Лекарната

Първата българска лекарна (аптека) е открита през 1823 г. 

195 години по-късно в страна член на ЕС само в 150-160 от около 5 хил. села има аптеки, а в 16 малки общини, с общо около 50 хил. души, няма ни една. Около 1/3 от българските аптеки са в 2-3 големи града и гъсто населените квартали - там, където могат да печелят.

И парадоксът: страната ни е на едно от първите места в ЕС по брой аптеки на глава от населението!  

Зад сухата статистика обаче стоят живи хора. Хора, които, за да се сдобият с животоподдържащите си лекарства (не просто аналгин или аспирин), трябва да пропътуват десетки километри до друго населено място. 

Със сигурност решение има. Само че и него държавата с лека ръка прехвърля на общините с препоръка да осъществят публично-частно партньорство или да субсидират нерентабилните дейности. Колко е удобно, нали? Но реална помощ от държавата няма. Така, както няма и за решаване на проблема с лекарите в отдалечените райони, няма и за малките общински болници, няма и за спешната или за неотложната медицинска помощ. Но това не са магистрали, нито електронни винетки. А и бюджетният излишък, както е известно, не е достъпен за всички общини.