Лека атлетика за столетници

Активният живот на хората в напреднала възраст оказва голямо влияние върху продължителността на техния жизнен път. Активността в напреднала възраст не е свързана само със заетостта. Всеки четвърти европеец, включително и тези над 55 години, се занимава с доброволческа работа. В страни с по-слабо развити традиции в доброволчеството по-голям процент от хората са оказвали подкрепа и помагали на други хора извън собственото им домакинство. Това са 36% от европейците над 55 години. Напоследък слушах за един италианец, които е на 110 години, а участва в състезания по лека атлетика. Пример за водене на активен живот е и заслужилата дългогодишна актриса Стоянка Мутафова, която е над 93 години и е все така работлива и инициативна.
Ще кажете, че това са единици хора, но всеки, който е свикнал да работи ,не може да се откаже, дори и да е на 90. Майка ми е на 101 години и проявява интерес към промените в България. Чете вестници и се вълнува от съдбата на хората. Познавам адвокати, които въпреки напредналата възраст - над 75 години - работят активно за премахване на несправедливостите в обществото. Познавам тези хора, те работят с ентусиазма на младите. Така е и при добрите учители, добрите лекари. Всеки в своята професия, ако се изявява добре, е ценен и търсен. Бях писала за един художник, който вече е на почтена възраст и е от Самоков. Там се раждат духовни личности. Този художник събира камъни край река Искър и върху тях рисува. Същият този човек изобразява икони, изработва предмети от дърво. Запознах се и с други занаятчии от града, които изкарват прехраната си с работа върху дървото. Чух и за един човек от Северозападна България, който освен че изработвал различни предмети от дърво, решил да си направи и файтон - красив и спретнат, който да се ползва за сватби и за други прояви, свързани с бита и семейството, и е много по-евтино и екзотично средство за ползване. Известни са нашите майсторки с чудесните изработки на дантели. Често можем да ги видим на различни места да продават изработените от тях красиви покривки. Когато съм ги питала кой купува тези неща, те казват - главно чужденците, за тях това е нещо интересно, нещо стойностно.  Запознах се с един човек, които заедно със съпругата си участва в пенсионерски хор и въпреки че са на преклонна възраст, пеят, танцуват, участват в концерти и фестивали и това ги държи будни и прави живота им щастлив. В нашия квартал има един човек на 85 години, който помага на много семейства, като им поправя електроуреди, общува с приятели и всеки ден прави големи разходки. Всичко това той върши с желание, като сумата, която взима на хората за услугите, е символична.

Писала съм много материали за активния живот на възрастните хора, възхищавала съм се на умението им да работят до 80 години, и то на ръководни постове, и на инициативата на много директори на старчески домове, които от нищото правят нещо. Няма съмнение, че социалните домове за възрастни хора в развитите страни, за разлика от нашите, са уютни и приятни за живеене. В тях има ресторанти, кафета. Самите домуващи изработват различни предмети, които се продават на пазара, а всеки човек разполага с апаратче, чрез което служителите могат да следят къде се намира - дали в разкошната градина, в кафето или някъде другаде. Колко домове в нашата страна могат да се похвалят с такива добри условия за удължаване на живота? Познавам и инициативни хора, които сами решават да организират създаването на един дом, но за това се изисква много смелост, находчивост и не на последно място - пари.
Стига да могат, хората в напреднала възраст живеят активно и пълноценно. Помагат и на своите семейства - децата, внуците, правнуците. Някои от тях предпочитат да живеят на село, дори то да е обезлюдено, само защото са близо до природата, до своите животни, до цветята, които те засаждат с любов.
 Трудолюбив и умен е българинът. Необходимо е само по-добър контрол навсякъде и във всичко. Всеки трябва да се съобразява със законите и да допринася с труда си за развитието на държавата ни. Но и държавата е длъжник на възрастните хора, които искат България да пребъде. Не само с размера на пенсиите, които напомнят повече подаяние, но и с най-дребното наглед, което днес вгорчава живота им, разболява ги и ги обрича на недостойно съществуване. Каквото те не заслужават!