметна вечер съживи спомена за видния режисьор и изтъкнат театрален деец
/ брой: 112
Символ на свободата в изкуството, безкомпромисен към принудата и инерцията, строг, но талантлив режисьор и човек, с когото винаги е огромно удоволствие да се работи. Този спомен оживя сред най-близките колеги и приятели на Леон Даниел по време на вечерта в негова памет, състояла се в аулата на НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов", съобщи БГНЕС.
С откъси и песни от постановките на режисьора Ицко Финци, Жоржета Чакърова и Кирил Дончев разказаха за годините, прекарани с Леон Даниел. "Беше голяма фигура в българския театър и въобще в нашия живот. Много талантлив човек, надарен от природата и точно по този начин успяваше да възкреси българския дух. За съжаление Леон не успя да стане преподавател в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов", но винаги ни учеше на едно изключително ценно качество - да играем все по-добре и по-добре, а с високите си изисквания към българския театър и артисти той продължава да е жив и днес", каза актрисата Жоржета Чакърова.
С вълнение и огромна признателност говореше за Леон Даниел и композиторът Кирил Дончев, с когото режисьорът работи заедно почти 50 години. "Изборът му на постановка винаги беше премислен и никога случаен, а всяко представление - предизвикателство. Леон беше много строг, но му намирах цаката", спомни си композиторът.
На паметната вечер бяха представени трите тома съчинения на Леон Даниел. В първия, "Театър и зрител", авторът отваря режисьорските си "чекмеджета". Вторият том е "Пътешествие в театъра". "Пътешествието" е написано през 1967-1972 г. и подтик за това дава писателят Георги Мишев, който предлага на Леон Даниел да напише книжка за по-малките зрители, за тия, които сега се учат да гледат "възрастни" пиеси. Така че това е повече повест, отколкото съчинение за театъра. Третият том "Игрите" разказва за спектаклите, създадени от режисьора. За него те са низ от живи хора, които са го направили такъв, какъвто е. В "Игрите" има и нетеатрални спомени, разигравани в живота, но те са арсеналът на всичките му театрални работи. В повествованието е и неговата личност, която винаги носи нещо неочаквано - той е необикновено съчетание от на пръв поглед несъчетаеми прояви. Цялостен, защото следва свои търсения, открива нови светове. Неуморен е...
Паметната вечер за големия режисьор и изтъкнат театрален деец е част от инициативата на Столичната община, БАН, НАТФИЗ, издателство "Захарий Стоянов", която носи девиза "Да възкресим българския дух".
Издателят Иван Гранитски и актьорът Ицхак Финци