Лек срещу мързела

Към болестите на съвремието вече съвсем официално е добавен и мързелът. Но за разлика от синдрома на хроничната умора и псевдосклерозата, за които все още не са открити адекватни медикаменти, за нищонеправенето вече има лек. Вездесъщите американци не само твърдят, че са измислили т.нар. Техники за емоционална свобода. Но и по време на неотшумяващата криза предприемчиво раздават дипломи на свои и чужди специалисти, минали при тях курса за борба с мързела.
Българска лекарка също твърди, че не я мързи и се наема да постигне светкавични резултати у онези, които имат такъв проблем (стр. 20). Така нежеланието да вършиш каквото и да било изчезвало след повтаряне на определен набор от думи и докосване на точки по тялото, съчетани с психоанализа.
Кои ли ще са онези, които на всеослушание биха признали, че са мързеливи?! И биха поискали болнични от работодателя си, за да опитат да се излекуват от тази патология? Или може би дори биха настоявали НОИ да им покрие разходите, пръснати по терапия срещу липсата на хъс? Все въпроси, чиито отговори само биха задълбочили състоянието на депресия, водещо до още по-категоричен недостиг на желание да се върши каквото и да било.
Обикновено до различни видове терапии прибягват хора с безобразно много пари, които имат уникалния талант да мултиплицират и най-дребната несполука в проблем от световен мащаб. Неспособността да се справят сами дори с мързела си ги превръща в машини за лесна печалба на онези, които се наричат лекари и вземат за сеанс толкова, колкото средностатистическият българин надали изработва за цял ден.
А трябва ли всъщност да се лекува мързелът, ако той води до креативност? Надали създателят на един от най-ценните уреди във всеки дом - дистанционното - го е измислил, защото е обичал да става от дивана, за да превключва каналите? Всеки ще се сети и за други подобни примери. Стига да намери време да помързелува. Докато работи например. Защото още никой не е измислил по-добър лек срещу мързела от работата.